Награди от конкурс за есе, фотография и рисунка в СОУ „С. Савов“ Пирдоп

Konurs_za_erf_SOU_Pp

На 22 февруари в музикалната зала на СОУ „С. Савов” Пирдоп се състоя награждаване на ученици, взели участие в конкурса „Зимна приказка”. Той се проведе сред седмокласниците и бе в три категории – за написване на есе, за фотография и за рисунка. В надпреварата взеха участие над 30 ученици. Някои от участниците се състезаваха в повече от една категория.

Наградите на най-добре представилите се младежи бяха връчени от директора на училището Цвятко Четьов. Първо място за най-добра литературна творба получи Лидия Бързакова, която прочете своето есе. На второ място бе класирана творбата на Габриела Юрукова, а на трето място на Денис Берберов. Първото място в категория фотография завоюва Божидар Цонков, на второ място бе фотографията на Нино Златанов. В тази категория бяха присъдени две трети места за Никола Брайнов и Иван Иванов. В категорията за рисунка първо място зае Виктория Николова, следвана от Петя Иванова. Третото място отново си поделиха двама участници – Денис Берберов и Ивана Андреева. Най-добрите получиха дипломи и предметни награди, а всички останали получиха грамоти за отлично представяне.

В края на награждаването Цвятко Четьов поздрави участниците в конкурса и изрази задоволство от проявения интерес.

Членовете на журито, което определи победителите в конкурса, са преподавателите по български език и литература Анелия Четьова, Росица Чернева, Петър Лавов, преподавателят по изобразително изкуство Кристина Павлова, Донка Чардакова – преподавател по информационни технологии.

ЗИМНА ПРИКАЗКА

/награденото есе/

И ето, че настъпи и зимата. Дългоочаквана и желана от мнозина, тя най-сетне е тук. Снежинките падат на парцали и се трупат все повече и повече. Малки и големи се радват и играят навън. Едни правят снежни човеци, втори се бият със снежни топки, трети се пързалят. Наистина, просто една зимна приказка.

Аз и няколко мои приятели решихме, че също трябва да излезем навън и да се забавляваме. Започнахме да правим снежен човек. Направихме три топки, взехме няколко въглена за очи и уста, сложихме му една тенджера за шапка и готово. Вече беше завършен.

Тогава чухме един много странен шум, почти като гръм. Стреснахме се, но повече се учудихме от това, което стана. Снежният човек оживя. Не вярвате, нали? Ние също не можехме да повярваме, но нямаше как.

Снежко (така ни каза да го наричаме) се запозна с нас и ни предложи да ни заведе в неговия свят. Почудихме се дали да отидем с него, но какво пък толкова – едно приключение повече няма да ни навреди. Тогава той ни хвана за ръка и ни пренесе на някакво друго, магическо място. Там имаше сняг, много сняг, ама много. Абсолютно всичко беше направено от сняг, но пък времето бе топло. Снежко ни заведе в неговия дом. Той представляваше нещо като снежна топка, но доста по-голяма. Аз не можех да повярвам на очите си. Беше наистина приказно, много ни харесваше там. Бяхме просто влюбени в това място, но за съжаление стана време да си ходим. Снежко ни прегърна и отново магически ни върна в нашия си свят.

В този момент чух един глас, който ми казваше: „Хайде, ставай вече, защото закъсняваш за училище”. Събудих се и осъзнах, че цялото приключение е било само един сън и разбира се, че закъснявам за училище.

Лидия Димитрова Бързакова VII б клас

Добави коментар