85 години от убийството на Ал. Стамболийски

НЕ БИВА И НЕ ЩЕ ЗАБРАВИМ

14 юни 1923 година е една от най-черните и трагични дати в историята на България и на Земеделския съюз. На този ден зверски убиха, рязаха на парчета водача на БЗНС и законен министър-председател, великия син на България – Александър Стамболийски.
Той бе заловен,жестоко инквизиран и убит в родната му Славовица. Палачите настървено късаха живо месо от тялото на своята жертва, забиваха ножовете си в мощните му гърди, рязаха пръстите му… В малката стаичка в лозето на Стамболийски,където по стените с окървавените си отрязани пръсти той е отбелязал инициалите си и датата на своята смърт е едно от най-страшните доказателства за човешката низост.
Като отбелязваме 85 годишнина от неговата гибел ние отново заявяваме, че малцина като него са съумели да подчинят цялата си воля и жизнена сила, цялата си непоколебима твърдост и решителност на борбата за тържеството на демокрацията в България, за пълното тържество на народовластието, в защита на интересите на селските трудови хора, на бедните и безимотните, на експлоатираното градско население, на народната интелигенция.
Той беше и ще си остане мерило за вярност към идеите на републиканизма, на парламентарната демокрация, мерило за истинско родолюбие, за вярно и безкористно служене на Отечеството.
Една от големите, историческите заслуги на земеделския водач бе безкомпромисната му борба срещу монархическата институция. Той хвърли в лицето на стъписания Фердинанд най-тежките обвинения за недалновидната му политика, която вещае безмерни злочестини за България.
Министър-председателят дълбоко страдаше, когато подписа против волята си унизителния Ньойски договор, а сегашните управляващи са готови, да продават националните интереси на страната, само и само да имат лична изгода и чуждоземните им господари да са доволни от тях.
Стамболийски изискваше чистота в партийните редици, обяви се срещу всички корумпирани и покварени храненици на властта. Той открито заяви какъв трябва да бъде политикът и отбеляза някои пороци, които могат да погубят личността като обществен деец, като: двуличието, лекомислието, лъжата, тесногръдият личен морал, диктаторските наклонности. Като че ли големият демократ е имал предвид днешните управляващи. Стамболийски поведе борбата, срещу въвличането на България в Първата световна война. Интересите на нашата страна диктуваха само едно: траен мир и строг неутралитет! И когато Стамболийски заедно с Райко Даскалов оглавиха Владайското войнишко въстание, един от първите актове на големите земеделски водачи бе обявяването на България за народна република и прокламацията за свалянето на Фердинанд.
Като ръководител на самостоятелното земеделско правителство Стамболийски не пожали сили, да защити националните интереси на България, за намаляване на репарациите, за запазване на нашата армия и т.н. Под негово ръководство се разработиха някои твърде важни реформи като аграрната, за да се създаде поземлен фонд за оземляване на безимотните и бежанците.
На цар Борис през 1922 година Стамболийски каза: „Ще вървите из новия път въпреки съветите на старите влъхви, които погубиха баща Ви, ще вървите из нов път, който народът повелява, ще гледате само наляво към народа, надясно – там е гроб, там е смърт, там е реакция, там е бяс, там е лудост!“
От него се бояха. И го убиха тези, около двореца, блюдолизците, царските слуги. Уби го реакцията. Уби го прокълнатата монархическа машина. Жестоките инквизиции на които е бил подложен великанът, са едно от най-страшните доказателства за човешката низост, за гъстия мрак в човешката душа, за начините и методите, с които царската институция е превръщала своите служители в палачи и убийци.
Стамболийски е нужен на България и днес.
За да измерваме с него ръста на своето родолюбие и своята вярност към Отечеството.
Нужен е за да се противопоставяме на всички, които пренебрегват въжделенията на народа, погазват неговите свободи, обричат го на бедност и недоимък, лишават го от чувството за национално достойнство, всяват в него усещането за малоценност и обезличават най-скъпите му исторически дати и имена.
Стамболийски е пример за всички, които поставят над личните си интереси интересите на България и които ще намерят верния път, за да потърсят сметка от самозабравилите се безродници и предатели.
Нека нито за миг не се забравя, че Родината на великия Александър Стамболийски – РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – няма да бъде подвластна на чужди интереси.
Ето защо с още по-силен глас трябва да заявим волята си за успеха и бъдещето на Република България. За слава на нейните достойни синове, сред които на едно от най-първите места се вписва безсмъртното име на Александър Стамболийски.

Георги Прасков – орг. секретар на
БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ

Добави коментар