136 години от гибелта на Васил Левски

Апостоле, от всякога днес по-нужен си ни ти!

 

 

 

 

На 19-ти февруари при минусови температури, сняг и вятър, на големия завой на м. Гълъбец, където се издига величественият монумент на Апостола на свободата, бе отбелязана 136-тата годишнина от неговата гибел.
На поклонението пред подвига на Васил Левски бяха дошли жители на Мирково и Буново, общински съветници и служители, изпълнителният директор на „Елаците Мед“ – АД инж. Добри Цветков, кметът на община Пирдоп Антоанета Илиева и на Златица Нонка Каменова, ученици от ОУ „Васил Левски“ с. Буново и др.
Слово за живота и делото на организатора на национално-освободителното движение в поробена България изнесе Павлинка Домбева. С едноминутно мълчание бе почетена паметта на Васил Левски. Венци в знак на признателност бяха поставени от името на ОбА и ОбС – Мирково, с. Буново, Елаците Мед АД , „Геотехмин“ – ООД, община Пирдоп и община Златица.

Община Златица

По традиция всяка година на 18 февруари, ръководството на читалище „Христо Смирненски“ – Златица организира отбелязването на годишнината от гибелта на Апостола, като кани видни историци, писатели и актьори. И тази година на 18 февруари в читалището присъстваха много граждани, дошли да отбележат 136-та годишнина от обесването на Васил Левски. Сред тях бяха председателят на ОбС Сашка Кърпарова, общински съветници, учители и ученици от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“. Специални гости на тържеството бяха акад. Константин Косев – член на УС на Общобългарския комитет „Васил Левски“, актьорът Иван Налбантов – един от най-добрите рецитатори в България, Ирина Славчева от Министерството на културата и зам.- председател на фондация „Човещина“ и пианистката проф. Снежана Барова.
Вечерта, посветена на Дякона, бе открита от председателя на читалището Петър Белишки, който даде думата на акад. Косев да изнесе беседа за делото на Апостола. Гостът е роден през 1937 г. в Дупница, но е свързан със Златица. Майка му е от Златица, а баща му акад. Димитър Косев е бил учител в града през 1934 – 1937 г. По време на бомбардировките в София, семейството е било евакуирано в Златица, където са живели в майчината му къща. В словото си той каза, че днес всеки българин носи в сърцето си Апостола, но малцина могат да определят точно какво е неговото историческо значение за България. Той подчинява целия си живот на святата национално – освободителна кауза, лишава се от елементарни човешки блага, семейство, домашен уют, спокойствие, за да живее всеки ден в екстремални условия. Със своите организаторски качества Левски успява да създаде мрежа от революционни комитети. Това е държава в държавата, с устав, който по своето значение е равен на конституция, с тайна полиция, поща и въоръжени сили. Ако Хаджи Димитър и Стефан Караджа намериха 120 души, които да се жертват за България, то Левски организира целия български народ. За пръв път чрез вътрешната революционна организация, българите вече са организирана политическа сила, а българските поданици на султана се превърнаха в народ със самочувствие.
Словото на акад. Косев бе изслушано с голям интерес и получи продължителни аплодисменти.
Дълго ще се помни музикално-литературният рецитал по стиховете на Вазов, Ботев и съвременни поети, изпълнен от актьора Иван Налбантов, със съпровод на пиано от проф. Барова. Цялата зала бе замряла в мъртва тишина, за да бъде по-късно огласена от възгласи „браво“. Колко пророчески звучи стихът: „Апостоле, от всякога днес по-нужен си ти!“ След рецитала, Петър Белишки поднесе цветя на Иван Налбантов, проф. Барова и Ирина Славчева. Дамският тригласен хор „Златна лира“ към читалището, с ръководител Кузман Кузманов, изпълни песен по текст на стихотворение на Христо Ботев.
От читалището тръгна шествие, което завърши пред метоха, в който е отсядал Левски. Ученици носеха негов огромен портрет, съпроводени от факлоносци и много граждани. Пред все още несрутилата се стара възрожденска къща, ученици от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ изнесоха поетичен рецитал. Кратко слово прочете кметът на общината Нонка Каменова. Тя препоръча всеки да прочете тефтерчето на Апостола.
С падане на колене бе почетен подвигът на най-великия Българин. Венци бяха поднесени от ОбА, читалище „Христо Смирненски“, СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и НДСВ.

Добави коментар