„В началото бе Словото, и Словото беше у Бога и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана.“ Това написа Йоан в своето Откровение.
Но се питам какво ли е да бъдеш жив и да си нямаш език, свое слово, с което да се изразиш, с което да бъдеш? Да не знаеш кой си, откъде си, с кого си? Откъде идваш и накъде отиваш. Да изплачеш, да споделиш, да научиш, да обучиш. Да обичаш.
За кой ли път и тази година на 24 май ще прозвучи „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Децата ще тръгнат с цветя към училище. Там в двора ще се съберат всички. И стари, и млади. Защото словото обединява. Защото училището е Словото. Оттам започва всичко. Малката несмела ръчица хваща молива и започва да пише пътеката на своя живот. А колко безпътни сме станали? Малкият човек отваря Буквара и започва да пътува с мечтите си. А колко от нас продължиха да мечтаят?
Словото е вечност. И независимо от нашата тленност, ние оставаме в него с делата си, пак благодарение на него.
И какво ли носим днес в сърцата си? Какво ще празнуваме? Силата на езика или слабостта си, че не го опазихме живо? Защото накъде отиваме? С кого отиваме? Какво си казваме?
Дали опазихме въглените на словото или ги покрихме с пепел, защото се страхуваме?
А сътворяваме ли? Доброто е сътворение, съзидание. Добри ли сме?
Словото е истина. То ни е дадено в дар. За да сме някои. За да се определим. За да бъдем. Словото е истина и не допуска лицемерие, защото „Езикът е отвор на съществото за същественото“, написа преди година Петър Увалиев. И продължи: “Защото не аз говоря език, на който сега ви говоря, а езикът, на който сега ви говоря, ме говори!“
И ако сме забравили, че езикът ни прави човеци, да внимаваме. Времето няма да ни прости, ако заменим истината със страха и отритнем словото, като се обезличим.
Преклонение пред вечните звуци от мамините песни, от повея на балканските ветрове, от ромона на бистри потоци и аромата на зелени ливади, от тропота на копита по калдъръма, от родопската гайда и кръшната ръченица. Пък нека ме нарекат старомодна във фейсбук.
Честит 24 май!
Диана Петрова
