На 10 ноември, в Сливен, представители на колоездачен клуб Сините камъни, връчиха на Милчо Минков – Машината от Пирдоп Купата за най-добър нов коломаратонец за 2018 г. Трофеят се присъжда от колоездачен клуб Вело Сити – София, а сливенският клуб организира преходите. По този повод се срещнахме с Милчо, който ни разказа повече за своята спортна страст – колоезденето.
– Милчо, в каква конкуренция кара в този преход?
– Миналата седмица в този бревет взехме участие близо 50 души, разстоянието, което трябваше да преодолеем, беше 215,5 км., около 7 часа.
– Как се запали по карането, от кога се занимаваш?
– От началото на тази година започнах да участвам в бревети и състезания. До тогава карах любителски, заедно с моя приятел Жоро Бонев, правехме преходи до различни градове. Първият бревет, който преодолях, беше пак в Сливен, 200 км.
– Необходима ли ти е професионална екипировка, велосипед, оборудване?
– Да, благодарение на моите спонсори, събрах средства и си купих колелото. То вече е на 10 000 км. Имах разговори с ръководството на община от района, надявам се да имам положителен отговор за спонсорство. Разходите по участията също се поемат от състезателите. Безспорно, финансовата подкрепа е необходима.
– Ти ли избираш в кои състезания да се включиш?
– Да, всичко опира пак до финансите. Ето сега, например, през 2019 г. предстои бревет във Франция, Париж – Бреш – Париж, 1 200 км. Пак трябва да се обезпечи по някакъв начин пътуването. Това състезание, което се проведе миналата седмица в Сливен бе квалификационен кръг.
При бреветите, за определено време трябва да се преминат определени километри. Досега професионално съм участвал в три такива. Включих се и в почетната колоездачна обиколка на Аурубис по повод 60 години на МДК. Имам грамота за Зимен крал на Сливенските бревети за 2018 г. От началото на годината имам навъртяни около 2 000 км, които са отбелязани и подпечатани в съответните удостоверения от клубовете-организатори.
– Член ли си на някоя асоциация или клуб по колоездене?
– Получих предложение от Варна, но моята мечта е да създадем такъв клуб, тук в района. Да се занимават младите хора и децата със спорт, защото спортът е здраве.
– Какво ти носи колоезденето? Как се чувстваш?
– Чувствам се прекрасно. Дори започнах вече да тичам по 20-25 км. През декември ще направя 39 години. Исках да докажа на себе си, че мога да постигна нещо на тези години. Не пуша, водя здравословен начин на живот. Исках да предизвикам себе си. Карането ми дава адреналин и ме кара да се чувствам жив. На 1 януари тази година, отидох до Клисура и се върнах. Беше невероятно. Проходът Кашана съм го изкачил поне 30 пъти тази година. На спускане съм развивал 82 км/ч. А с тичане и колоездене досега имам 11 300 км от началото на годината до сега. В състезанието на 7 май на Кашана, се класирах на 50-то място от 100 човека. В моята група, от 35 човека, бях на 17-то място, и при това, че никога не съм спортувал сериозно.
– Отчиташ ли като грешка закъснението, да започнеш чак сега тези занимания?
– Да, има значение и то огромно. Но по-добре късно, отколкото никога. Все пак, на тази възраст, мисля, че добре се справям. Просто сега е дошло времето. Чувствам се във форма, но чувствам, че мога и повече.
– Семейството ти подкрепя ли те? Детето ти кара ли колело?
– Разбира се. Те са моята опора, защото в началото ми беше трудно – отсъствам от вкъщи, ходя на работа, смените ми са 12 часа, тренирам. Детето ми е на 7 години и кара, опитвам се да го насърчавам, но още е със спомагателните колела, страх го е да се отпусне.
Чувал съм, че повечето колоездачи не са женени, сигурно е заради постоянното пътуване насам-натам и опасностите, които ги дебнат.
– Какви хора срещаш на тези преходи?
– Всякакви хора и отвсякъде. Чувствам се добре, далеч от ежедневните проблеми, разговаряме помежду си, научавам различни новости в спорта, сверявам си часовника, интересно ми е.
– Има ли толерантност към вас на пътя?
– Не мога да кажа, че няма толерантност от страна на шофьорите, но е опасно, въпреки облеклото, оборудването и дисциплината, която спазваме по време на каране. Най-трудно ми беше на бревета до Резово – 430 км, карах близо 17 часа, почти цяла нощ и цял ден.
– Имал ли си трудни моменти, в които ти се е искало да се откажеш?
– Като най-голяма трудност отчитам събирането на средства за участията, защото се притеснявам какъв ще бъде отговорът. Иначе, не съм имал инциденти, освен ако не ме повали някой лош вирус, или да се спука някоя гума или да се скъса верига.
