Пламена Питекова
Мислейки си за уводна статия, с която да посрещнем новата 2023 г., някак ми се искаше да избягам от клишетата за равносметката от старата и съответно обещанията за новата, които всички знаем, че няма да изпълним, просто защото „нямаме време“ или сме „твърде заети“. А всъщност колко нужни са ни тези обети на прага на за новата обиколка на Земята около Слънцето? Разсъждавайки по темата, какъв трябва да бъде един увод, стигнах до извода, че той трябва да е на първо място индвидуален за всеки един човек. Защото и годината на всяко човешко същество е различна – едни губят, други печелят, а всички учат, преживяват, израстват. Посрещането на новата година е личен момент, когато въпреки шумните компании, всеки от нас започва най-напред сам, тихичко, на скрито място – в душата си, с надежда. Не всяка година е честита, но винаги тайничко се надяваме новата такава да е по-добра от предходната, каквото и да значи това за всеки един от нас. Новата година нищо не ни е обещавала – гмуркаш се и не знаеш, какво ще ти се падне. Бягайки от клишето за дадената дума на прага на януари, си мисля, че единственият начин все пак да си обещаем нещо, защото всяко начало идва с упование за по-добри дни, е да го направим без много шум, започвайки от днес, защото живеем днес, а не утре или вчера.
Нека не чакаме поверията, зодиите или празничните късмети да определят нашата година, а да си я създадем сами, защото тя ще бъде точно такава, каквото сами си я направим.
Нека …
Нека все по-често се потапяме в неизвестното – там, където чакат несбъднатите мечти, защото пътят към тях минава през страховете ни, а не покрай тях.
Нека се променяме заедно със света, защото той го прави всекидневно и е в непрекъснато движение.
Нека летим, освобождавайки умовете си от тиранията на дребните неща.
Нека сами да мотивираме умовете си за повече, нека учим, не защото трябва, а защото знанието е сила и е единственото нещо, което никой, никога не би могъл да ни отнеме.
Нека чувството за самоценност и личният ни пример да са водещи, защото трябва да се гордеем със собствените си успехи, постигнати с личен труд и усилия.
Нека изберем най-правилното място за себе си, за да не ни е плитко другаде.
Нека правим така, че следващите поколения да ни бъдат, по някакъв начин, благодарни.
Нека бъдем от вида на „хвърчащите хора“.
Нека вярваме, дори когато не е за вярване.
Нека … бъде!
