130 години светско училище в Антон

БОГАТ И ВЪЛНУВАЩ ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ

 130godiniouanton

 

На 12 юни ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Антон тържествено отбеляза 130 г. от съществуването на светско училище в селото.

Празникът започна с изпълнения на духовия оркестър от СОУ „Л. Каравелов” – Копривщица пред сградата на читалище „Хр. Ботев”. Разноцветни балони и бели гълъби полетях в небето.

Гости на празника бяха Н. В. Пр. Ловченският митрополит Гавриил, кметът на община Антон Цонка Гешева, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, директори на учебните заведения от района, общински съветници, представители на бизнеса, много граждани.

Юбилейнят спектакъл, подготвен от музикалния педагог Здравка Дикова, започна с танц, в центъра на който бе слънцето. Такова бе и мотото на концерта – „Да има слънце за всички нас!”

Приветствено слово произнесе директорът на учебното заведение Лена Николова. Тя подчерта, че има нещо велико и свещено в благородното дело да създадеш училище, да вградиш в него мечтите си, да му вдъхнеш неповторим дъх и най-трудното – с любов да го предадеш на поколенията, за да го развиват и пазят, и да продължат делото му. „Такова благородно дело е нашето училище, което обединява през годините много хора – директори, учители, ученици, техните родители, служители, общественици. Обединява ги с онова нещо позитивно и съзидателно, което е невидимо за очите и се пази и носи само в сърцето”.

Тя благодаря на бившите си и настоящи колеги за техните усилия, старания, всеотдайност, за постоянството и високия им професионализъм и изрази гордостта си от всички млади хора, които са израснали като личности в училище и достойно заемат мястото си в обществото. Тя изрази надеждата си, че и занапред пътят на антонското  училище ще продължи да бъде път към доброто, истината и красотата.

Тя покани на сцената митрополит Гавриил, който отправи приветствени думи и благослови юбилярите и всички присъстващи.

Концертът, в който взеха участие ученици от различни възрасти и учители бе пребогат. В него имаше много песни, танци, сценки, а публиката награди малките изпълнители с много аплодисменти.

По повод юбилея, училището получи Поздравителни адреси от министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев, от началника на РИО София област, кметовете на общините от района, от директорите на учебните заведения в района и много други.

В приветственото си слово, кметът на община Антон Цонка Гешева изрази благодарността си към бившите и настоящи преподаватели за неуморния труд и постиженията на училището. Тя поднесе кошница с цветя на колектива, а на директора Лена Николова – подарък за 29-годишната й работа в училището.

Янка Такева също поздрави ученическия и учителски колектив на училището и връчи подаръци.

Директорът Лена Николова благодари на всички, които са подкрепили честването на юбилея – община Антон, Училищното настоятелство, Аурубис България, Геотехмин, Банка ДСК и др.

За гостите бе даден коктейл

 

СРЕДИЩЕ НА ПРОСВЕТА И ДУХОВНОСТ

Според Националния музей на образованието по данни от Статистика на училищата в Княжество България за 1895/96 и 1896/97 учебни години, стр. 238, в с. Лъжене /днес с. Антон/ съществува училище от 1863 г., а по данни от историческите справки през 1885 г. в селото е открито българско начално училище. Спрямо тези данни през 2005  г. ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Антон отбеляза 140 години проветно дело, а през настоящата година – 130 г. светско училище в Антон.  

 

Преди Освобождението на България от османско робство с. Лъджене е било предимно турско село. Това обаче не е попречило на шепата българи и турци, живеещи в селото още през 1863 г. да създадат в селото килийно училище.

По това време в много селища от района вече са съществували училища. Вероятно това е оказало своето влияние и общината взема решение да се създаде светско училище. През 1885 г. в селото се открива начално училище с едно отделение. Осем на брой са първите ученици в него. Условията в новосъздаденото училище са тежки и примитивни, тъй като няма специална училищна сграда, а е приспособена стара турска къща с две стаи – едната за учениците, другата за канцелария.

Първият учител в това училище е Иван Андреев от Пирдоп, но той работи малко време и още същата година напуска. На негово място е назначен Нено Тодоров Миндилов – също от Пирдоп.

Първият местен учител, който започва работа малко по-късно е Беньо Азманов.

Нуждите на училището бързо нарастват. Броят на отделенията се увеличава, което наложило още същата година училището да бъде преместено в по-голяма сграда – турско кафене, където се обучават слети отделения.

Условията за учене са невероятно трудни – липсват учебни помагала, учениците пишат с калеми върху плочки.

Общината взема решение за построяването на специално предназначена за училище сграда. Новото училище, построено през 1886 г., се намира на мястото между днешната община и детския дом.

Училището е разполагало с 4 класни стаи, канцеларии, коридор и склад. Финансирането на строежа, на тази първа обществена сграда в селото е изключително с доброволни средства и труда на жителите му. През периода 1887 – 1919 г. в селото учителстват Неделя Фителова от Панагюрище, Иван Гайдаров и Стоян Велков от Пирдоп.

Прогимназия в селото се открива в края на 1922 г. Първият учител и директор на прогимназията е Султана Пискова от София, след нея е Спас Маринов от Пирдоп, а за период от 6 години е Стефан Кирилов от Пирдоп. С откриването на прогимназията започва ново, възходящо развитие на учебното дело в селото.

До 1930 г. началното обучение в с. Антон се е провеждало в училището, а прогимназията провеждала обучението си в частни къщи. Всичко това възпрепятства нормалната работа на учителите и правилното протичане на учебния процес. Затова, по инициатива на училищното настоятелство и по решение на общината през 1928 г. започва строежът на нова училищна сграда. Строежът на училището става дело на цялото население и се изгражда изключително с доброволен труд, всичко е извършено с напрегнат ръчен труд и волска тяга. Новата сграда /сегашната стара част на училищната сграда/ е завършена само за около 2 години и през учебната 1930/31 г. събира в едно началното училище и прогимназията. Масивната двуетажна постройка разполага с 8 широки класни стаи, 5 други по-малки, складови помещения и работилница. На 19 октомври 1931 г. училището е осветено и тържествено е наименувано на първоучителите Св. Св. Кирил и Методии.

От 1933 г. за директор на училището е назначен Йордан Пешев от с. Драгоево, Преславско. Като учител и директор в продължение на 26 години /до 1959 г./ той отдава неуморно знания, творчество, сили и всеотдайност за развитие на училищното дело.

През периода 1920 – 1944 г. в селото учителстват много учители, повечето от които приходящи. Трайни следи в спомените на хората оставят учителката Футекова от Панагюрище, Илия Мухов от Копривщица, Иван Шарков, Стоян Иванов, Йоанка Генчева, Николина Захариева, Цанка Вичева от Пирдоп, Салчо Георгиев от Душанци, Славка Сеякова, Райна Косева, Никола Петков и много други. По неписан закон, учителите – тази истинска народна интелигенция се включват в цялостния обществено-политически живот на селото.

Значително се обогатява материалната база в училището -набавени са необходимите учебни помагала, оформя се района на училището, засаждат се много фиданки. По това време е засадена и единствената в селото секвоя, която и до днес се намира в двора на училището.

В учебните предмети по онова време влизали вероучение, нравоучение, български език, предметно учене, смятане, формознание, отечественознание, рисуване, краснопис, пеене, гимнастика, западен език и др., които са били оценявани по шестобалната система.

По това време в училището се обучават около 250 деца.1941/42 г. започва тревожно. Във Втората световна война участват над 130 бивши възпитаници на училището. Петима от тях не се завръщат по домовете си.

Учебните занятия по време на войната са изключително затруднени. През 1946 г. в училището се открива трапезария, в която се хранят около 30 бедни ученика, а през 1948 г. се открива полудневна детска градина, в която се обучавали 30 деца. Първата учителка е Златка Лакова от Чавдар.

Възпитаници на училището активно се включват в бригадирското движение. На националните обекти Хаинбоаз и Петник-Волуяк работят Крум Динеков, Райна Стаменова, Петър Филчев, Васил Ганчев, Иванка Метанова, Гостьо Гостев и др.

За периода 1959-1963 г. директор на училището е Стефан Янакиев от с. Антон.

Активният период на строителство в училището е от преди 50 г., когато през 1964 г. започва строеж на пристройка на училището, с активната помощ на всички тогавашни ученици и цялото население, която тържествено е открита на 12 март 1969 г. Директор на училището през този период /1964 – 1973 г./ е Димитър Стоянов от Антон.

В построената нова част има два просторни кабинета с хранилища, 8 стаи, помещение за стол, санитарни възли.

От 1965 г. училището става осмокласно. От 1973 г. до учебната 1985/86 г. директор на училището е Анна Джунакова. По нейно време в училището е направена инсталация за парно отопление. По предложение на ОС на НП през 1973 г. училището преминава на полуинтернатно обучение, а през 1938 г. на 5-дневна учебна седмица.

130-годишният юбилей на училището е равносметка за развитието на учебното дело в селото, благодарение на непрекъснатия стремеж на предшествениците към просвета, творчество и знания.

Благодарение на този стремеж в селото винаги е живяло едно будно и ученолюбиво население. В него винаги е имало една самобитна интелигенция, която е държала будно националното самосъзнание на хората.

Гръбнакът на учебното дело винаги са били учителите, които като истински апостоли са учили деца и възрастни, най-активно са участвали в живота на селото, успявали са да възпитават и обучават добри граждани с чувство за обществен дълг и отговорност.

През 130 годишната историята на училището в него са обучени много деца, които днес са инженери, лекари, икономисти, физици, химици, юристи, учители, доценти, дипломати.

Добави коментар