Медта е 29-тият химичен елемент от Менделеевата таблица. Латинското й наименование е Cuprum (Cu) и идва от остров Кипър, където римляните я добивали от богати рудници. Представлява мек и ковък метал с изключително добра топло- и електропроводимост – отстъпва съвсем малко само на среброто. Тези свойства я правят изключително полезна за човека, а бързото развитие на технологиите днес е силно зависимо от тях, следователно и от все по-големи количества мед.
В природата медта е доста рядка като средната й концентрация в земната кора е 50 към 1 милион. Среща се като съставна част на различни минерали или в редки случаи като самородна мед. Най-честите минерали са сулфидните халкопирит (CuFeS2) и халкозин (Cu2S), азуритът (Cu3(CO3)2(OH)2) и малахитът (Cu2CO3(OH)2) са медни карбонати, а купритът (Cu2O) е меден оксид. В неокислено състояние самородната мед има червеникаво-оранжев цвят, а изложена на влиянието на въздуха се покрива с плътен слой зеленикава патина. За разлика от окисляването на желязото, оксидният слой при медта е плътен и не позволява развитие на корозията в дълбочина. Благодарение на това са се съхранили много древни медни предмети.
Медта играе важна роля в живите организми. Нуждаем се от метала за образуване на кръвоносни съдове, здраво сърце и за стабилизиране на колагена или съединителната тъкан, която свързва една част от тялото с друга. Медта е необходима и за развитието на мозъка и ефективната комуникация между нервните клетки в мозъка, както и за здрави кости и зъби. Балансираната диета изисква препоръчителен дневен прием от около 1 mg мед. Някои храни са особено богати на мед, включително повечето ядки, семена, нахут, черен дроб и стриди.
Чистата мед е ковък и пластичен метал, който е относително мек и може да бъде обработван дори с ръчни инструменти. Това я превръща в първият, масово използван от човека метал. Медта е изключително устойчива във времето. Неслучайно, египтяните са използвали символа „Ankh” (вечен живот), за да я обозначат в своята система от йероглифи. Археологически разкопки показват, че медни тръби са били използвани за първи път в Египет за пренасяне на питейна вода около 2 750 г. пр. Н.Е. Въпреки че микробите не са били открити до 19 век, хигиенните свойства на медта са били добре познати от дълбока древност. Египтяните, гърците, римляните и ацтеките използвали медни съединения и инструменти за лечение на болести и стерилизация.
Мекотата и ниската температура на топене налагат смесването на медта с други метали в сплави като бронз (с калай), месинг (с цинк) и монел (с никел). Медните сплави лесно се щамповат и оформят в детайли. Те могат да бъдат полирани, текстурирани и плакирани или покривани, за да се осигури голямо разнообразие от функционални или декоративни повърхности.
Днес медта е навсякъде около нас – електропроводи, компютри, телевизори, радиостанции, автомобили, кабели, водопроводи. Всъщност, средният автомобил съдържа около 23 кг., средният електромобил – около 83 кг. или почти 4 пъти повече, средното жилище – около 180 кг., а средният електробус – до цели 369 кг. мед. Металът е практически неизбежен навсякъде, където се произвежда, трансформира, пренася или използва електрическа енергия. Модерните ВЕИ изискват десетки пъти повече мед на единица произведена енергия от конвенционалните централи на фосилни горива – например големите офшорни вятърни централи в Северно и Балтийско море съдържат до 30 тона мед на турбина в пръстеновите си генератори. Медните сплави се използват като трайни, устойчиви на корозия материали за защита на рибни ферми, офшорни платформи, корпуси на лодки, тръбопроводи за морска вода и обезсоляване.
Технологичният напредък води до непрекъснато увеличение на търсенето и добива – със среден ръст от 3.2% годишно през последното столетие медта изпреварва дори енергийни суровини като нефта. Въпреки това доказаните запаси на мед в земната кора продължават да се увеличават – геолозите неуморно намират и изучават нови находища. Добивът на мед се осъществява в открити и подземни рудници, където рудата се обогатява и преработва до меден концентрат, който е основна суровина за металургичните предприятия. Извлича се предимно от сулфидни минерали с класическа флотация. През 70-те години започва и добив от разтвори с екстракция и електролиза.
Най-много медна руда се добива в Чили (почти една трета от световния добив), Перу и Китай. Почти всички на-големи мини се намира в Андите (Ескондида, Кояхуаси и Серо Верде) и Кордилерите (Моренци в САЩ). Най-много мед се произвежда в Китай (около 40% от световното производство), Япония и Чили, а Азия потребява вече около 70% от медта в света.
Медта е отличен пример за т.нар. кръговата икономика – тя е един от най-рециклираните метали. Изчислено е, че днес най-малко 65% от цялата добивана мед все още се използва или е на разположение днес, като е била рециклирана отново и отново. Способността на медта да се рециклира многократно, без загуба на производителността е изключително важна за устойчивото развитие. Днес около една трета от търсенето на мед в света и около 50% в Европа се задоволява от рециклирани материали.
Въпреки малките си размери, България заема важно място в глобалния пазар на мед благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието. Мините поставят страната ни на трето място в Европа по добив на медни руди. Продажбата на произведената нерафинирана мед у нас дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на метала в света през 2018 г. В страната напоследък се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност на метала, например производство на автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“.
Ускоряването на технологичния прогрес, масовата електрификация, бумът на ВЕИ и растящото потребление на материали за антисептични повърхности вече дават толкова мощен тласък на търсенето на мед, че добивът и производството й несъмнено ще растат с още по-бързи темпове на световно ниво. Това е отлична новина за България, защото ние имаме, знаем и можем много, когато става дума за мед. Остава само да се възползваме.
