80 години от спасяването на родната къща на Апостола

Четиво за общинари

Преди 80 години известният български режисьор, сценарист и артист Васил Гендов (1891-1970) заминава за Карлово да снима филма „Бунтът на робите“ – първият български звуков филм. Основен декор на снимките е трябвало да бъде родната къща на Васил Левски. За негово учудване тя била в жалко състояние, разнебитена, неподдържана и обрасла с трева и храсти. На всичко отгоре му казали му казали да бърза със снимките, защото утре къщата ще бъде срината със земята. Объркан и невярващ, че това ще се случи, Васил Гендов посещава общината, където намира само заместник-кметът. От него научава, че има решение на карловския общински съвет къщата на Апостола да бъде съборена за да се прокара някаква улица след което направо изхвърля навън кинорежисьора.

Объркан и покрусен, пионерът на българското кино започнал да си скубе косите от безпомощност. Случайно се сетил, че познава командира на дружината в Карлово полковник Петър Димков (1886-1981) – бъдещият народен лечител, среща се с него и му разказва какво са решили местните общинари. Героят от три войни отсякъл рязко: „Това няма да стане!“ и заповядал един взвод с пълно въоръжение да се отправи към родната къща на Дякона. С поставени каски, с натъкнати ножове на пушките и заредени с бойни патрони на войниците било наредено „да стрелят на месо“ срещу всеки, който се опита да разрушава. Така не карловци, а хора от други части на страната спасиха една от българските светини, в която е роден най-големият българин за всички време.

По това време няколко дни кметът се криел. Истината е, че той депозирал в общинския съвет своя докладна записка, в която предлага да се разруши къщата. Що се отнася до намерението му през нея да се прокара улица, то тя била проектирана да бъде насочена точно към неговата кръчма до която искал да се стига по-бързо и по-лесно. И раболепните общински съветници гласували без да се замислят. Както сега разбира се става на много места из общините.

Полковник Димков не спрял до тук. Започнал да събира средства за възстановяване на къщата и да издирва из района стара дограма от възрожденски къщи. За да не се губи време, временно отпуснал от военната каса известна сума пари, които по-късно били възстановени. Намерил се обаче доносник, който изпратил сигнал до военното министерство. Скоро след това бил предаден на военен съд. Там един генерал произнесъл пламенна реч в защита на подсъдимия и попитал риторично: „Трябва ли полковник Димков да бъде съден или награден с високо отличие за проявения патриотизъм?“

Години по-късно в края на живота си Петър Димков беше споделил нещо премълчавано дотогава от него. Когато са събирали пари за къщата един турчин от Карлово дошъл при него в поделението и дарил 15 хиляди гроша. Коментарът е излишен.

Позволих си да разкажа гореописаното на общинските съветници от Златица. Всички ние, воглаве с кмета, се бием по гърдите и сякаш пред нас не стоят хора, а някакво простолюдие на което му втълпяваме че работим за обществото. Започна втората година от мандата и въпреки подсещанията и настояванията нещата не вървят в правилната насока. Няма приета стратегия за работата на ОбС, в която ясно да се посочи какво е заварено и каква трябва да бъде Златица след 4 години. Няма годишни и 6- месечни планове. Единствено се чака основно кметът на общината да внесе докладни, по които да се дебатира. Като нищо след няколко месеца мандатът ще бъде преполовен. Чета стратегията на кмета на общината, която убеден съм някой друг е написал и чакам с трепет да се изпълни отбелязаното в нея, че Златица ще се превърне в приятно място за живеене, сиреч в рай.

Опасно обстоятелство е, че изживяващите се като управляващи леви съветници силово налагат вземането на някои решения. Не се приемат критични или противоположни доводи. Ако някое решение не мине, то от девет дерета се носи вода, за да се прегласува, каквито са случаите с побратимяване с разположения зад полярния кръг руски град Магадан и приемане на план-сметката за битовите отпадъци.

Ръководителите на общината са заболели от една болест добре описана от Джон Адамс (1735-1826) – първият вице и вторият президент на САЩ. Нейните симптоми се състоят в това, че човек дойде ли на власт смята, че е най-мъдрият, че по-добър от него няма. Тези болни хора, не зачитат чуждото мнение и критика. Те се нуждаят от хвалби, аплодисменти и клякане на колене пред тях.

Иначе в Златица вече втора година нищо съществено и съзидателно не се случва.

Инж. Тодор Чомпалов

Общински съветник

Член на БСП – Пловдив

Добави коментар