Получих за задача да направя първото си интервю, а то се случи в компанията на млад и чаровен актьор.
Няма как да не сте забелязали симпатичния ветеринар и баща на малката Кики в популярния сериал „Татковци”. Той е родом от град Русе, а освен това е висок, брюнет, с плътен глас и топла усмивка. Със своето слънце, което носи в себе си, завладява все повече сърцата на публиката. Познавате го от театралните постановки „Двубой”, „Лунатици”, „Петък вечер”, „Цветът на дълбоките води”, „Мнимият болен”, „Виновният”, „Тигърът”, „Един безумен ден”, „Среща в Санлис”, „Актрисата”, „Приятна жена в лоша компания”, от телевизионните сериали „Татковци”, „Полицаите от края на града” и други. В момента е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов”, където е поканен още като студент, а преди това е играл в Младежки театър „Николай Бинев”, Сатиричен театър „Алеко Константинов”, актьорският му път започва от Драматичен театър „Сава Огнянов”, гр. Русе. В тийнейджърските си години тренира баскетбол и мечтае да стане звезда в любимия спорт. Завършва математическата гимназия в родното Русе и се изявява на сцената като танцува народни танци. Съдбата, обаче, го среща с Мариус Куркински, който го вдъхновява да стане актьор. И така, сърцето му го отвежда в НАТФИЗ, където е приет в класа на Мастъра, като освен ученик е и негов партньор на сцената в последното му представление приживе. Наричат го „новия Стефан Данаилов”, а аз останах силно впечатлена от личността и отношението му. Срещнахме се по време на традиционните Дебелянови вечери в Копривщица и си поговорихме за това откъде тръгва и къде се намира днес. С огромно вълнение се впуснах в първото си интервю като журналист и мога да заявя, че общувах с един интелигентен и възпитан млад мъж, който е изключително талантлив и харизматичен.
Неговото име е Павел Иванов!
– Здравей, Павел! Най-напред искам да ти благодаря, че се съгласи да направим това интервю за вестник „Камбана”, което е първо за мен като журналист и аз много се вълнувам.
Нека да започнем с въпроса в какъв етап от живота ти те намираме? Ти сподели с мен, че си в голямо лятно турне, как върви, в какво играеш в момента? Къде могат твоите почитатели да те гледат?
Намирате ме на пътя, както винаги през лятото! Намирам се между две представления – снощното и това, което ми предстои тази вечер. – Заглавията, в които могат да ме гледат хората, които биха искали, са следните: „Петък вечер” – един авторски спектакъл, направен в колаборация между мен и трима мои колеги – Стоян Дойчев, Христо Пъдев и Филип Буков. Представление, с което ние много се гордеем, много обичаме да пътуваме и сме направили голямо турне в цялата страна и ще продължаваме да слагаме дати и през есента и зимата, за да може всеки, който иска да го гледа – в страната, а и в Европа. Другите представления, в които хората биха могли да ме гледат, са всички мои заглавия в афиша на Народен театър „Иван Вазов”, а за тези, които не са в София, освен „Петък вечер”, могат да гледат и „Ексклузивна актьорска вечер” – едно шоу, с което също пътуваме немалко из страната.
Срещаме се по време на Дебеляновите вечери в град Копривщица, където ти представяш рецитал – „Сатирата на Амер”. Как дойде предложението за това участие и като цяло, обичаш ли да рецитираш? Какво е отношението ти към литературата и имаш ли любим поет или стих?
Към мен предложението постъпи първо от един мой колега и много добър режисьор – Борис Радев. Той ми се обади по телефона и ме попита дали съм свободен и дали мога да намеря време в този период от август да ви гостувам в прекрасния град Копривщица, за да направя въпросния рецитал. Разбира се, че обичам да рецитирам, това е част от моята работа и една от причините толкова да си обичам професията. Имам доста любими стихове и поети, но ако трябва да съм честен, последният стих, който ми направи голямо впечатление, е на Стефан Цанев.
Какво е да си актьор? Банален въпрос, но много ключов. Как идва смелостта за тази професия? Как един тийнейджър в сериозен досег с баскетбола и заложби в математиката, поема към НАТФИЗ?
Актьорската професия, също като всяка друга професия, изисква висока доза смелост и естествено експертност. Мисля, че не се различава по нищо друго от останалите професии в света. Всеки има своето призвание и всеки или го намира, или не го намира и се захваща с нещо, което не е за него и не му носи удоволствие. За щастие, при мен случаят не е такъв и много рано разбрах, какво искам да правя. Спортът и математиката винаги са ми помагали в тези занимания, защото мисля, че целият свят, освен сцена, е и математика. А спортът ти дава нужната воля и дисциплина, за да вървиш през света и живота успешно.
В Академията си бил ученик на големия Стефан Данаилов, и доколкото знам си приет пръв в неговия клас. Какъв човек беше той? Разкажи ми някой спомен, който имаш останал от времето, прекарано с мастъра, защото ти си имал честта, освен негов ученик, да бъдеш и негов партньор на сцената в последния му спектакъл? Какво е да бъдеш „едно от децата” на Ламбо?
Стефан Ламбов Данаилов е голяма личност. Неговият огромен ресурс в сферата на актьорския занаят, като природна даденост и като технически, научен, обработен и придобит ресурс са факторите, които го превръщаха в пътеводител, много добър събеседник, приятел, колега и учител. Да си един от неговите студенти на първо място е привилегия, а на второ – отговорност.
От Аня Пенчева тръгва и вече често те наричат „новият Стефан Данаилов”. Какви отговорности носи това сравнение?
Разбира се, чувал съм тези сравнения и преди. Мисля, че точно Аня Пенчева, както ти споменаваш, беше първата, която ги направи, но няма значение. Това да те сравняват с най-добрия е възможно най-доброто нещо, което може да ти се случи, но Стефан Данаилов е недостижима личност. Той е такъв, заради своя огромен обществен принос, освен културен и човешки такъв, от тази гледна точка, сравненията ще си останат само сравнения, а бъдещето ще покаже кой какъв е.
Още като студент ставаш част от трупата на Народния театър, това е голямо признание за таланта ти. Какво е да си част от най-големия театър в страната?
Още с постъпването в трупата на Народния театър през 2014 г., както каза все още студент, разбрах, че това да играеш на голямата сцена на националния театър изисква преди всичко огромна квалификация, която обаче не се придобива току-така. А именно, тази квалификация, за която говоря, е сурово, образователно дело в сферата на занаята на актьорското изкуство, защото няма нищо по-трудно и съответно предизвикателно от това, още на 20-годишна възраст да започнеш работа ежедневно пред близо 1000 зрители.
На театралната сцена имаш много роли, отскоро поемаш и по пътя на телевизията, има ли голяма разлика? И какво предпочиташ – пред публика или пред камера?
И двете. Всъщност, предпочитам сутрин и по обяд да снимам, а следобед и вечер, предпочитам да играя на сцената.
Преди броени дни беше финалът на любимия на всички ни сериал „Татковци”. Там играеш ролята на ветеринаря Тодор Балевски. Какво е общото, и в същото време различното, между Павел Иванов и Тодор Балевски?
Истината е, че между мен, като личност, и ветеринаря Тодор Балевски, като персонаж в сюжета на „Татковци” по БТВ, няма нищо общо. Естествено, като всеки актьор дълго съм търсил някакви допирни точки, но не намерих такива между мен и образа. В крайна сметка, няма никакво значение, защото именно това е актьорската работа, независимо какъв характер ти се предлага да представиш, на екрана, или на сцената, ти би следвало да го правиш, въпреки разликите или приликите помежду ви.
В сериала, ролята на твоя дъщеричка играе Ая Алексиева. Какво е да имаш „екранно” детенце и как вървеше работата с малката голяма актриса? Всъщност, ти какво правеше на възрастта на Ая?
На възрастта на Ая ядях кал с шепите, направо от локвата (смее се). Затова, когато пред теб, години по-късно, се изправи младо момиче, на крехка възраст, но с толкова много възможности в твоята професия, а именно професия, за която си работил много, дълги години и виждаш, как едно дете вече я владее в ранната си възраст, е силно впечатляващо.
Гледах представлението „Петък вечер” и съм силно впечатлена. Как се роди идеята за такъв вид спектакъл? И какво е да работиш с таланти като Филип Буков, Христо Пъдев и Стоян Дойчев? Имате страхотен синхрон помежду си. Изглеждате близки приятели, така ли е?
Именно синхронът помежду ни и зароденото приятелство по време на снимките на „Татковци” бяха причината и гнездото, където се роди идеята за спектакъла, който кръстихме „Петък вечер”. Беше много труден процес, а целият път, който извървяхме от нулата, за да го създадем ни кара много да се радваме на успехите, които жънем с него и съм сигурен, че ще продължаваме да жънем. Това е авторски спектакъл, както вече споменах, наше лично „детенце”, което сами сме създали, буквално от нищото. Много сме доволни от резултата, който постигнахме и сме щастливи, че нашите хубави отношения си личат и отдолу в зрителския салон. Общата ни мисия е да караме хората да се чувстват добре и да се забавляват с едни стойностни, авторски сюжети, музика и танци.
На финала, искам да ми разкажеш, малко за себе си? Кой всъщност е Павел Иванов, не Тодор Балевски, не Рачо Драгалевски, а Павел от Русе, който танцува народни танци и негови идоли са Коби Брайънт и Майкъл Джордан? Какво правиш в свободното си време и имаш ли изобщо такова? Намираш ли време за баскетболната топка и да тропнеш някое хорце?
Имам време за абсолютно всичко, което обичам. Времето е едно от малкото безкрайни понятия, които можеш да разтегляш, използваш и менажираш, както ти пожелаеш за добре. Според мен, ако някой казва, че няма време, най-вероятно просто така му е удобно. Намирам време за хобитата в живота ми, за спорта, за семейството, за музиката, за танците – за каквото си пожелая, стига то да ме радва и да ме прави щастлив.
Интервю на Пламена Питекова
