Копривщица – еманация на българския дух

От 7 до 9 август тази година трябваше да се проведе дванадесетото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица. На 1 декември 2016 г., на Единадесетата сесия на Международния комитет за опазване на нематериалното културно наследство Националният събор на българското народно творчество в Копривщица бе вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на UNESCO.

По тъжно стечение на обстоятелствата заради кризата от разпространението на Ковид-19, на проведеното неприсъствено заседание през месец април, Националният съвет по нематериално културно наследство взе решение за подкрепа на отлагането на Националния събор на народното творчество в Копривщица през 2020 г. и неговото провеждане в периода 6-8 август 2021 г.
На 8 август, в ефира на Българското национално радио, за предизвикателствата на 2020 година пред културния календар на Копривщица и за отложения събор говори Кунка Неделева, която е директор на „Дирекция на музеите” в града. Тя сподели, че през годините се наблюдава увеличаване на чуждестранните групи, които са взели участие в провеждането на мащабния форум. През 2010 година за пръв път са били официализирани вечерните концерти на чуждестранните състави. Тогава участие вземат 14 състава от 10 държави – от САЩ, Канада, Чехия, Япония, Холандия, Дания, Гърция, Швеция, Швейцария, Лондонски Български хор. През 2015 година желаещите нарастват до 19 състава от 12 държави, като списъкът е почти същият плюс Украйна.

Представяме на вниманието на нашите читатели статията на Кунка Неделева от 2015 г. за хърватското списание „Родна реч”, посветена на ХІ Национален събор на българското народно творчество в Копривщица.

КОПРИВЩИЦА – ЕМАНАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ…

За Националните събори, провеждани в Копривщица на всеки пет години, журналистът от Българското национално радио Цвети Радева ще възкликне: „Това е повече от „лактобацилус булгарикус”. Това са кодове на самобитните творчески гени на българския народ. Няма друго такова преживяване! Съборът в Копривщица е вдъхновение! И не е нужно да четете за него – преживейте го!”

Копривщица действа на всеки българин и чужденец като силно облъчване за майчина пазва, бащин скут, моминска свенливост, мъжка клетва, роден дом, родолюбие и много повече от ИДЕНТИЧНОСТ! В този град, в който и до ден-днешен, посрещат и изпращат всеки гост със стръкче здравец, за да бъде здрав и честит!

Неслучаен е изборът на интелектуалния елит на България през далечната 1965 година, въпреки всякакви политически конюнктури и влияния, Копривщица да бъде избрана за столица на българския дух, ярък фолклор и устойчив ген. Градът с женско име става домакин на един от най-големите фестивали, които се провеждат и до днес на територията на стара Европа. Защо изборът пада точно върху този възрожденски град? За това стигат като доказателство думите на една от основателките на събора – проф. Райна Кацарова – Кукудова, която споделя, че: „Със своя естествен природен декор Копривщица според мен е била и си остава най-подходящото място за един така широко организиран събор – надпяване…”

Началото е поставено през 1965 година от най-добрите етнолози, етнографи, научни работници, журналисти и творци, между които стоят имената на акад. Петко Стайнов, проф. Райна Кацарова – Кукудова, Елена Стоин, писателите Ламар, Анна Каменова, Атанас Душков, Димитър Осинин и много други. И вече половин век, на всеки пет години, малката държава България, разположена на 111 хил. кв. км. площ се събира да пее, играе, танцува и предава живи традиции в ГОЛЯМАТА Копривщица. В живописната местност „Войводенец” над градчето, българският фолклор – от синия Дунав до Странджанските възвишения и от Златна Добруджа до Рило-Родопските върхове оживява със своите седем фолклорни области на седем сцени.

Тази година 50 години след І Национален събор, в дните между 7 и 9 август 2015 г. се проведе неговото ХІ поредно издание. В събора участие взимат над 14 000 участници, 500 чуждестранни изпълнители на български фолклор, а събитието е посетено от повече от 400 000 души от България и цял свят. Форумът на българския дух е открит от Генералния секретар на ЮНЕСКО – г-жа Ирина Бокова и е претендент за вписване в Регистъра на добрите практики на ЮНЕСКО в сферата на нематериалното културно наследство.

И наистина, тази най-голяма изява се вплита дълбоко в душите, сърцата и мислите, и то не само на българи, но и на хиляди чужденци. И за десети пореден път икономическото развитие, географското положение и големината на държавата не определят състоянието на духа. Защо ли? Защото то е само едно и се разпростира на някакви си 139,16 квадратни километра, точно толкова, колкото е територията на Копривщица – това е малката държава на живия дух и българска идентичност!

На 7 и 8 август вечерта на сцената на площад „20 април” състави от 16 държави в света представиха уникалния фолклор на българите. Няма въобще да говорим, че повече от 500 участници – от Ню Йорк, Бостън и Вашингтон в САЩ, през Бърно, Чехия, та до Тулуза, Франция и Неймеген, Холандия взимат участие в тези концерти. Няма въобще да говорим, че тези хора владеят перфектен български език, посредством песните и танците, които пеят и танцуват. Няма въобще да говорим, че те са смаяни от нас българите и огнената ни неравноделна музика и ритми. Няма въобще да говорим, че те самите са готови да загърбят лукса и удобствата, за да се докосват по-дълго време до душата на българина и неговата фолклорна музика. Няма въобще да говорим, за да доказваме тяхното възхищение към нас, с нежно изпятото от тях „Полегнала е Тодора”, та до широкогласната „Бела съм, бела, юначе”. Те, може би, виждат в нашия фолклор онова, което или отдавна изгубват или никога нямат! Не се забравят думите на един американец, който дойде в офиса на Дирекция на музеите, за да поиска плакат, който да отнесе в далечната си държава и каза: „За пръв път идвам на събора в Копривщица. Докато съм жив ще бъда редовен негов абонат. Дано Бог ми даде живот, за да преживея Копривщица още много пъти!”, а от очите му се пророни сълза…

Такава е Копривщица – прозрачно-солена сълза от гордост, в крайчеца на окото на средногореца и добруджанеца, на шопа и родопчанина, на странджанеца и чужденеца, която проронват винаги, идвайки тук на всеки пет години! В една българска фолклорна столнина, в която винаги ще ги посрещат и изпращат с песен, танц и здравец, за да бъдат здрави, честити и устойчиви!

КОПРИВЩИЦА ЩЕ БЪДЕ!!!