От видеотеката в читалището до големите кино фестивали: Петър и Невелин мечтаят кино

Братята Петър и Невелин Вълчеви

Интервю на Цветомира Цанова

Петър и Невелин Вълчеви са родом от Пирдоп. Вече повече от 10 години се занимават с кино в ключовите роли на режисьор, сценарист и продуцент при Петър и продуцент, монтажист и отскоро сценарист при Невелин. За нашия индустриален район това е необичайно занимание. Двамата братя, обаче, имат големи мечти, а вече и много големи награди. 

Какъв е пътят от Пирдоп до НАТФИЗ, до предложение за номинация за Оскарите и обратно вкъщи разказват Петър и Невелин за в. “Камбана”.

В Средногорието не липсват творци, но киното, особено късометражният филм, е нестандартна посока. Как се случи с вас?

Петър: От малки с Невелин постоянно гледахме филми. Бяхме повече от редовни посетители на видеотеката… тази в читалището в Пирдоп. Прекарвахме часове в избор на филм, защото просто всичко бяхме изгледали. Като погледна назад сега, преходът от запалени зрители към хора, които снимат филми, изглежда съвсем естествен. Като една развиваща се игра.

Аз всъщност започнах със специалност “Фотография” в НАТФИЗ и съм много щастлив, че стана така. Паралелно развих киното. То произлиза от фотографията. Колкото е обективна тя, толкова е и субективна. Така се ражда магията на киното. Някои големи режисьори изобщо не са учили кино, а са били фотографи. Възможността да произведеш смислен статичен кадър е всичко, което ти трябва като средство. 

Невелин: Аз много исках да уча в музикалната академия. Дълго време не споделях тази мечта. В един момент, обаче, стана по-лесно да заявя, че искам да се занимавам или с музика, или с кино. Брат ми вече беше започнал да учи фотография в НАТФИЗ и вече нямаше да ми се наложи да се изправя първи срещу очакването да се насочиш към “нормална професия”. 

За щастие имахме пълната подкрепа на родителите си, макар да направихме неочакван избор.

Та, след като завърших гимназията в Пирдоп, кандидатствах в музикалната академия и в НАТФИЗ. На първото място не се получи, защото бях сериозно закъснял с подготовката, но влязох “Монтаж” в НАТФИЗ с лекота. Явно цял живот се бях готвил за там. Още от видеотеката (смее се).

Тогава не осъзнавах, че монтажът е толкова сложен процес. Повечето хора си мислят, че е достатъчно да разучиш една програма за монтаж и си готов. А там, всъщност, има много драматургизъм, много творческа мисъл. 

През последните години наблюдаваме подем на българските филмови продукции. На какво се дължи това? По-лесно ли е вече да снимаш филм тук? По-печелившо ли е? 

Петър: Това е доста дълга тема, но мога да спомена най-важното: Дигиталните технологии са много по-достъпни. С по-камерен екип и по-нисък бюджет днес се снимат филми, които спокойно можеш да покажеш в киносалона. 

Младите кино творци често искат да снимат с най-скъпата техника, но, реално, Скорсезе, ако навремето е имал един нормален днешен фотоапарат, той нямаше да се поколебае да го използва. Възможността да работиш с дигитална камера ускорява неколкократно процеса.

Актрисата Виолета Гиндева, „Лека нощ, Лили“

А късометражния филм по-лесно ли се създава? 

Петър: Късометражният филм е по-сложен, защото в кратко време трябва да разгърнеш една идея с майсторлък. Иска се познаване и умело използване на много различни инструменти, с които киното борави.

Невелин: Това е една от причините младите творци да започват с късометражни филми. С тях действително се учиш на кино. Това е учебник. Имаш история, която трябва разкажеш ясно, смислено, красиво в едни 10-15 минути. Да предизвикаш емоция, въпроси, дискусия.

Логично, бюджетът е по-малък. Времето за снимки – също. Но усилието по разпространението на късометражния филм е много голямо. Пълнометражният поне може да излезе в кината, докато при късото кино битката за представяне на големите фестивали е сериозна. На най-престижния фестивал за късометражни филми се изпращат грубо над 9,000 филма, от които те избират да покажат към 60-70.  

Не завиждаме на жури, което трябва да изглежда 9,000 филма и да направи тази преценка… Много хубави филми не успяват да пробият. 

Петър: Освен това в България форматът е труден и защото късото кино тук все още прохожда и звучи някак екзотично. Радвам се, че в София и други големи градове има все повече прожекции на късометражни филми и публика за тях.

Актьорът Любомир Бъчваров,
кадър от късометражния филм „И това е за тая Коледа“

Вие двамата и Пенка Балди създадохте своя продуцентска къща. Каква е мисията на “Икуъл”?

Петър: Дълго време мислихме за името. То означава “равни”. За нас е важно да покажем красота, свобода, съзидателност… и да помогнем и на други да го правят. Огромен кураж се иска да правиш независимо кино в България. Субсидирането е много сложно. Трябва да имаш име. Трябва да имаш подкрепа.


Невелин: Когато вече имахме сценария за “Лека нощ, Лили” започнахме да търсим и мислим кой да бъде продуцент. Осъзнахме, обаче, че никой нямаше да ни даде тази свобода, която търсехме за филма. Тогава решихме да го направим сами.

Независимото кино иска много лични средства. Трябва много да обичаш това, което правиш, за да си готов на всичко. Докато хората спестяват за скъпа кола или къща, при нас се наложи да събираме пари за този филм. Това отне няколко години. Тогава и Национален фонд „Култура“ започна дейност, което ни помогна. Спечелихме частична сума и можехме да започнем да снимаме.

Да продуцираш сам ти дава огромна свобода и това е важно за нас. В света също все повече и повече творци търсят тази свобода. Тя е много важна. Ако “Лека нощ, Лили” го продуцираше друг, ние нямаше да имаме пълна свобода да избираме къде да го покажем. Извоювахме я с “Икуъл”. 

“Лека нощ, Лили” беше българското предложение за късометражен филм за Оскарите. Какъв е пътят на един български филм до наградите на академията? 

Невелин: Всъщност, пътят за късометражен филм е доста по-различен и по-ясен от този на пълнометражните продукции. Има около 200 големи фестивала, на които се състезават стотици филми. Спечелвайки награда на такъв фестивал – в случая на “Лека нощ, Лили” на IN THE PALACE International Short Film Festival – гарантира на един филм правото да се бори за номинация за Оскар.

При пълнометражните филми процесът е малко по-различен. Има си българска комисия, която решава кого ще изпрати. 

А вие имате ли “пълнометражни” амбиции?

Петър: О, да! Имаме няколко идеи, над които работим в момента. Три от тях искаме да снимаме в Пирдоп и района. Ииии … повече детайли сега не мога да издам.

Съвсем скоро гледахме локации в Средна гора. Нашият район е много красив. Много автентичен. Такава автентична среда е особено интересна за чуждата публика.  

Тази година предстои премиерата на “И това е за тази Коледа”, сниман в Пирдоп. Ще го видим ли тук?

Петър: Първо планираме да покажем “Монолог в антракта” и “Лека нощ, Лили”, което може би ще се случи още тази пролет. Заедно с фотографска изложба. 

Уточняваме детайлите и се надявам скоро да имаме по-конкретни новини.
Невелин: Първите филми на кино сме гледали в киното тук, в Пирдоп. Ще бъде много интересно и вълнуващо да прожектираме там свой филм.