Щастие е да направиш професия от своето хоби

RadoslavChardakov

• Зрелостникът Радослав Чардаков – възпитаник на СОУ „С. Савов” – Пирдоп, пред в. Камбана

Радослав Чардаков е единственият младеж в България, който седем пъти се е явявал на национален кръг на олимпиадата по Информационни технологии, а през миналата учебна година той завоюва призовото място в своята категория в тази олимпиада. Още преди да завърши средното си образование, Радослав бе приет в университета NHTV в гр. Бреда, Холандия, който е обявен за най-добро висше училище по приложни науки.

По повод успешното му завършване и високите му постижения в областта на Информационните технологии, Радослав бе сред наградените зрелостници от община Пирдоп.

– Честита награда, Радославе! Честито завършване и студентство! Хубаво е, че ще продължиш образованието си в престижен университет. Разкажи какво представлява специалността, по която ще се обучаваш.

– Специалността се нарича „Интернационална архитектура и дизайн на компютърни игри”. Направлението, в което ще се обучавам е „Визуални изкуства”, като в него всяка година се приемат средно по 50 човека.

– Какво представляваше кандидатстването за този университет?

– За да кандидатствам в този университет,  трябваше да получа сертификат по английски език IELTS, чийто максимален резултат на теста е 9 точки, а аз получих 7. Знанията ми, които показах са изцяло плод единствено от подготовката ми по английски език в училище. За да бъда приет в университета, преминах през  няколко етапа. Първоначално трябваше да положа изпит, чрез който се проверяват уменията ми за учене. Следващата задача, която ми бе поставена бе да нарисувам 3 рисунки – пейзаж със сграда, скица на превозно средство и автопортрет и да направя 3D модел на велосипед. Изпратих и портфолио с мои модели. След това преминах през интервю, в което представих методите, които съм използвал за изпълнението на поставените ми задачи. Единствената забележка, която получих бе по отношение на 3D модела на велосипеда, който бях направил много детайлно, но огледално. Последният етап от приемните изпити бе тест, чрез който се проверяват знанията ми по математика, програмиране и логическо мислене.

– Ти си от поколението, което е израснало с компютрите, но от кой момент усети, че твоето призвание е именно в тази посока и че бъдещето ти професионално ще бъде свързано с Информационните технологии?

– За усещането – може би преди няколко години. Иначе съм започнал от пети клас с презентации за олимпиадата.

– Какво точно представлява една такава презентация?

– Всеки път е различно. Избираме си някаква тема, като гледаме да е по-интересна и не чак толкова честно срещана. До скоро имаше правило темата да е по учебна цел, но сега това изискване отпадна.

– Презентациите по дадена учебна тема, могат ли да бъдат използвани в учебната практика от съответните преподаватели?

– Принципно се правят с такава цел, но на практика – пропадат. Т. е. получаваш добра оценка на състезания, но никой по-нататък не ги разпространява. Вижда ги само онзи, който е поискал да ги види.

Все пак вървим в насока за популяризиране на презентациите. От миналата година започнахме да качваме нещата, които са подходящи за Андроид за телефони. Направихме регистрация на училището и ги качваме, за да може да достигат до повече хора.

Аз правя игри, които са за компютър. Не мога да ги кача там, но ако някой прояви желание, мога да му ги дам и той да ги изпробва. Но като информация, че има такива игри, не се дава никъде. А в състезанията, в които участвам, в повечето случаи се представят невероятни неща, които могат да влязат в употреба. И не само игри, а и други проекти.

– Какви са игрите, които правиш?

– 3D игри и обучителни, защото са за олимпиадата.

– А какво представляваше последният ти проект?

– Тази година проектът ми включваше разгадаване на четирицифрен код за един сейф. Направил съм самия код случайно да се генерира, а героят е в апартамент и се опитва да намери този код. Той е на предмети, които са случайно разположени и самият код е случаен. Всеки път е по-различно. Общо взето, това направих тази година.

Миналата година правих по-скоро математически проект „Тайнствената пещера”. В него бях направил една пещера, в която ти влизаш. Целта на играта бе да вземеш съкровището на тримата пирати, преминавайки през всеки тунел. Имаше четири тунела, в които евентуално е съкровището. Целта бе да се премине през другите три, за да може да си отвориш вратата. В четвъртия тунел имаш голяма врата, която не може да се отвори. В края на всеки тунел имаше по един предмет, който при взимане те връща отново в началото. Това ти дава възможност да отидеш в другите два коридора. Когато вземеш всичките три предмета, вратата се отваря, влизаш пред нея и намираш съкровище с жълтици. Пред сандъка със съкровището имаше бутон за край на играта и когато той се натисне – излизаше информация за мен. Всяко едно от препятствията в играта бе математическа задача. В някои случаи беше врата, на която е написана задача. Когато я решиш, врата се отваря. В последствие повечето от задачите бяха от учебния материал в четвърти клас.

– Какъв талант трябва да имаш, за да правиш това, което правиш? Логическо мислене, въображение?

– От всичко по малко. Ако искаш да направиш добър интерактивен проект, трябва ти по-скоро логическо мислене. Но ако искаш този интерактивен проект и да изглежда добре, трябва и фантазия.

– Ти каза, че от няколко години се занимаваш с проекти с компютърни игри. На олимпиадите, освен презентациите на учебни теми, презентациите на компютърни игри  оценяват ли се подобаващо?

 – Последните години в моята категория „Мултимедийни приложения” съм на първо място и според мен се оценяват.

– Има ли бъдеще в България за такъв род специалисти и дали ще бъде добре заплащан този труд, този своето рода творчески процес?

– Тези продукти имат голямо бъдеще. Защото, когато създадеш игра и тя стане глобална, парите не идват само от България, а от всякъде. За да се купи играта ти, най-напред трябва да я сложиш на някаква платформа, за което си плащаш. Тъй като е глобално, всеки може да види играта ти и да си я купи, при което се спечелват много пари. Или пък получаваш лиценз, но пак нещата се случват на същия принцип. Има игра на деца от олимпиадите, която вече носи пари на създателя си.

– Досега ти спечелил ли си пари от тази своя дейност?

– Досега не съм, защото не съм продавал.

Но от няколко месеца се водят преговори с едно българско издателство за закупуване на проекта, с който спечелих олимпиадата миналата година. Проектът ще се използва в обучението по математика в IV клас.

– Твоите приятели играят ли на тези игри?

– Давал съм ги да ги пробват и ги тестват за проблеми. Ако имат критики ми казват. Защото така е най-добрият начин да си подобря проекта.

– Откакто започна да се занимаваш в тази насока, колко първи награди имаш?

– Две са първите места. Имам едно второ място в VІІІ клас. На национален кръг имам седем участия. В България няма друг ученик, който да се явявал толкова пъти.

– Не си ли неоспорим фаворит в тези среди?

– Тъй като толкова пъти съм се явявал на тази олимпиада, хората от журито ме познават и помнят миналогодишните ми проекти. Казват ми, че много съм пораснал, добре се развивам, много добре си защитавам нещата. Една дама от комисията – Евгения Ковачева се казва, си спомня един мой проект„Когато мама я няма”, който съм правил в V или VІ клас, за който казва че бил много оригинален.

– Участвал ли си на състезания извън България?

– Да, в Москва, но останахме малко разочаровани, защото по регламент нямаше класиране. Имахме национален кръг, имахме първо място, но там нямаше класиране, а просто участие. На този конкурс като че повече бе оценена математиката, докато моят проект бе повече информативен.

– Това, в което ти стъпка по стъпка ставаш все по-добър четеш ли го някъде? Учиш ли го, или сам стигаш до някакви заключения?

– За да ги правя тези неща все пак трябва да чета. Защото няма как да се измислят. Има си указания и упътвания за една част от нещата. Примерно има упътване за това как се пише заглавие, в което се дават няколко основни правила, по които може да се ориентираш. Така е и с уроците, които ти казват основни неща. После когато ги комбинираш може да получиш нещо хубаво.

Има още много неща, които трябва да се научат. Постоянно има иновации, постоянно се менят нещата така че никога не може да смяташ, че всичко си научил.

– Как виждаш бъдещето си?

– Не знам. Надявам се да продължа да се занимавам професионално с моето хоби. Отдаден съм на това. Дори да се наложи да правя това като втора работа, след време то ще ми се отплати. Всичко вече става онлайн. Дори и да не си намеря работа в такава компания, бих могъл работя самостоятелно, да качвам нещата си и ако хората ги харесват, да има и материален резултат.

– Има ли в тази област световни личности, от които се учиш?

– Определени личности – не. Има компании, които ми харесват, които правят световно известните игри. Като личност, има един човек, от който се научих на 3D моделиране – Андрю Прайс. Самите програми, с които работя – Unity и Blender, са безплатни и това е причината поради, която започнах да работя с тях. Към тях има и много уроци, чрез които свикваш как стават нещата.

– Даде ли ти СОУ „С. Савов” необходимите познания?

– Определено – да. Учителите си знаят работата.

Доволен съм от обучението по английски в нашето училище. Принципно, за да тръгна да кандидатствам в Холандия, трябваше да имам сертификат за владеене на английски. Без него никъде нищо не става, в нито една държава. Изкарах доста висок резултат без нито един допълнителен час, без частни уроци, без курсове. Само и единствено със знанията си от училище.

– Колко години е обучението в Холандия?

– Четири години, като през последната е стажът и подготовката и защитата на дипломната работа.

– Ще ти липвса ли училището?

– Не знам. Започва един нов етап от живота ми, изпълнен с надежда и оптимизъм. Ще ми липсват приятелите и моите близки.

Добави коментар