• Инж. Алекси Кесяков, кмет на община Челопеч, пред в. Камбана
– Г-н Кесяков, през последния мандат в общината се завършиха много инфраструктурни проекти, Челопеч видимо е обновен и разкрасен. Какъв е дневният ред, приоритетите на общината днес и в близко бъдеще?
– Преориентация има. Новата визия на Челопеч вече се случва последователно, както бе предначертано и планирано. Стратегията, която бяхме начертали и изпълнението й са ясни, стъпките – също и нещата се случват предвидимо, от само себе си.
Основните усилия, които хвърляме в момента, са да подготвим нещата така, че в бъдеще, когато общината няма да разполага с такива сериозни средства както в момента, да имаме друга алтернатива, чрез която да задържим младите хора в селото.
Ясно е, че в момента благодарение на големите предприятия има работа и поминък и затова хората стоят тук. Рано или късно рудникът ще бъдат затворен, няма как да живее вечно. Трябва да мислим какво ще правим след това и трябва да подготвим нещата от сега, докато имаме възможност.
Трябва да мислим за бъдещето, за да разчитаме, че и нашите деца ще останат да работят тук, като нашите родители. Усилията ни са насочени в търсене на възможности и алтернативи за друг вид поминък – някакъв бизнес, който да укрепне и да стане достатъчно мощен, за да удовлетвори на населението, да дава възможности за работа, за заетост. Това не е нова идея, но просто сега започваме по-сериозно да работим върху нея.
Идеята е да привлечем външни инвеститори, но разбира се, преди това трябва да намерим съответните промишлени площадки. В момента сме на етап да мислим и проучваме къде и как е най-добре да направим различни индустриални и промишлени зони около селото.
Същевременно се оглеждаме и за потенциални инвеститори и в какви сфери имат интерес, за да може да им подготвим базата. Така че като дойдат, да имат това, което искат.
Другата посока на мисли е отправена към сферата на туризма. Разбира се, нямаме потенциала на една Копривщица. Ние не сме туристическа дестинация, поради което при нас нещата ще се случат трудно. И в момента търсим други форми за реализиране в сферата на туризма.
От няколко години вече имаме доста интересни събития, особено през летния сезон. Вече започнахме традиционни практики в тази насока, като фестивала „Златен прах” и други събори на „Корминеш” и хижа „Мургана”. Разчитаме чрез тях да привличаме туристи. Но трябва по някакъв начин и да се погрижим за тези туристи – да имат къде да преспят, къде да се нахранят и т. н. В това отношение Челопеч е най-зле от всички общини – нито имаме хотели, къщи за гости, ресторанти.
Сега правим проект, чрез който ще кандидатстваме за паркова зона около яз. Качулка. Няма да е нещо грандиозно, но ще е практично и приятно за посещаване и почивка. Също така предвиждаме голям, довършителен ремонт на х. „Мургана”. Сватбата, която се състоя на хижата ме кара да вярвам, че има шанс да се развие някаква форма на туризъм и там.
– Как вървят строителните проекти?
– Неща вървят нормално. Успяхме на две места да пуснем подземната система за поливане. В центъра и в източната част на главния път. В детската градина също имаме такава поливна система и в новия парк, където е полигонът за колоездене.
Детската градина е завършена, приключваме и с парковата зона в нея. Гордея се, че успяхме да я направим елитна и привлекателна. Направихме вътрешния басейн за децата и в момента текат изпитванията, за да бъде пуснат в експлоатация. Може би до месец децата ни ще започнат да се учат да плуват. Идеята ни е и децата от първи и втори клас да се възползват от тази придобивка. Така че, в детската градина до месец всичко е приключено.
До края на лятото ще завършим и големия ремонт в училището. Бих могъл да се похваля, че и то ще стане едно от най-добрите в София област – с мултимедии, видеонаблюдение, телевизори по коридорите, за междучасията, музика и други интересни неща, които трябва да се визуализират пред учениците. Остава ни само да направим парковата зона около училището, за която ще кандидатстваме с проект през следващата година.
Ще се направят спортни игрища за волейбол, футбол, баскетбол, необходими за часовете по физкултура. Физкултурният салон също вътрешно трябва да се ремонтира. Ще започнем тази година, а догодина ще го завършим.
– Въобще, в Челопеч, създаване на възможности за спортуване е приоритетно – Спортният център, игрищата и т. н.
– Така е, даже веднъж попитах един младеж: Вие как си прекарвате времето, като няма кафенета, ресторанти, дискотеки, а той ми отговори: А, ние си ходим в Спортния център. Определено Спортният център стана привлекателна точка и социален център за младежта в Челопеч. Добре се експлоатира, пълно е с посетители. Предполагам, че догодина като направим и големия басейн, още повече ще го посещават.
– Главната задача, която сте си поставили за този мандат?
– Искам да направя общината Зелена община, в истинския смисъл на думата, т. е. да намалим максимално консумацията на основните източници на енергия – електричество, дърва, въглища и т.н., като ги заменим с алтернативни. Ще започнем с няколко неща, които са възможни в момента. Едното е да излезем на свободния пазар за продажба на електроенергия. Възможността е първоначално общината да сключи договор с подходящ доставчик, за да намалим цената на тока, като цяло. Има опцията в този договор да се включи клауза, която да задължа този доставчик да сключи договор и с частните потребители в селото, като по този начин и населението ще се възползва от по-ниската цена на тока.
Другото нещо, за което все още търсим подходящите форми, е да въведем максимално експлоатиране на слънчевата енергия чрез фотоволтаици. Проблемът е, че понастоящем те бързо се амортизират и все още акумулаторните батерии не са достатъчно качествени. Имам вече доста познания по въпроса и доста контакти съм създал. Смятам, че много скоро ще излезе съвсем ново поколение фотоволтаици и акумулатори, с дългогодишна гаранция.
Ако разходите за енергия на населението и на общината спаднат с 20-30 пункта, значи съм постигнал голяма част от моята цел. Водил съм разговори с представители на фирми, дори и чужди, запознат съм с изследванията им и примери как са постигнати зелените градове в техните държави. Естествено, не всичко би могло да се приложи при нас, но идеите за доста от нещата, които правим, са от тях.
Винаги съм разсъждавал практично – в момента в тази сграда харчим определено количество ток за отопление, осветление и т.н. Трябва да го заменя с алтернативни източници. Дали ще е с ветрогенератори или слънчеви фотоволтаици е въпрос на правилно изчисление и правилна инвестиция.
Отново на дневен ред е проектът за ветропарк по билото на челопешка Стара планина на Евгени Гацински. Водим преговори за евентуално публично-частно партньорство. Защото е доказано, че тук силата на ветровете е доста сериозна и е икономически изгодно да се направят ветрогенератори, от което общината ще има интерес. Ако този проект се случи, това ще гарантира на общината в бъдеще някакви активни приходи, извън държавната субсидия. Всяка община се стреми към такова нещо, тъй като това гарантира независимост. Ние ще имаме по-евтин и гарантиран ток. Защото в момента завали ли дъжд, духне ли вятър – в Челопеч токът спира.
Газификацията е в ход. Тя върви успоредно с рехабилитацията на улиците. ДФ „Земеделие” ще финансира рехабилитацията на улици и тротоари и водопровод, за населените места, под 2 000 жители. Ние ще се възползваме от тези средства, а от общинския бюджет ще дофинансираме подмяната на канализацията, там където е необходимо, газификация и изграждането на комуникационни колектори.
Вярвам, че до края на мандата на 95% да сме приключили с подземната инфраструктура и рехабилитацията на улиците. Не може в квартала, в който последен ще се случи строителството, хората да продължават да газят в кал. Затова в момента асфалтираме всички улици, за да създадем удобство и на тях, докато чакат да се направи големия ремонт.
– До къде стигна проектът с преместването на ж. п. спирката?
– Това е проект, който най-сетне след двугодишни усилия завършихме. Нещата са трудни, когато две обществени институции правят един проект. До месец ще имаме разрешение за строеж и започне строителството на новата спирка. След като това завърши, ще направим постъпления към НКЖИ да ни позволят да си откупим част от имотите – старата ж.п. гара. За нея има идея, съвместно с Дънди, да я превърнем в музей на минното дело. Непосредствено до нея са галериите и в бъдеще, когато предприятието затвори, може да ползваме част от инфраструктурата на подземните галерии за някоя по-сериозна туристическа атракция, например нещо като влакче на ужасите и т. н. Възможностите там са много, стига да намерим добър инвеститор. Вариантите са хиляди, въпросът е че за да стигнем до тях, трябва да извървим един път и важното е, че вече сме тръгнали по него.
– Всеобщо е мнението, че ведно с огромните усилия на общината за подобряване на инфраструктурата, не по-малка е грижата за издигане престижа на културата в Челопеч. Културните и обществени деятели са стимулирани, а изявите им винаги се подкрепят със средства и специално внимание.
– Това е нормално и логично. Ако искаш да имаш развита община, трябва да има и развито общество, на което му трябва образование и култура. Защото не може да очакваш от един неграмотник да бъде културен. Ясно е, че двете неща трябва да вървят ръка за ръка. Ние влагаме не малко средства и усилия и в образованието и в културата. До голяма степен разчитаме на читалището да бъде двигателят на културата в общината. С гордост трябва да кажа, че ръководството на читалището се справя много добре. От две години поеха организацията на Сирница. Помагат в организацията на другите общински мероприятия. Много ентусиазирано работят. Имат богата дейност. Генератори са на добри идеи. Нещата се получават. Много съм щастлив от всичко това и им помагам. По отношение работата на читалището имаме сериозен ръст на развитие.
За трета година ще се състои фолклорният фестивал „Златен прах”, който тази година ще имаме 5 страни-участници. Надявам се да го надградим и да е още по-грандиозен от първите два. Смятам, че до петото-шестото му издание ще надграждаме и чак тогава ще е апогеят, който е необходим, за да може наистина да извлечем дивиденти от този фестивал. Това е проект, който все още е в развитие. Крайният резултат тепърва го очакваме.
Доста средства влагаме и в образованието. Бих казал, че не съм достатъчно доволен от постигнатите резултати, но определено има сериозен напредък, който се наблюдава година след година. Мога да кажа, че имаме предпоставки, а оттам и надеждата, че ще развием образованието на такова ниво, необходимо за да имаме образована младеж.
Помагаме на инвалидите и пенсионерите, осигуряваме им транспорт за екскурзии и различни мероприятия. Миналата година спечелиха проект, отпуснаха им средства и направиха екопътека, която е много хубава. По този начин хората се чувстват пълноценни и мотивирани. Даже чувам приказки: „Дай по-бързо да се пенсионираме, та да усетим от живота на пенсионера в Челопеч”. Това ме изпълва с радост, че съм постигнал онова, което искам. Ако не можем да направим по-лек живота на хората, поне да го направим по-приятен.
Но основната ни грижа е бъдещето на нашите младежи и деца. Работим и инвестираме в бъдещето, а те са бъдещето. Около това се въртят всичките проекти – и инфраструктурни, и за алтернативен поминък на района и т. н. Но ако ние нямаме образовани младежи, всичките тези усилия ще отидат на вятъра.
– Някаква друга, лично Ваша амбиция за Челопеч, макар и да е по-трудно осъществима, която мечтаете?
– Най-голямото което искам да направя е авто-мото писта, само че от ранга на Формула 1. Това е мечтата ми. Най-вероятно няма да успея да я осъществя и никога Формула 1 няма да дойде в Челопеч, но пък ми се ще стандартите да отговарят на изискванията на Формула 1. Определено България има нужда от такива писти. Същевременно авто-мото светът имат интереси от такива места, където да правят своите състезания. Един от най-скъпо платените спортове е автомобилният. Ако успея да привлека туристи от автомобилните среди, мисля, че това ще бъде добре за Челопеч. Това е грандиозна идея и най-вероятно няма да можем да я свършим до край, но се надявам да направим първите стъпки. След това да привлечем външен инвеститор, който съвместно с общината да продължи изграждането на пистата. Това ми е голямата мечта. Ако успея да направя това, смятам, че ще успеем да създадем не лош и не евтин поминък за голяма част от населението. По този начин ще си гарантираме, че семействата ни ще останат тук. И вече ще можем да потърсим нещо по-алтернативно, което пък да задържи и младите хора. Защото е ясно, че не всички млади хора ще искат да стават собственици на хотели. Затова ще търсим и някакъв друг вид поминък, който да им даде шанс хем тук да живеят, хем да се развиват кариерно.
В момента най-интересният и бързо развиващият се бизнес е аутсорсинга. В София едни от най-добре платените специалисти са тези, които работят в аутсорсинга. Така че, защо не и тук, в Челопеч, да направим индустриална зона, в която да развиваме аутсорсинг фирми. Това също е схема, която все още обмисляме, но определено съм стигнал до извода, че си заслужава да се инвестира в тази насока, за да може да гарантираме някакво бъдеще и кариерно развитие на младежта.
– Какво ще пожелаете на челопечани по случай предстоящия празник на общината „Пресвета Неделя”?
– Да са здрави и да имат късмет. Когато имат късмет, всичко се нарежда. Искам да им кажа, че ги обичам и че дълбоко оценявам подкрепата им. Ако нямах подкрепата на хората, нямаше да съм тук. Четвъртият ми мандат го доказва. За мен е изключително важно, всеки един ден хората от Челопеч – моите работодатели, да остават удовлетворени от работата ми и да казват: Браво, до тук си добре, продължавай!
