Чрез спорта се учим да общуваме пълноценно помежду си

Тази седмица, нашето интервю ще бъде на спортна тема. И по-точно – ще ви запознаем с дейността на Боксов клуб „Средногорие” и Георги Петков, който тренира желаещите да спортуват там.

Георги е на 28 години, корените му са в Душанци, но живее в Пирдоп. Завършва средното си образование в Сопот, където започва да се занимава с бокс. Докато учи в София, тренира в залите на НСА и ЦСКА. След като се връща да работи в Пирдоп, през 2014 г., заедно с приятели, решава да направят спортен клуб по бокс в града. Повече за своята страст и хоби, ще разберете от самия Георги в интервюто. 

 

– Какво те подтикна да направиш клуб за тренировки по бокс? Получи ли подкрепа?

– Много исках и в родния ми край да има място, в което да се тренира този спорт. До преди това не е бил толкова популярен тук. Боксът е по-различен от другите спортове заради физическия контакт, там подготовката е специфична, за да не получаваш травми. Първата зала, която направихме в Пирдоп, беше в младежкото общежитие на автогарата. Тогава помогнаха много приятели – близо 15 човека работихме един месец по нея. Ние направихме целия ремонт – измазване, боядисване, уплътнения на прозорците. В тази зала се помещавахме около две години. От есента на 2017 г. вече сме в нова зала – бившата дискотека Бакарди, под читалището „Напредък”. Срещнахме голямо разбиране от председателя на настоятелството Милена Мачканова и от община Пирдоп. Ремонтът продължи три месеца, но съм доволен от това, което направихме. Оборудвахме с всичко необходимо – ръкавици, ластици, татамита, чували, бързи боксови круши.

 

– Какви тренировки и за какви възрасти предлага боксовият клуб?

– При нас идват и деца, и възрастни. Децата са след 2 клас, т.е. 8-10 годишни. Техният график е във вторник и четвъртък, заниманията са специално за тях, обръщам им повече внимание. Имаме и малки деца, които идват само да гледат. За децата е доста ефективен спорт, предвид заседяването вкъщи пред компютъра или на телефоните, още повече сега в зимния период, когато се стъмва рано. След всяка тренировка, те правят по 100 коремни преси, 100 лицеви опори и 100 клякания, което има младежи на по 20 години не могат да се похвалят, че ги правят. Това се постига с постоянство.

По-големите ни посетители идват в удобно за тях време, от понеделник до петък, след 17.30 часа.

– Теб, лично, какво те запали да тренираш бокс?

– Преди ходех да тренирам гребане на язовир Душанци, също така ходех и на фитнес. Но тъй като гребането е сезонен спорт, аз исках да се насоча към спорт, който мога да упражнявам целогодишно. Не пренебрегвам фитнеса, но смятам, че не е толкова ефективен, колкото бокса. При бокса може да се изгради голяма дисциплина, има голяма кардио дейност, ставаш по-издръжлив, дробовете стават по-ефективни. Едновременно тренираш и физиката, и ума си. Първоначално това ме запали, след това, като започнах да играя и спаринги, ми стана още по-интересно. С хората, които тренираме бокс, и на ринга, и извън него, ние сме приятели, една малка общност с общ интерес. След тренировка сядаме и си казваме по някоя приказка, обсъждаме мачовете. Завързват се добри приятелства. Например, гледаме заедно някой мач, обсъждаме развитието на двубоите, техниките.

Имам две момчета, които ми  помагат в работата с трениращите.

– Как протичат тренировките? Има ли и дами, които посещават клуба?

– Да, преди време имахме доста момичета, които идваха, сега са по-малко, но има. Те ни посещават заради добрата кардио дейност, понеже се изгарят много калории. Председателят на сдружението БК „Средногорие” Деница Темелкова също тренираше. Имаме часовник с пулсомер, един рунд трае около 3 минути и според пулса може да се измерят колко калории се изгарят. Следва почивка от 1 минута, после пак се работи 3 минути. В различните дни от седмицата се прави различен вид тренировка, с физическо усилие, със собствено тегло. Упражненията са осем, 30 секунди е работата, 10 секунди е почивката. Тези тренировки мисля, че са им най-тежки.

– Имате ли вече готови състезатели?

– Надявам се това да предстои в най-скоро време. За да можем да участваме в състезания, клубът трябва да е регистриран към Боксовата федерация. За да бъде изпълнено това обаче, трябва да имаме треньор със съответната квалификация, сертификати и диплома. Иначе, между нас и наши приятели от Сопот сме правили нещо като мини турнир. Беше интересно, нашите момчета победиха в срещите. Правим обмяна на опит в София, играем спаринги с непознати противници. Засега сме на това ниво, а след като регистрираме клуба, ще можем да ходим и на състезания с картотекирани състезатели.

– Съвсем скоро ти взе участие в престижен боксов турнир, разкажи ни повече.

– На 28 и 29 ноември в София се проведе открит турнир по бокс за служители на МВР, в който се включиха и всички спортни клубове, които се бяха записали. В моята категория до 91 килограма, бяхме 8 човека. Аз бях 86,5 кг., а всички момчета в категорията тежаха повече от мен. В първия ден играх със състезател, който е бил вече няколко пъти на този турнир. В третия рунд спряха играта понеже два пъти той изпадна в нокдаун и това е задължение на съдията да спре боя. Във втория ден играх със Стамен Пенчев, който е бил републикански шампион, играл е в турнира „Странджата”, има над 100 срещи. Този тип състезания са за сближаване на хората – на ринга сме съперници, извън него сме приятели. За съжаление, загубих този двубой, като в третия рунд го свалих в нокдаун, но съдията не го отчете и му даде твърде много време за възстановяване – около 30 секунди, и след това ми отнеха точка. Така и не разбрах защо. Аз спечелих сребърния медал в категорията до 91 кг. Награждаването бе водено от братята Кубрат и Тервел Пулеви. Турнирът се проведе в тяхната зала.

– От височината на техните постижения, с какви впечатления остана от двамата братя?

– За мен беше изключителна чест да се запозная с тях. Много приятни и добронамерени хора. След мача, говорих с Тервел Пулев, който ме похвали за добрата игра, пожела ми златния медал на следващото състезание и ми даде няколко съвета, които смятам да спазя в бъдеще. Съвсем земни хора, не парадират с положението си, доста приятно ми стана от вниманието към мен.

Те гледаха и други мачове, все пак там участваха и техни бивши съотборници от националния отбор. Раздадоха автографи на всички желаещи.

– Как би убедил хората, че боксът не е спорт за побойници?

– Това усещане и убеждение в хората е абсурдно. Аз съм жив пример, предвид професията, която изпълнявам като служител в системата на МВР. Много по-добре е агресията, която е натрупана, да се изкарва в залата, отколкото да се стига до инциденти на улицата. Всеки има силата да нарани някой до степен да стане престъпник. Затова е по-добре да се тренира в залата, регламентирано. Когато дойде някой и каже, че иска да тренира, го питам какво точно иска да постигне – дали да развива тялото си или да се прави на мъжкар на улицата. Боксът дава самочувствие, когато тренираш, за да се развиваш физически, но и се развиват умения за общуване по цивилизован и допустим начин.

– Каква е целта на клуба ви, вие сте млади хора. Повече за удоволствие ли тренирате или има и друго?

– Иска ми се да измъкнем малките деца и младежите от лапите на заседналия живот, с телефона в ръката или на лаптопа по цял ден. Те достатъчно се натоварват с ученето в училище, а вкъщи разпускат с интернет. Да им покажем, че и в спорта можеш да общуваш пълноценно с останалите, да се социализират. Когато бяхме малки, играехме повече навън, сега е обратното – не могат да се затичат, задъхват се, наднормено тегло, нездравословно хранене. Лошият път най-лесно се хваща, за другото трябва постоянство, упоритост и много работа върху себе си.

Добави коментар