Клуб „Свободно измерение“ на планинско колоездене в Европа

Svobodno_izmerenie_Evropa

По време на големите горещини в България, четирима състезатели по планинско колоездене от златишкия клуб за екстремни спортове „Свободно измерение“ планирахме да направим едно сериозно тренировъчно приключение от 24 до 31 юли по хладните трасета на централна Европа. Екипът се състоеше от шампионката по планинско колоездене при жените Ани Томева и трима от най-опитните състезатели и учредители на клуба – Явор Димитров, Лазар Пипков и моя милост – Лукан Червенков. Спонсори на това приключение бяха Great Wall България, които осигуриха чисто нов тестов пикап от най-ново поколение, който трябва да започне да се произвежда в България в най-скоро време и Dundee Precious Metals – спонсориращи ни с гориво за всичките 2800 км, които бяха изминати за 7 дена. Идеята беше да се направи една сериозна тренировка по трасета за спускане от световно ниво и да се попие опит, който може да се приложи в предстоящото четвърто издание през септември на състезанието по планинско колоездене над с. Църквище – „Купа Златица 2015“.

В последствие се разбра за състезание в съседна Сърбия, което ни бе по път и трябваше да обогати нашата програма. Всичко започна с дълго нощно шофиране до Златибор, който се намира в югозападната част на нашата съседка. Посрещането беше повече от гостоприемно и топло, а топлото идваше даже и от климата в този съботен ден. Тренировките започнаха въпреки големите жеги по странното трасе в курорта. Странно поради следните причини – въпреки пъргавата горна част, трасето изобилстваше от не добре изчислени скокове с попивки на равно, 1-2 нарушаващи ритъма завоя, равна долна част и недостатъчно обезопасяване. Участниците бяха под 40 на брой разделени в 4 категории. Ани Томева беше едиствената жена по трасето, а аз бях единствен с велосипед без окачване на задното колело и нямаше „кворум“ за създаване на тези категории. Неделният ден ни изненада с валежи, които доведоха до някои нетежки падания. На квалификациите и финала представянето на Лазар може да се опише с една дума – липса на късмет. Въпреки силното каране, той пукаше непрекъснато гуми и не успя да се добере до челни класирания. Явор ни изненада с градация, като успя да си подобри времето от квалификацията с 16 секунди и се класира 4-ти в „Хоби“ категорията с време от 4:03. 1.56 секунди не му достигнаха да се качи на стълбичката. Ани караше мъжки на квалификациите, но след дребна грешка даде 4 секунди по-бавно време на финала и се нареди по средата на общото класиране, с време 4:14. Това означава едно – изключително каране на нашето мъжко момиче, което засрами половината мъже. Заслужи си уважението на сърбите и извънредното награждаване, което направиха. Моето каране беше умерено на квалификациите, но на финала по средата на трасето вилката ми претърпя технически проблем и финиширах 7-ми в „Хоби“ категорията със секунда по-бавно време.  Останахме с много добри впечатления от енергията и старанието на сърбите. Установихме приятелски контакти с тях и получихме обещания, че ще ни посетят на нашето състезание. Относно критиката по-горе – не я споделяме от злорадство, а с цел градация, за да може това събитие да стане още по-добро. След хубавите емоции и поредното нощно шофиране се озовахме в понеделник преди обяд в Петзен, Австрия. Там се намира най-дългото в света трасе със средна трудност при надморска височина от 1700 м. То е изградено от 11 км скокове, виражи, гърбици и пак скокове. Всеки от нас направи по две спускания, които бяха напълно достатъчни при натрупаната умора. Те се равняват грубо на 9-10 спускания по стандартно трасе с дължина от 2.5 км. Следващата дестинация беше трасето в Шладминг, Австрия, което се слави като най-обичаното от кръговете от световната купа и едно от най-стръмните трасета в света. Най-голямо впечатление ни направи непрекъснатата поддръжка, изключително добре изчислените скокове и виражи, и природната даденост на това место. Прекарахме 4 дни в Шладминг, като успяхме да пробваме почти всички линии и разклонения, като ще се опитаме да пренесем този опит на нашето трасе в Златица. По план трябваше да се отбием и в Марибор, Словения, но поради стачки на еко активисти, паркът беше затворен. В чужбина също има спорове, също има проблеми и недостатъци, важното е да има оптимизъм, който тук често липсва. След 7 дена се завърнахме по домовете и започнахме работа по организацията на „Купа Златица 2015“. Изказваме още един път сърдечни благодарности към нашите спонсори Dundee Precious Metals и Great Wall България. Придобихме безценен опит и мироглед, който ще остане в България.

Добави коментар