Кадрите ни са търсени и ценени в туристическия бранш

PavlinaCenova

• Павлинка Ценова – директор на ПГТХТ „Н. Димов” – Пирдоп, пред в. Камбана

– Г-жо Ценова, ясен ли е вече статутът на училището?

– От 1 август влиза в сила нов закон за предучилищното и училищно образование. Според него от 1 август всички училища, които са на подчинение на Министерството на земеделието стават общински училища. Ние задвижихме процедура да преминем към Министерството на образованието, която вече официално е стартирала. Между двете министерства в момента се прехвърля собствеността.

– Каква беше годината, която измина?

– Много трудна. Всичките тези катаклизми по прехвърлянето на училището отнеха много усилия. Дипломираха се три паралелки една дневна, една задочна и една вечерна. От завършващите само две деца не успяха да вземат дипломи. Приемаме отново три паралелки – една след VІІ клас, една след VІІІ и една задочна. Т. е. като численост, броят на учениците се запазва и няма да има финансови притеснения. Три паралелки излизат и три влизат.

– Успяват ли да намерят реализация вашите възпитаници?

– Училището е изключително стабилно по отношение на професионалната подготовка. Взимаме първи места на състезание по бармани, готвачи, сервитьори. Учениците след завършване успяват да се реализират и работят на 100%. От месец май започват да звънят работодатели от всякъде за кадри. Само на когото не му се работи, той не работи.

С Университета за хранителни технологии в Пловдив имаме преференциална програма за прием. Просто учениците идват с ясната ориентация, че ще работят в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, или туризма и с това се занимават по-нататък. Това е нещото което ни държи. Защото кадрите ни се реализират на пазара на труда и са търсени. Приемът ни е много силен извън района. Дори тези деца са по-добри.

– По какво проекти работихте през годината?

– Миналата година приключихме проект за дуалното образование, който бе по програма Еразъм+. В него бяха включени 24 деца и 16 учители. Министерство на образованието акцентира върху въвеждането на дуалното образование. Но след посещението ни в Германия установихме, че в България дуално образование много трудно би се въвело. От европейските държави само в Германия и Австрия се прилага. В малко по-видоизменен вариант го има в Англия. Причината е чисто икономическа. Защото дуалното образование означава бизнесът да вкарва пари в образованието. Там бизнесът дава за издръжка на ученик по 500 евро месечно. Допълнително имат ангажименти по модернизиране на базата, по осигуряване на стажа, по дофинансиране на училището. Те финансират, а след това учениците отиват да работят в тези фирми. Те имат и ангажименти по провеждането на изпитите, например от 10 човека, могат да подберат 5. Останалите, ако не дадат задоволителни резултати, ако не се представят добре – връщат парите. Много добре е обвързана системата. Затова при тях безработицата е почти нулева.

При нас има неработеща икономика и загиващ бизнес. При тези условия дуалното образование няма как да се случи. Ето, зад нас са Happy – най-голямата ресторантьорска верига, но е абсурдно да се обвържат с подобно нещо. Но пък плачат за кадри. Цялата асоциация, целият бранш искат кадри, но не се инвестира в това. По тази причина смятам, че в България на този етап това е неприложима.

Иначе учениците останаха много доволни, защото видяха нормална държава, нормално работещи хора, дисциплина. видяха колко е важно да знаеш чужд език. Това страшно много ги мотивира. Един от управителите на немската фирма им каза: „Ако утре дойдете при нас да работите, 1500 евро е минималната работна заплата като помощник кухня. Имаме нужда и ние и при нас се търсят кадри за ресторантьорството.” Аз не виждам нещо друго в тази държава да върви, освен туризмът, дори и в Европа. Учениците разбраха, че ако знаят език и ако имат елементарни знания и умения, светът е техен. Това им даде самочувствие и ги мотивира да учат. С голям хъс отиват на състезание, с голямо желание искат да участват в проект, сърдят се защо не е избран. Съвсем различно е. Децата имат нужда да се прави нещо, а не само да фигурира на хартия. Много е важно, че имаме база и че всички асоциации са зад гърба ни. Те просто виждат, че много се работи в училището.

– По какви проекти ви предстои да работите?

– По проект Еразъм+ за двугодишен период, с Италия, Испания, Англия и Ирландия, който започва през 2017 г. В него е включена мобилност на ученици и обучение на учители. Темата е въвеждане на системата за оценяване Еквет.

Предстои ни проект за енергийна ефективност на училището, в който е включено топлоизолиране на стени, подмяна на котли, ремонт на покрива.

– Предстои ли да се предприема нещо по отношение сградата до автогарата?

– На този етап още нищо. За нея трябва да се кандидатства по европейски проекти, но за много пари. Ние имаме проектите, трябва обаче да се намери програмата, по която да кандидатстваме. Там ще бъде училището. В момента съчетаваме всичко в една сграда – стол, училище, общежитие и т.н. Колкото и да сме малко като численост, просто няма пространство.

Имахме проект за модернизация на базата. Купихме си още един бус, ремонтирахме два кабинета по счетоводство и бизнес администрация, ремонтирахме учителската стая. Вътре почти няма нещо, което не е пипнато. Нови мебели в общежитието. Общо взето всяка година правим вътрешни ремонти. Отвън трябва да се оправи и ни трябва спортна площадка. Голямата ни цел е да се реновира напълно другата сграда.

– Ще имате ли учители от „Заедно в час” през следващата година?

– Имаме двама одобрени учители по програма „Заедно в час”. Те ще преподават по английски език и история и география.

 

Добави коментар