Не сме вещи в тънкостта, произхождаща от точките и алинеите в ЗМСМА и Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор.
Не разбираме от счетоводство, нито сме наясно с капаните на тази сложна материя.
Не сме осведомени и какво точно са доказали доказателства, получени чрез използването на специални разузнавателни средства.
Със сигурност обаче знаем какво точно се е случило и какво се случва в Челопеч от 14 години насам, т. е. от както Алекси Кесяков е кмет на тази община. Десетки реализирани инфраструктурни проекти. Тотална подмяна на подземната ВиК комуникация и рехабилитация на уличните платна. Спортен комплекс и игрища, които се пълнят с младежи от целия район. Превръщане на училищната сграда в най-модерно учебно заведение. Пълно преустройство на сградата на детската градина и създаване на такива екстри, че хората от съседните селища записват децата си там. Невероятно съоръжение на парк Корминеш, впечатляващо с със своята мащабност и десетките си културни изяви. Нов център на Челопеч – атрактивен и привлекателен. А що се отнася до културния и духовен живот на общината, до подкрепата на местни автори и таланти, това не би могло да се изрече с едно изречение.
Впрочем, колко от кметовете в България са кметове четвърти мандат? И колко от тях са избрани с 79.54% от избирателите и то след 12 години управление?
И още нещо. Алекси Кесяков е от малцината управленци, които мислят с няколко хода напред. Той отдавна не е в 2014 г. и при допуснатите „счетоводни грешки”. Неговата прозорливост, неговата персонална отговорност и ангажираност, неговата целеустременост чертае и работи по проектите, свързани с благото на челопечани за следващото десетилетие.
А за тези неща, специалните разузнавателни средства не събират доказателства.
Но така е в българските времена и нрави. Както е казал Екзюпери – „За да видиш пеперудите, трябва да изтърпиш две-три гъсеници!..”
В. Камбана
