Фолклор и метъл музика в една песен?
Кой каза, че е невъзможно?
Какво по-хубаво от това по време на пандемия от covid-19, някъде да се случват и добри новини. И то не къде да е, а в Златица.
В този брой ще ви запознаем с историята и творчеството на прогресив метал група „Abstraction” от Златица. Това са Данаил Кържилов, Младен Медаров, Антонио Велков и Ивайло Рашев. Наследници са на познатата в района на Средногорието рок група “Galaxis”. В началото на месец април, „Абстракшън” пуснаха в интернет пространството своя нов сингъл „Остани”. Една приятна, запомняща се и смела компилация от метал и народна музика. Гост-вокалист е младата талантлива народна певица от Златица Вероника Начева. С изпълнение на кавал участва Николай Георгиев. Ето какво споделиха за творчеството по време на криза, музикантите от групата в специално интервю за вестник Камбана.
– Момчета, поздравления за новата ви песен! Но нека първо да запознаем читателите ни с историята на групата.
• Антонио Велков:
– Като интродукция, бих казал, че в района на Средногорието, няма човек, който да слуша рок музика и да не е чувал за група „Галаксис”. Всичко започна от мазето на читалището в Златица. Може и по-отрано да е било, но поне аз това помня, понеже баща ми Боби Велков, Диди Кържилов и Младен Медаров сформираха „Галаксис” заедно с Павел Серафимов и Анатолий Бабачев. Общо взето, всички сме израснали музикално именно там – в това мазе. По времето на „Галаксис” се създадоха няколко авторски парчета, групата беше много активна. Ходеха по участия в различни градове в България, и аз като малък, бях винаги с тях. Това оказа огромно влияние върху мен. Иво Рашев, нашият басист, също беше непрекъснато с нас. Във времето се появи един нов „Галаксис”, в който аз седнах на барабаните, Иво свиреше бас партии на доста от парчетата, Младен Медаров и баща ми пееха, и така се получи един междинен етап, в който се роди новата формация. През това време, за малко, преминаха и други хора, но ядрото остана същото. В годините се напасвахме един към друг. В крайна сметка, „Абстракшън” е част от цялата тази еволюция и резултат от всички усилия, които са били положени от „Галаксис” до момента. Издадените две парчета демо версии от старата група станаха част от първия албум на „Абстракшън”. Те са дело на Павел Серафимов, който допреди две години също беше част от групата. Неговото отсъствие повлия в известна степен върху композирането на парчетата, тъй като той беше основен композитор в групата. Сега всички заедно сглобяваме новите неща.
В момента, като състав на „Абстракшън” сме аз, Антонио Велков, Данаил Кържилов, Младен Медаров и Ивайло Рашев и продължаваме да творим заедно. Имаме нов сингъл „Остани”. В него се включиха народната певица Вероника Начева и солистът на кавал Николай Георгиев, който работи в Челопеч. Продължаваме напред с нашата музика – power метал и елементи на прогресив метал.
– Колко песни имате записани до момента?
• Данаил Кържилов:
– Имаме EP /миниалбум/ от три парчета, казва се “Wolf” (2013). След това имаме един издаден албум “End of Hope” (2014), с девет песни. През 2017 г. последва нов миниалбум наречен „Nightmare“ с още три песни и новата ни песен за 2020 г. „Остани“. Общо 16 авторски парчета.
– Всички сте с личности с различни професии и различни влечения. Кои са допирните ви точки, само музиката ли ви обединява?
• Данаил Кържилов:
– Ние сме заедно от много години не само като музиканти, но и като приятели. Това основно ни свързва и ни задържа заедно толкова години в групата. Музиката винаги е била един отдушник от това, което се случва в живота на всеки един от нас. Събираме се и просто забравяме всичко останало, защото правим това, което ни харесва и затова не сме спрели да се занимаваме.
– Вярвате ли в поговорката „Който пее, зло не мисли”?
• Антонио Велков:
– Нека ви разкажа един сантиментален спомен. Имам снимка, на която баща ми изнася на ръце майка ми от ритуалната зала на читалището в Златица. По случайност, в същия този ден е излъчен и филмът „Който пее, зло не мисли”. От тогава я знам тази поговорка. Досега не съм срещал музикант, който да е лош човек или да мисли злото на някой. Всички музиканти са много позитивни. Музиката свързва хората. В този свят, чисто физически, ако погледнем, всяко нещо има своя резонанс, своето трептение. Музиката също е една честота и ако я уцелиш, можеш да докоснеш душата на човека.
Това се усеща и по време на концертите ни, когато публиката реагира положително на нашите изпълнения. Така например, парчето „Остани” изпълнихме за пръв път преди около 2 години в Градската градина в Пирдоп. Тогава беше в много суров вид, но получихме много позитивен отзвук.
– Каква е разликата да се прави такъв вид музика в голям град от това да се прави в Златица?
• Антонио Велков:
– Неволята учи. Ние от толкова време правим авторска музика и сме опитали от всичко. Първите песни на „Галаксис” са записвани в София, докато на „Абстракшън” записвахме тук, в нашето си студио. Записите на първия ни албум са правени в „подвижно студио” – всеки записваше у дома си по две седмици, с компютъра и интерфейса. След това си направихме нашето студио, свикнахме със софтуера, започнахме да се нагаждаме към обстановката и вече сме постигнали някакъв баланс. Имаме пълното време и свобода да изпипаме нещата докрай, а не сме притиснати от някакви срокове. Готовата продукция пращаме за миксинг и мастеринг в София и, разбира се, си плащаме за това. После, от вече готовите парчета издаваме албум.
„Остани” решихме да го пуснем като единичен сингъл в интернет, защото е много различен от всичко, което сме правили досега. И заради това искахме да стигне по-бързо до хората.
– Как се роди идеята да запишете „Остани” и да поканите Вероника Начева да пее с вас? Да вкарате народните мотиви и кавал?
Младен Медаров:
– Идеята да поканим Вероника даде Диди Кържилов. По време на една от репетициите, той ни попита дали я познаваме и пусна тази песен, която, всъщност, много ни хареса. Първоначално имахме много идеи как да я развием в нашия стил. В последствие основната идея се избистри доста бързо. Поканихме Вероника, като не бяхме сигурни дали като народна певица ще се съгласи да пее с рок група. Тя го хареса и се увлече по аранжимента. Правихме доста музикални експерименти и различни вариации. Когато изчистихме излишните неща, се получи едно запомнящо се и разбираемо парче. Ники Георгиев се включи с кавала, след като отново дълго се чудихме дали да е гайда или друг инструмент. Иво Рашев го покани. Аз познавам Ники отдавна, той е баща на мой приятел, с когото сме свирили в група „Мистика” в София. Много се радваме, че се включи. Всички кавални партии и солирането са негово дело. Изпратихме му песента и той го направи. В студиото направихме записите и аранжимента. Като цяло, кавалът внесе много цвят в песента и се получи много добре. А е трудно да се записва този специфичен духов инструмент, същинско техническо предизвикателство.
– Обмисляте ли да запишете видеоклип към „Остани”?
• Младен Медаров:
– Да, имахме план да направим клип, искахме оферти от няколко места. Ситуацията с тази пандемия усложни много нещата и въобще не е ясно кое кога ще се случи. Трябва да намерим и финансиране, иска се ресурс за професионално заснемане. Не сме се отказали, защото най-малкото го заслужава това парче.
– Колко време ви отне да излезе на бял свят крайната продукция?
• Антонио Велков:
– Направо ме е срам да кажа, но около година и половина, почти две. Всеки от нас има други ангажименти, работа, семейство. Да, свирим заедно, но да създадеш едно такова парче се иска време. Както се казва, бавно, но качествено. Не знам още каква ще бъде визията, но със сигурност ще има връзка с района на Средногорието.
– Как ви приемат вашите колеги от страната и чужбина?
• Младен Медаров:
– Доста голям интерес има към нашата група. Трябваше да свирим отново в Челопеч, фестивали по морето и различни клубове тази година, но уви, дойде пандемията и провали всичко. Но може би това ще ни даде възможност да си доработим нещата върху албума. Надяваме се през есента да стартира наново всичко. Както казахме по-горе, всеки един от нас се занимава с различна дейност и бизнес и винаги ни е много трудно да се организираме за свирене някъде. Това отнема доста от нашето свободно време. Изисква се проучване на местата, подготовки на апаратури, проучване на озвучители и така нататък. Общо взето, търсим по-сериозни ангажименти.
– Кои са най-големите ви успехи на национално и световно ниво?
• Младен Медаров:
– Може би с първия албум „End of Hope” постигнахме най-голям успех. Не мога да кажа точната бройка, но се продаваше в цял свят. Най-много бройки продадохме в Япония, в Щатите също. Към момента, за музикантите е доста улеснен начина да достигаме до международния пазар в различни специализирани сайтове. Имаме няколко рецензии в италиански, френски, английски радиа. В Америка имахме също рецензия от радио-шоу. Хората ни търсеха, искаха да им изпратим дискове. Това ни даде стимул и ни зарежда с енергия да продължаваме да творим. Това е нашата страст. Преди години, когато „Галаксис” прекъсна своята дейност, един ден ми се обадиха Диди и Павката, че искат да се видим. Веднага си казах, че ще искат да правим нова група и на второто изречение вече бях съгласен.
– Да разбирам ли, че не бихте правили музика за пари и на всяка цена? Бихте ли записали по-комерсиални песни?
• Младен Медаров:
– За нас музиката е начин на изразяване. Ако кажем, че никога няма да направим комерсиално парче, сигурно ще излъжем. Защото сме се убедили, че винаги става обратното.
• Антонио Велков:
– Музика за пари не сме правили и няма да правим. Самото понятие комерсиално е доста широко. Всичко, което правим е за нас и нашите фенове. Първо, не бихме посмели да се обвързваме с някакви договорни рамки и не съм сигурен, че нещо ще излезе от това. И второто, не бихме изпитали никакво удоволствие да го правим по този начин. Но една песен може да бъде комерсиална, тоест да стане популярна и да се слуша от по-голяма аудитория.
• Данаил Кържилов:
– Бих допълнил, че донякъде новото парче „Остани” е изстрел в тази посока, защото то звучи много по-различно от досегашното ни творчество. Доближава се много до по-слушана и комерсиална музика. Това, може би, е някакъв опит. Но музиката е само и единствено за удоволствие и това е нещото, което ни свързва толкова много години и не сме се разделили като група.
– Сами ли финансирате проектите си?
• Данаил Кържилов:
– Да. Имаме и много спонсорства, например от предприятията в нашия район. Винаги сме търсели и са откликвали, за което им благодарим. Това е голяма помощ. За да се реализира едно парче, трябва да се вкарат някакви пари. Не се случва всичко на добра воля. Нито едно студио няма да ни обработи песните без пари.
– Какво предстои на група „Абстракшън”?
• Данаил Кържилов:
– Да подготвим и обединим синглите, защото искаме да издадем нов албум. Сега, когато няма много поле за изява в страната и в света, се надяваме да можем да осъществим тези намерения. Всички усилия сме насочили в тази посока.
– Вашите пожелания към нашите читателите и почитателите ви?
• Антонио Велков:
– Аз ще пожелая на всички хора, които ще прочетат това интервю, първо, да бъдат здрави, това е най-важното в момента. А на нашите фенове – да очакват още по-добри неща и по-добри резултати от нас. Група „Абстракшън” се развива. Макар и малко видоизменена, ще покаже какво може, а то не е никак малко.
• Данаил Кържилов:
– Бих пожелал на рок феновете никога да не се отказват от тази музика, защото тя е вид свобода и това е нещото, което ни свързва. Винаги да са Rock on!
