„Шарено хоро” и ДТС „Средногорска младост” на Фестивал в Унгария

От 18 до 21 август в Унгария се проведе XV-ия фестивал за фолклорни танци „Денят на Св. Стефан”. Той се състои ежегодно в Кечкемет и с. Тапиосолош. Участие взеха двата танцови състава към НЧ „Напредък 1869” Пирдоп – ТК „Шарено хоро” и ДТС „Средногорска младост”, с ръководител Евгения Ралчева. Другите участници бяха от Индонезия, Италия, Полша, Словения, Латвия, Чехия и домакините от Унгария.

20 август е денят на Свети Стефан и е национален празник на Унгария. Празнува се създаването на унгарската държава преди 1000 години. На този ден също се благославя хлябът. В цялата страна има тържества с танци, музика, програми, приготвят се традиционни ястия, фойерверки.

В деня преди националния празник, посетихме едно кокетно, много чисто и подредено селце – Тапиосолош. Там бяхме почетни гости на местните жители. Пред паметника на Свети Стефан, в парк с много история и патриотизъм, бяха разположени голям класически оркестър, кметове и официални лица.

В официалната част, по двама представителя от всяка група поднесоха венци /по-особени от нашите/, свещеници благословиха хляба, местни самодейци изпяха песни, а няколко телевизии отразиха събитието.

Оттам се отправихме към местното училище. То ни впечатли с размерите си, чистота, огромния двор и алеи. В музикалния салон, пред многобройната публика, всички международни групи изнесоха програмата си. С бурни аплодисменти и в приятелска атмосфера протекоха концертите ни.

След това имахме удоволствието да опитаме традиционния унгарски гулаш, който оценихме като много вкусен. Имаше и танцова забава, на която се веселихме до късно вечерта.

На другия ден, част от групата ни посети Будапеща, която се намира на 80 км от Кечкемет. Навръх националния празник, градът изглеждаше още по-впечатляващ и великолепен. Стъпихме на моста „Сечени”, на площада имаше открита сцена и концерт, посетен от огромно множество.

Кечкемет има население от около 110 000 души, което го нарежда на 8 място в страната. Има много красиви сгради, като особено ни впечатли католическата катедрала „Възнесение Господне”. Тя е строена в края на 18 век в стил барок. Нашият хотел беше точно до нея и всяка сутрин ни будеше много нежна музика.

След като изнесоха концертите си на откритите сцени в Кечкемет, всички групи получиха купи и диплом за участие, а публиката не спираше с овациите.

Нещото, което ни изуми и накара да се гордеем, бе скандирането на името на България от групата от Индонезия при качването ни на сцената за получаване на купите. Приятна изненада ни поднесоха и организаторите, които пожелаха с наше традиционно хоро да закрием фестивала и на него се наловиха всички участници.

Беше наистина мила гледка – индонезийци, италианци, поляци – да опитват да хванат стъпките и да се забавляват заедно, ръка за ръка.

Вечерта завърши с повдигнато настроение, размяна на подаръци, обещания за нови срещи.

Бяха вълнуващи и интересни дни, докоснахме се до различни култури и традиции, до хора, с които не говориш общ език и не изповядваш една вяра. Но музиката, танцът и изкуството са този универсален език, който обединява всичко и всички.

ТК „Шарено хоро”