• Мария Цачева,
собственик на пекарна „Прованс” Чавдар, пред вестник Камбана
– Вече година всички ние сме в плен на пандемията от коронавирус и всеки понесе някакви последствия в една или друга степен. Как посрещнахте във вашата пекарна в Чавдар това предизвикателство?
– Пандемията затвори много врати (в буквален и в преносен смисъл), но отвори други. Една година вече човекът, светът и бизнесът показват висша акробатика в дисциплината “Адаптиране”. Всички се наложи да свикваме с тази ситуация и да променим своите възприятия. Докато народът беше вперил поглед в Държавата, очаквайки помощ, изведнъж с познатото разочарование премина в режим “всеки се спасява сам”.
И ние намерихме нашия начин като малък бизнес да оцелеем и да запазим това, което сме постигнали с много труд. Наложи се да затворим търговската ни част, тъй като сме обект за бързо хранене и се преориентирахме в доставки. Всъщност дори нямаше за кого да бъде отворен, тъй като селото стана пусто.
– Имахте ли най-тежък период и наложи ли ви се да предприемете нови стъпки в друга посока?
– Не мога да кажа, че сме имали най-тежък период. Определено преди година, когато всичко започна, бяхме най-объркани и не знаехме каква степен ще достигне сериозността пандемията, защото по моите представи и знания пандемия е нещо наистина ужасно и редуцира населението в значителен мащаб. Хубаво е, че не се случва, както аз очаквах.
Нашите служители също бяха притеснени и направихме всичко възможно, за да ги задържим.
– Отрази ли ви се по някакъв начин кризата – съкращения на хора, оборот?
– Няма как затварянето на един бизнес да не рефлектира върху оборотите. Училищата затвориха, което също ни повлия. От друга страна останахме с повече свободно време и направихме някои подобрения, пробвахме различни рецепти за нови изделия, за които все не оставаше време и свободна пещ.
Тъй като категорията, в която бизнесът ни попада – производство, не е от класиращите се, ние не кандидатствахме за никаква помощ. Според мен, в тази насока държавата прояви некомпетентност и неадекватност към реалността. Явно е, в управляващите липсва желание, а в учрежденията липсват подготвени кадри, които да дадат реална оценка и прогноза на събитията, за да могат да бъдат преодоляни. Мои познати, които са се класирали, споделиха, че това са крайно недостатъчни средства и са прекалено забавени. Това не е спасение за “давещия се”, а молитва за упокой.
– Вие сте и учител по география в ЧПГЧО Челопеч, а от 2019 г. сте общински съветник в Общински съвет Чавдар. Предстоят парламентарни избори. Според вас, трябва ли да има промяна в България и в какво конкретно да се състои тя?
– Промяната е неизбежна и крайно наложителна. Години наред се “тъпче” на едно място, с едни и същи обувки. Всичко се изхаби и всичко вехто трябва да си ходи. Вижда се, че идват нови модели на управление, нови лидери, нови идеи, които ще загърбят всичко старо и познато досега. Идват си много хора от чужбина, които имат друг манталитет и друго светоусещане.
Те носят свежи идеи, ентусиазъм и са чужди на измамата и задкулисието. Те знаят кое води до прогрес и кое не, защото са успяли чрез инструментариум, който е непознат за нашите земи. Явно е, че трябва да открием какво “ползват” те и да го приложим. Не трябва да допускаме този ентусиазъм да бъде потъпкан, той трябва да се използва, за да успеем и ние. Важно е да осъзнаем, че изначално, промяната трябва да се случи във всеки от нас, осъзнавайки, че с избора си градим или рушим.
С пасивност и непрозрачност ще завещаем разруха на тези след нас. Самите ние сме носители на собствения си прогрес и благоденствие, чрез разумно електорално поведение.
