Покорихме и връх Руен в Осоговската планина

ТД „Свищи плаз-2013“ Златица

Осоговски наш балкан, кюстендилски великан!

Кой по теб не е вървял изморен, но окрилен?

Раницата ти тежи, но вървиш, вървиш, вървиш…

Осогово опознах и на Руен песен пях.

По традиция Календарният план на ТД „Свищи плаз-2013“ за летните месеци предлага интересни и малко познати в нашия район маршрути. Поредното прилючение започна на 23 юли, след обяд, когато група туристи от дружеството потегли към Осоговската  планина. Нашата цел беше да изкачим връх Руен (2250м) – един от 10-те най-високи върхове у нас. Той се намира в Югозападна България, на границата с Република Северна Македония.  За да се запознаем със славното минало на този край, спряхме за кратко в гр. Кюстендил. До сградата на Общината, вниманието ни беше привлечено от голяма мраморна чешма, от която бликаше гореща вода с мирис на сяра. Бърза проверка в Гугъл ни осведоми, че тук има 40 каптирани извора с температура на водата 74оС. Може би за това тези земи са били обитавани преди повече от осем хилядолетия. В I в. римляните изградили модерен за времето си град, който нарекли Пауталия (означава „изворен град“ ). Той е бил важен търговски център с интензивен живот, административен, стопански и културен център на обширна територия.  В III в. градът имал право да сече собствени монети и е трети по големина в провинция Тракия след Сердика и Ниш. В днешно време градската баня е наследила изградената през XVв. Чифте баня. Но тя видимо има нужда от сериозна реставрация, за да продължи да лекува болести на опорно-двигателния апарат и през XXIв. Напуснахме Кюстендил с обещанието да се върнем отново, за да посетим крепостта Хисарлъка и музея на Владимир Димитров-Майстора, както и да усетим лечебния ефект на минералната вода.

Осогово  е красива и лесно достъпна планина. До едноименната хижа стигнахме по асфалтиран път през с. Богослов.  Първоначално сградата е построена през 1928г и е сред първите 10 хижи в България, но е достроявана и реновирана многократно, така, че да осигурява комфортно настаняване за 25 туристи. В околностите има две ски писти с влекове, рибарник и басейн, което ни убеди, че тук целогодишно пристигат туристи. Домакините ни посрещнаха с любезни усмивки и вкусна вечеря. Красивата околност и огромната червена луна ниско на хоризонта създаваха неповторима атмосфера в топлата юлска вечер. Всички предпоставки за едно успешно планинско изкачване бяха на лице и ние с нетърпение очаквахме новия ден.

На 24 юли, рано сутринта, след бърза закуска потеглихме по червената маркировка към вр. Руен. С малко тъга забелязахме, че започва добив на дървесина в местността „Грамадите“. Макар да тръгнахме през  прохладните сенки в букова гора, по-голямата част от маршрута минава през открити поляни. От двете ни страни ни заобикаляха красиви гледки от редуващи се зелени хълмове, покрити с горски цветя и боровинки. Електро пастири ограждаха стада от крави и коне. Швейцария ли – не това са високопланинските пасища на Осогово, огласяни от птичи песни и хлопатари. Спряхме за почивка при чешмата Бег бунар, където ни настигна група от Велико Търново. Местното туристическо дружество Осогово има повече от сто годишна история. Те са създали благоприятни условия за планинарите  – изградили са две чешми и са преустроили два гранични поста в заслони по дългия маршрут.

Използвахме лятната пътека, която подсича последователно върхове с интересни имена – Шапка, Църен камик, Човека, Чуката. Но  Руен не се вижда, скрит зад поредицата от обли била. Самият връх прилича на обширно плато, от което се открива панорамна гледка към планинския лабиринт Крайще, сръбския пирамидален връх Църноок, северно македонската Шар планина и българските Влахина и Малешевска планини.   Далеч на хоризонта се очертават Пирин и Рила. От управителя на х. Осогово, Росен разбрахме от къде идва името на върха – през есента листата на боровинките почервеняват и хълмовете изглеждат червени (руйни, като руйното вино в народните песни).

Интересен факт е, че тук се намира най-високата гранична точка в Европейския съюз – 2250м. Това е пограничен район и навсякъде имаше прокарани черни пътища, по които граничарите правят обход, но ние не ги срещнахме по време на нашия преход. Предварителната ни информация се потвърди – маршрутът не е труден, но е дълъг. Около 30км общо в двете посоки. С уморени крака и обветрени лица вечерта, дълго обсъждахме изминалия ден и си разменяхме впечатляващи снимки от похода. Неусетно преминахме към планиране на следващата проява на ТД „Свищи плаз-2013“, но нека това да остане изненада…

Даниела Самарджиева

член на УС  на ТД „Свищи плаз-2013“