Новите технологии и социалните мрежи променят света ни ежедневно. До преди няколко години всичко ни изглеждаше като научна фантастика, днес вече е реалност. Физическият и виртуалният свят се смесват все повече. Всеки гледа, слуша и чете каквото, когато, както иска. Всеки може да е автор на новина с невярно съдържание. Това, обаче, крие и опасности. Все повече фалшиви новини ни заливат и ни карат да си задаваме тревожни въпроси. Можем ли да се предпазим, така че да правим разлика между факт и измислица? Фалшивите новини – измислени истории, са създадени да заблудят читателя и да го накарат да реагира по определен начин.
Интернет – това е източник на познание, но и източник на безпокойство. Всеки втори човек по света научава новините от социалните медии. Това прави разпространяването на фалшиви новини твърде лесно.
Днес, голяма част от живота ни тече онлайн, където имаме непрекъснат достъп до новини, които достигат до нас лесно и денонощно, благодарение на смартфона, лаптопа, таблета и т.н. Фалшивите новини се разрастват заедно с все по-голямата популярност на социалните медии. Сега е много лесно да се разпространят конспиративни теории или слухове, без значение дали информацията е противоречива. Често се натъкваме на парадоксални послания и в един момент се оказва по-лесно да повярваме на опростената измислица, отколкото да открием истината. Фалшивите послания могат да повлияят на вярванията и поведението на хората и да ги накара да пренебрегнат дори научни доказателства.
Целта на „фалшивите или подвеждащи новини“ е да манипулират общественото мнение. Те провокират емоционална реакция у човека, която обаче понякога може да доведе до превъзбуда – гняв, подозрение, тревожност и дори депресия. Когато се сблъскаме с фалшива новина често използваме „емоционалния си ум“, вместо „рационалния“. Затова е важно да анализираме цялата информация, която е достигнала до нас, дори да е от „надеждни“ източници. Ако си създадем навик да използваме тази стратегия, ще можем да се предпазим от промени в настроенията и от нежелани емоционални реакции.
Хората са склонни да повярват на истории, които са в подкрепа на техните вярвания, както и да отхвърлят такива, които им противоречат. Важно е да сме запознати с този факт, защото това ще ни помогне да разберем как социалните медии допринасят за затвърждаването и разпространяването на конкретно послание. Така че следващия път, когато стоим слисани пред току-що прочетена новина, е добре да си дадем малко време и да размишляваме върху нея.
Районът на Средногорието също стана жертва на стряскащи слухове за отвличания на малки деца и това предизвиква паника и страх сред голяма част от хората. В тази връзка ще предоставим кратки, но полезни съвети, за да може да се управлява ефективно поведението на децата и да не се изпитва страх за тях.
Родителите трябва да имат реалистични очаквания и еднакво да са строги към санкции, поощрения, награди както и да се информират от всички възможни източници.
Съветите към родителите, как да предпазят децата си от безотговорно поведение, страх от неизвестното или трафик на хора са:
- Изграждане на добра доверителна връзка дете – родител
- Осъществяване на контрол от страна на родители, близки, общество върху детето по всяко време на денонощието;
- Осигуряване на пространство и време за споделяне в семейството. Детето и родителите да общуват без лъжи. Винаги да се казва истината;
- Изграждане на лична отговорност на родителите за създаване на правила при общуване с непознати, които включват:
- Не се говори и не се обръща внимание на непознати;
- Не се приемат вещи, лакомства, напитки от непознати;
- Не се дава информация за лични данни и семейство;
- Не се придружават непознати до дадено местонахождение или превозно средство;
„Мъдростта се ражда със съмнението: съмнявайки се, ние задаваме въпроси, а като задаваме въпроси, е напълно възможно да се натъкнем на истината.“ Мъдрите думи на средновековния френски философ Пиер Абелар са актуални и днес. Хубаво е сами да проверяваме фактите, които имаме на разположение.
Екипът на ЦОП – Пирдоп
