Какво е общото между туризма, селското стопанство и минния бизнес представи Ирена Цакова по време на Европейския минен бизнес форум


Бизнесът като трансформиращ фактор за регионите

Ако нямаме разбирането и подкрепата на нашите общности, квалифицираната и бърза работа на нашите институции няма да успеем да постигнем целите, които сме си поставили
до 2030 година.

София бе домакин на шестото издание на Европейския минен бизнес форум, организиран от Българската минно-геоложка камара в партньорство с Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии ЕВРОМИН.

Водещи европейски и световни експерти, министри, политици и представители на бизнеса дискутираха стратегиите за развитие на минния сектор в контекста на Законодателния акт за суровини от критично значение на Европейския съюз.

В рамките на втория панел, форумът даде възможност да се споделят и предизвикателствата и постиженията на водещи фирми в минерално-суровинната индустрия на България, както и опитът на местната власт, където се развива рудодобив. В разговора, воден от Петър Ганев от Института за пазарна икономика, участваха ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Ивайло Копрев, кметът на Етрополе Владимир Александров и председателят на Общинския съвет в Панагюрище Иван Лалов, Доминик Хамерс, изпълнителен директор на „Геотехмин“, инж. Николай Пелтеков, изпълнителен директор на „Асарел Медет“ АД и Ирена Цакова, генерален мениджър на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“.

Трансформиращата роля на минните компании или как минните компании допринасят за регионалното развитие у нас и как се променя един регион, в който функционира голяма минна компания обсъдиха участниците в панела.

Ирена Цакова, генерален мениджър на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ разкри общото между туризма, селското стопанство и минния бизнес:

„Това е природният ресурс. Всички се борим за природните ресурси, които разкриваме и с които създаваме стойност, за да можем всички да се развиваме и просперираме.

Кое, обаче, е различното?

Различното е, че една минна фирма, за да намери природният ресурс изминава много дълъг път, който се казва търсене и проучване. Трябва да се отдели специално внимание на търсенето и проучването, тъй като без него минната индустрия, но и ние като цивилизация няма да имаме бъдеще.

Отдавна големите находища в света, а и в България, работят със все по-ниски съдържания на полезните компоненти и постепенно се изчерпват. Такова е и „Ада тепе“, което започна да работи през 2019 г. и се очаква да приключи през 2026 г..

На най-ранен етап трябва да отидем при нашите общности, да се заявим кои сме, какво правим, че нашите дейности не са опасни, че това, което правим не е в ущърб на природата и че минният бизнес вече работи много по-внимателно и с грижа.

Първият трансформиращ принос на бизнеса е свързан с най-важното нещо за една държава – хората

Бизнесът трансформира регионите и трансформацията започва с това, че отивайки в един неминен регион, какъвто е Крумовград, започнахме с търсенето на квалифицирани, а и не толкова квалифицирани млади хора, които да започнат работа. Огромен беше ефекта върху демографския фактор, защото над 50 човека, което е много за град като Крумовград, започнаха да работят, връщайки се от чужбина, където повечето не упражняваха това, за което са учили.

Връщането у дома даде възможност на хората да създадат семейства, да се родят деца, да се оживи града. Първият трансформиращ принос на бизнеса в минните райони, е свързан с най-важното нещо за една държава – това е демографският фактор, да има хора.

Всяка мина има определен живот и ние още сега търсим нови решения, за да може след края на живота на рудника да продължи икономически да се развива региона.

Отговорността на минните фирми е със започването на проекта да мислят и как ще приключи проекта. В много ранен етап трябва да мислим не само как да удовлетворим изискванията по закон от министерството на енергетиката да създадем фондове за закриване и рекултивация, и да сме отговорни стопани, но да планираме края на минния проект и да действаме иновативно, за да запазим населението.

Другата голяма трансформация засяга местния бизнес. Нашите външни изпълнители всъщност представляват местни фирми и работейки с нас, те получават нови умения, нови, по-високи стандарти по опазване на околната среда, етични кодекси, здраве и безопасност на първо място. Тези умения остават. Така фирмите повишават своята конкурентоспособност и могат да работя за други фирми и за по-големи пазари.

Друг интересен подход за трансформирането на регионите е фонда за микро, малък и среден бизнес, който „Дънди Прешъс Металс“ стартира с началото на дейността на рудника в Крумовград. Дадохме възможност на хората с предприемачески дух да участват и получат грантове, за да развият дейности, които са различни от рудодобива и проучването.

Горда съм да кажа, че вече имаме 150 работни места като се надяваме в следващите две години до края на живота на рудника този брой още да се увеличи, така че да има работа и да има население, което да иска да продължи да живее в района.

Развитието на уменията и компетенциите на хората е от голямо значение. Едно от изискванията към нас беше хората, които работят да са местни. Когато стартирахме, около 90% бяха местните хора, а сега този процент е вече 98. Това са хора, които живеят в Крумовград и региона.

Бизнесът задържа младите хора в България. Думичката е инвестиции, а ние като отговорни фирми трябва да работим с мисъл какво остава след нас, след приключване на минната дейност.“