175 години от обесването на Велчо Атанасов – Джамджията

Организатор на завера против турското робство

 

На 5 април 1835 г. турците окачиха на бесилката в Търново Велчо Атанасов – Джамджията, предводител на Велчовата завера. Той е роден през 1778 г. в с. Килифарево. Напуска родния край 20-годишен и заминава за Брашов, а от там и за Будапеща. Занимава се с търговия, става преуспяващ търговец. Завръща се в Търново през 1809 год. и наред с търговията се занимава с обществено полезна дейност – доставя църковно славянски книги от Русия, отпуска средства за изграждане на частно българско училище.
Велчо Атанасов е главен организатор на заговора против Османската империя. Съзаклятието става известно като Велчова завера. В лицето на Велчо Атанасов освободителното движение намира авторитетния, с голям жизнен опит и широк далновиден поглед обществен деец и ръководител.
През 1835 г. в Плаковския манастир „Свети пророк Илия“ се организира Велчовата завера. Там са Велчо Атанасов, отец хаджи Сергей – игумен на манастира, който като юноша е бил хайдутин, Иванаки Йонков, кюркчията от Враца, Кольо Гайтанджията от Търново, майстор Димитър Софиялията, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други родолюбци, като капитан Георги Мамарчев от Елена, вуйчо на Георги Раковски. Георги Мамарчев е руски поданик и е бил кмет на Силистра. По силата на Одринския мир от 1829 г. градът е останал в руски ръце. Капитан Мамарчев е определен за военен ръководител на въстанието.
Според изработения план въстанието трябвало да се приготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпространи и върху останалите български земи, като Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че се набират работници за поправка на Варненската крепост, се предвиждало да се съберат над 2 000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядро на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Закипяла трескава подготовка. Бунтът трябвало да избухне през май.
За нещастие, Еленският чорбаджия Хаджи Йордан извършва предателство и издава на турците плана за въстанието.
В тежко сражение с турците в Плаковския манастир в който участвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността, участниците са заловени. Те са осъдени от турски съд. Велчо Атанасов, Димитър Софиялията, хаджи Йордан и др. са обесени, а останалите, между които и Георги Мамарчев, били изпратени на заточение.

Тодор Чомпалов

Добави коментар