Планинското колоездене – новата мечта на младите

Николай Иванов е на 20 години и живее в град Златица. Завършил е средното си образование в СУ „Св. Паисий Хилендарски” Златица. От няколко години насам е отдаден на планинското колоездене. Отдавна се занимава със спорт, като от тази година е и учител по физическо възпитание и спорт.

– Г-н Иванов, нека първо да разкажем на нашите читатели какво представляват двете дисциплини „ендуро” и „даунхил” в планинското колоездене?

– От 5 години се състезавам в дисциплините „ендуро“ и „даунхил“, завоювал съм доста медали из България. Двете дисциплини си приличат много. Различават се по това, че при състезанията по ендуро, трасетата са няколко и колоездачът трябва да достигне до старта им единствено със своя велосипед. На тези състезания за един ден може да изкачиш около 2000-3000 метра денивелация.

При „даунхил” състезанията, трасето е само едно и има организиран превоз, при който състезателите се извозват за тренировки, квалификации и финали.

Обожавам и двете дисциплини. Спортът е доста опасен, трасетата са скоростни, има много камъни, корени,скали, огромни скокове и други. Тръпката е доста голяма и в един момент, ако не карам, започвам да чувствам липса на нещо много важно за мен.

– Откъде се появи страстта Ви за даунхил?

– Още от малък карам колело, но през 2015 година реших да пробвам карането на колело в планината. Запалих се по спорта най-вече от местните байкъри и огромното количество видеоклипове в Интернет.

– Как решихте да създадете клуб по планинско колоездене?

– Тази година, благодарение на подкрепата на община Златица, „Вело Парк” Златица и местният ни отбор „Свободно Измерение” Златица, успях да реализирам един дълго желан от мен проект, а именно извършване на тренировъчна дейност по планинско колоездене. Направих тази крачка с цел да популяризирам този спорт в района и България, да мотивирам младите да спортуват, да живеят пълноценно и спрат с монотонния начин на живот.

– Колко човека тренирате в момента, на каква възраст са и как може желаещите да се присъединят към тренировките?

– Вече 11 деца на възраст от 11 до 16 години тренират с мен. Много са мотивирани, а аз съм много щастлив, защото виждам голям потенциал в тях.

Някои от тях дори отидоха да първото си състезание в Пампорово и се представиха чудесно.

Всеки над 18 години и има интерес и желание може да се присъедини към клуба, а за децата е задължително да имат навършени 10 години. Първоначално се учим на основните неща, които трябва да знаем преди да се качим на велосипед в планината: настройка на велосипеда; предпазна екипировка; правилна стойка по време на каране; контрол над велосипеда; завиване и още много други. След известно време подготовка,  тренировките ни са в планината. Трасетата, по които протичат тренировките са съобразени спрямо нивото на трениращите. Месечната такса, която се заплаща, е за 5 тренировки по 2 часа. Има опция за провеждане и на единична тренировка.

– Каква е равносметката Ви от провеждането на „Купа Златица”?

– През месец май, ние от клуб „Свободно Измерение” Златица, организирахме едно доста мащабно състезание по „даунхил“. В него взеха участие около 120 състезатели от цялата страна. Имахме и специален гост – Phil Atwill, състезател от световна класа, който стана първи и ни похвали с добрата организация, страхотното трасе и уникалната природа на Средногорието.

Всички останаха много доволни, дори се чуха коментари, че това е най-доброто състезание по даунхил в България, провело се някога.

– Трудно ли се организира състезание от подобен мащаб?

– Организацията на едно такова състезание е изключително трудна, изисква много финанси, усилен труд за подготовка на трасето. Необходими са доста хора, за да бъде всичко изрядно и перфектно.

– Да очакваме ли още турнири като „Купа  Златица”?

– Със сигурност, това няма да е последното състезание! За догодина искаме да направим състезание по „ендуро”, надяваме се всичко да върви по план.

Лятото и есента ще организираме няколко приятелски събития, които наричаме „Zlatitsa Bike Jamboree”, по време на тях караме по цял ден из Стара планина и Средна гора, а вечерите са забавляваме.

– Какво си пожелавате за в бъдеще?

– Мога смело да заявя, че планинското колоездене е голяма част от моя живот. Обожавам природата, а точно този спорт те свързва максимално с нея! Надявам се да продължа да карам своето колело дълги години, да развиваме района с този невероятен спорт и да бъдем щастливи, защото щастливият човек е добър човек!

Интервю на Гергана Ласкова
Снимки: Димитър Димитров