Различната 2020 година

За всички граждани на света 2020 г. определено беше различна – наситена с разнородни емоции. Всички плакахме и се смяхме, болеше ни и се изправяхме по-силни. 2020 започна трудно с пожари в Австралия, конфликти подклаждащи Трета световна война и най-важната тема – ковид-19. Как един вирус промени живота ни необратимо?

С настъпването на 2020, никой не е предполагал, какво ни очаква. Никой не е очаквал, че маските ще станат по-купувани от хляба, а дезинфектантът – по-използван от градския транспорт. С идването на новата година, ние, абитуриентите вече бяхме започнали „финалния щурм“, а пандемията изпепели надеждите ни за последни прегръдки  в познатите класни стаи. В течението на онлайн обучението, разбрахме колко е важен живият контакт, колко е хубаво да прекарваме междучасията си заедно, въпреки различията, колко всъщност приятно е било онова чувство, всички заедно да очакваме биенето на училищния звънец. Настъпиха времена, в които да учим уроците си в „облака“, във виртуалната класна стая. Въпреки трудностите, ние и нашите учители се справихме брилянтно и завършихме учебната година подобаващо. И след държавните зрелостни изпити, идва най-чаканият момент за всичките 12 години. Уви, като нелепа жертва на обстоятелствата и административните решения, се налагаше да си тръгнем в тишина и безразличие вместо в глъч, овации и признание. Ще цитирам едно стихотворение на С. Петрова, което най-точно описваше чувствата ни, за да ни разберете:

„Различният випуск си тръгва така…

кой можеше да предположи?!

За поздрав не бива да дават ръка…

а Балната вечер да се случи не може.

Без приказни рокли и момчешки прегръдки…

за тях не изсвирват клаксони днес.

Ще минат години, докато се срещнат

отново на този младежки адрес.

В тяхна чест знамената останаха свити,

последен звънец не запя.

Така благодарни, ала не успяха

да поднесат на своя учител цветя.“

Въпреки всички трудности, с помощта на учители и родители, ние успяхме да изживеем тези толкова важни за нас емоции, простихме се с училищното знаме, броихме до 12 в приказни рокли и костюми и се разделихме с този най-хубав период от живота ни. Разбира се, всичко мина под белега на маски и дезинфектант, но това сякаш ни припомняше, как няма други като нас, как чакането си е струвало. Училището ни изпрати уважително своите пораснали възпитаници, като ни даде възможност да изживеят раздялата от едни, несъмнено хубави, пет години. Оказа се заблуда, че училището пълни глави, далеч по-важно е да пълни сърца.

Точно толкова трудно и различно започна и студентският живот за нас, випуск 2020 г. Следвам „Право“ в Университета за национално и световно стопанство в София и с вълнение отидох за първи път в аулата, тази есен. За съжаление, отново с маска, през място и ред от колегите си, но присъствено. Само един месец продължи „студентската идилия“ и отново всичко се премести в интернет средите. В момента взимаме изпити онлайн, а първият студентски празник беше обикновен вторник.

Ето, че отново е декември, време за равносметка. Като млад човек се опитвам да мисля позитивно. Според мен, тази трудност наречена Ковид-19 се случи на света с причина. Прекалено много се бяхме вторачили в материалните неща, животът течеше бързо, а ние просто преминавахме през него. След 2020 г. всичко е различно. Сякаш тази криза дойде, за да ни каже да забавим темпото и да преосмислим начина ни на живот и ценностната ни система. По време на пандемията, разбрахме, че най-важните неща на света са здравето и семейството, а не работата и парите. Духовното е над материалното. С обезлюдените градове, сякаш планетата Земя си взе заслужена почивка и ни накара да се замислим, че животът трябва да се живее така, че да обръщаме внимание на малките неща и да бъдем по-смирени. За първа година, на Великден запалих свещ на терасата вкъщи, а не в храма. Но разбрах, че вярата е в основата на всичко и ако вярваме в по-добрите времена, те със сигурност ще дойдат.

За предстоящите празници пожелавам на себе си и на всички читатели на вестник Камбана да бъдем здрави, защото сами видяхме, че това е най-важното. През новата година да прекарваме повече време с любимите си хора, защото те са тези, които дават смисъл на съществуването ни. Нека да обръщаме внимание на красотата на малките неща и да си помагаме. Вярвам, че 2021 г. ще бъде по-добра и по-щастлива. Нека се обичаме повече и да бъдем добри. Като всяко „дете“ и аз пиша писмо до добрия старец и тази година написах следното:

„Скъпи Дядо Коледа,

Моля те, отвори сърцата на хората и във всяко сърце остави по едно зрънце обич! Направи така, че всеки да намери своето изворче, от което да черпи шепа водица, за да полива своето зрънце! Направи така, че тук, в моя град хората винаги винаги да са щастливи и да се обичат! Нека това бъде и моят подарък за теб, Дядо Коледа – като погледнеш отвисоко, летейки с шейната си, да видиш безброй светещи пламъчета и тези светлинки да са от обичта в сърцата ни. Нека тези пламъчета на обичта да осветяват пътя ти в нощта, за да не пропуснеш и най-мълчаливото дете, свито в ъгълчето на мрака. Нека тези пламъчета от човешките сърца да те сгреят и теб, в нощта на Коледа! АЗ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА! Направи това чудо за мен, за нас, за всички ни!

С надежда и обич: едно вече голямо, но все още непораснало дете!

Честито Рождество Христово!“

Пламена Питекова