Представяне на новата поетична книга на Иглика Дионисиева

predstavqne-kniga-chelopech

На 25 юни в Челопеч се състоя премиера на новата поетична книга на Иглика Дионисиева „Déjà vu Hug“. Книгата излезе с финансовата подкрепа на община Челопеч.

На събитието присъстваха кметът на община Челопеч инж. Алекси Кесяков, секретарят на общината Нина Калоянова, издателката на книгата Емилия Миразчийска, голяма част от културната общественост на Челопеч, сред която бяха много приятели и почитатели на авторката.

Книгата бе представена от Ренета Атанасова.

Двама музиканти – Константин Кучев, цигулка и китара и Крис Енчев, китара представиха авторски изпълнения и музикални импровизации, по текстове от стихосбирката, съпътстващи четенето на стихове не само от страна на авторката, но и от нейните приятели. Това бе една запомняща се вечер, богата на много поезия и музика. Иглика Дионисиева получи кошница с цветя от кмета инж. Кесяков и много букети от своите приятели, с пожелание за нови творчески върхове.

 

ЕДНА ПРЕЖИВЯНА И ИЗСТРАДАНА ПРЕГРЪДКА

 

Още при първото разтваряне на новата поетична книга на Иглика Дионисиева Déjà vu Hug и първите редове, които попаднаха пред очите ми, бях стъписана и очарована. Стъписана, от нещо необикновено като мисъл, като изказ, като форма и очарована, защото се докоснах до една непозната, необятна вселена, поразяваща с интелектуалната си мощ и бликаща от изтънчена чувственост.

Образите и метафорите в стиховете на Иглика проблясват като светкавици. Като от мощен шрайбпроектор се изстрелват и запечатват върху белия екран в съзнанието на читателя картините – „мислите удрят шамар на чувствата”, „душата е обърната с тялото навътре”, „морето горчи от спомени за целувките на мидите”, а „земята ми – ябълка златна, със сладост покрива небцето ми”.

Сложен и многопластов е образът на лирическия герой – едно ранимо женско същество, което е истинско, защото познава болката – „болката, която ме прегръща по-силно от теб”. Именно тази болка й позволява да осъзнае щастието. „Болката кехлибарена…претворима в слънце, във въздух претворена!..” „Благословена болка – даде ми да те позная и в този живот!”

Само воденичните камъни на житейските мъки и превратности могат да я направят бяла и добра. Свикнала да носи товара на раменете си, тя не се самозалъгва, че на заслоните житейски, ще разкваси устата си „с глътка вода или с други устни. Затова пък само намества товара и прави място за още.

Само човек, летял на крилете на любовта, би могъл да дефинира що е самота. Може би това е смотанякът, който се прибира сам у дома. Или, че въпреки напразното очакване на любимия,  „…Остават на масата само ръцете ми. Какво да правя с тях? И какво да правя със себе си?”

И макар че нещата се повтарят отново и отново и хиляда пъти по един и същи начин се счупва сърцето й, и макар че ден след ден сваля все повече „кръпки от душата си”, за да ги пришие на ризата си, тя събира парчетата от разбитите животи, избърсва ги, и започва да прави слънца.

Има моменти в живота на човека, когато и Вярата и Надеждата си отиват, просто „защото е свършила онази музика”, просто, защото Любовта си отива.

Земетръс в душата и сърцето. Часовникът тръгва в обратна посока. Всичко се обръща с главата надолу, така, както са обърнати надолу и стиховете на Иглика. „И всичко е изгризано от „утре”. Но все пак животът продължава. Нужно е да укротиш сърцето си, да се помириш със себе си и да погледнеш реалността с мъдро снизхождение.

Благодаря ти, Господи,

че след градушката

оставяш и за мен:

някоя и друга череша,

някоя и друга пчела

в градината ми,

някое и друго

стихотворение за написване.

А за стихотворенията на Иглика не би могло просто да се каже, че са едно или друго, че са обикновени или тривиални. В тях клокочат проникновени чувства и задълбочени мисли. Образът на любимия мъж е сътворен от различните мигове на интимността, пораждащи трепети и променящи душевните състояния на жената, която го обича.

…Ти си всичките ми мисли за дъжда…Ти си дъхът, който не ми достига, когато вдишвам мириса на земята…

…В топлината на дланта ти ако бъдат потопени пръстите ми, ще съм нахранена, наситена, изпълнена със слънце птица.

Какви са страховете, които преследват двамата влюбени – неговият, ако не успее да се види и разпознае в нейните очи, а нейните опасения – дали този мъж и тази любов не са реална случка, но от друг живот. Любимият мъж е реален и истински, само когато я има любовта.

…Не, няма да пътувам повече в търсене на нови смисли. Тук, сега съм, паля печката и затварям любовно вратата, да не избяга топлото.

В книгата на Иглика особено място заема одухотвореният образ на Есента. Сезонът, в който пресъхват устните от мълчание и от тлеещ огън. Есента с ноемврийско грозда в очите – сбръчкано богатство от залязло лято и с тръпчивите издихания на листа, които се сбогуват с него…

И прокрадването на философската нишка, че онова, което Бог ни е изпратил не е вечно и неподвластно на времето, че чувствата се ефимерни, че страстите са преходни, че огънят на любовта трябва да се подклажда, жаждата – да се утолява, магията й да се крепи като съд препълнен…Защото, когато небрежно запращаме луната по най-каменоръбите чукари, на разсъмване ще си я приберем нащърбена.

Светът, който ни заобикаля ни бомбардира със злокобните си новини – земетресения, наводнения, атентати, убийства, апокалипсиси…”Майката стиска очи и зъби и слуша как новините заглушават гласеца на новороденото й дете”. Светът около нас е несъвършен, нарушена е хармонията на природата. „Пролетен вятър, а от небето вместо ангел слиза найлон”, „…окото се хвърля връз боклуците, възмечтали морето!..”

Такива „въпроси мними” задава в своята книга Иглика, и ги подтиква и насърчава да се прегърнат с думите, съдържащи се в отговори позитивни. За да се завърши картината на една преживяна и изстрадана прегръдка.

 

Книгата на Иглика Дионисиева е събитие в нашия литературен и духовен живот. Тя не може да се прочете само веднъж. Към нея отново и отново читателят ще посяга, не само за да се наслади на изящната словесност, а и заради тръпката отново да бъде провокиран от нестандартни мисли, дълбоки чувства и необикновена поетична форма.

Ренета Атанасова

 

Добави коментар