• Пламена Питекова
На 3 март България отбелязва своя национален празник – ден на освобождението от Османското владичество. То идва в резултат на Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. На 3 март в градчето Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България. Тъй бленуваната пет века свобода, има ли я днес?
Свободата на държавата ни бе извоювана с кръвта на хилядите войници, четници и опълченци. За свободата на нашия дух, за свободата ни като личности и като граждани, обаче, ние трябва да водим ежедневна битка. Свободата не може да бъде дадена, подарена или разменена. Свободата не е някакво пасивно състояние, а огромна отговорност. Ако ние не се възползваме, не упражняваме свободата, която имаме, тя ще ни бъде отнета.
Свободата обаче, в никакъв случай, не е липса на закони. Като студент по Право, разбирам колко важни са те и как отсъствието им ще бъде не свобода, а свободия. Има огромна разлика между двете понятия. Там, където свършва свободата като свободна воля и висше благо за човека, започва кривото й разбиране – свободията. Онази разюзданост на мисълта и действията, която е далеч от ползотворното и градивното – и за индивида, и за общността.
Без събитията преди 143г., ние, децата на България днес нямаше да можем да усетим свободата и правото, нито да ги отстояваме. Младите българи помним и почитаме някогашните идеали, дори и от дистанцията на времето. Родени сме във времена, в които никой не ни кара да жертваме себе си в името на България. Нека просто да правим добро на себе си и на хората около нас, така и държавата ни ще пребъде. Нека да работим усърдно и да си помагаме. Никой не изисква от нас да сме патриоти, а просто обикновени, честни и трудолюбиви граждани на държавата ни. Нека бъдем свободни в умовете си. Да носим свободния дух в себе си, защото българите винаги сме били силни по дух. Вярваме в по-доброто утре. Не го чакаме наготово, а работим здраво, за да го постигнем. Така е било и преди 143 години, свободата не ни е подарена, а извоювана от достойните синове на България.
Свободата е в основата на всичко, неслучайно девизът на знамето на Първата българска легия на Раковски е „Свобода или смърт”. Свободата е свръхстойност, съизмерима само със смъртта. Ако човек не е свободен, сякаш не е жив. 3 март и свободна България започват от Паисиевата история, преминават през четите в Белград, комитетите на Апостола и Априлското въстание до днес. И благодарение на този процес ние сме това, което сме. Свободата изисква усилия, отговорност, честност, труд, постоянство.
Вазов е написал:
„че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство.“
Нека не се страхуваме да бъдем българи, да отстояваме някогашните идеали и да работим заедно за по-доброто бъдеще на родината ни. Най-голямото богатство на България са хората. И понеже знаем, че хората правят мястото, твърдо вярваме, че именно „Съединението прави силата”!
Честит празник, българи!
Честита свобода!
Честита да е България!
