- На 30 ноември в Ритуалната зала на НЧ „Христо Ботев“ с. Антон ще бъде представена „Спасени мигове” – девета самостоятелна изложба на Маруся Филчева.
С художничката разговаря Марина Стефанова, библиотекар в читалище „Христо Ботев”
– Г-жо Филчева, как се роди идеята за девета самостоятелна изложба в навечерието на най-съкровените празници?
– Повод за откриването на изложбата е решението ми да подаря осем мои маслени картини на Община Антон и на Читалище „Христо Ботев“, за спомен от мен и с пожелание тази колекция да се увеличава с още творби на художници. С течение на времето може да се оформи една постоянна художествена галерия. Зная, че спокойно хората си живеят и без моите картини, но пък с тях стените стават цветни, населени с късове природа и настроение, багрите оживяват и става по-празнично. Поне се надявам да е така. Това е моят Коледен подарък за хората от Антон. Бъдете здрави, обичайте се, обичайте изкуството, защото то прави живота по-цветен, спасява от сивото ежедневие, обогатява духа, създава и възпитава чувство за оценка на стойностното, истинското, за разлика от кича, който се шири навсякъде и разликата между тях понякога е много незабележима. Така е и с авангардното изкуство, което понякога е само поза, която хипнотизира зрителя, за да не може да изкрещи, че „Царят е гол“, обгражда се с ласкатели, сноби… И печели добре, а всъщност е откровен кич, обиден за зрителя… за културният зрител. Стотици мои платна се пръснаха из България и по света, но аз искам повече от тях да останат тук. Искам да оставя следа след себе си.
Всеки художник живеена границата между материалния и духовния свят, върви по въжето между двата свята и трябва да внимава да не падне в едната, или другата крайност… да не загуби чувството си за мярка. Много държа на това и се надявам, че не съм прекалила с нещо… Като разровя дневниците си, се оказва, че повече съм рисувала, отколкото съм живяла… или съм живяла, за да рисувам… кой знае…
– Какво Ви кара да рисувате?
– Какво ме кара да рисувам? Това е едно много сложно чувство. То идва в началото от Бога, някъде от далече, от наследството на дедите, от родителите, от приятелите. От средата, в която живея, от влиянието на много художници, които обичам от миналото и тези, с които съдбата ме срещаше и разделяше, от образованието, от различните видове изкуства – музика, театър, кино, литература, от философията и природата… Това е чувство на тъга, на възторг и страдание, на стремеж към съвършенство, което е все недостижимо, на много труд и неудовлетвореност, на радост и съмнение, на самота и тишина, населена с мисли и с невидими присъствия на много личности… Хората бързо забравят.. Мъчно ми е за моите скъпи приятели художници, които вече не са сред нас и болезнено ми липсват – Боян Илиев, Георги Хинков, Георги Златанов, Цветко Балев, Сашо Божинов, Милчо Янчулев, Димитър Кънев, Варчо Варчев..
Аз съм щастлив човек, защото те бяха мои приятели… рисувахме, разговаряхме, мечтаехме, участвахме в изложби, споделяхме проблемите си… Те са в душата ми заедно с Татко и всичките ми близки, които си отидоха… Обичам ги, помня всичко и им благодаря…
Изложбата ще бъде съчетана и с друго културно мероприятие – Музикално-поетичен филм за необикновеното приятелство между Димчо Дебелянов и Николай Лилиев. Филмът е създаден и озвучен с авторска музика от проф. Симеон Венков – професор по контрабас и бас китара – специалност „Поп и джаз изкуство” в Национална музикална академия „проф. Панчо Владигеров”.
РИТУАЛНА ЗАЛА НЧ „ХРИСТО БОТЕВ“ С. АНТОН
вход СВОБОДЕН
30 ноември 2018 г.
Начало: 17.30 часа
