На 1 ноември, Денят на народните будители, в читалище „Хр. Смирненски” Златица се състоя официално откриване на изложба, посветена на 150 г. от рождението на Събко Милков. Той е активен деец за Съединението на Източна Румелия с Княжество България от 1885, учител и общественик. На откриването присъстваха кметът на община Златица инж. Магдалена Иванова, внучката на Субко Милков Илияна Стоянова, правнучката му Любомира Христова, общински съветници, учители.
Официалното откриване на изложбата започна с рецитиране на авторски стихове на ученици от СУ „Св. П. Хилендарски”, с ръководител Диляна Дилова. Стиховете на учениците бяха посветени на патрона на училището Паисий Хилендарски. Поздравление към присъстващите отправи инж. Магдалена Иванова. В словото си тя заяви, че за златичани Събко Милков е истински народен будител.
Койка Алексиева разказа подробно за живота и делото на Събко Милков. Неговите родственици разказаха своите спомени за именития си дядо. Те заявиха, че в семейството на Събко Милков Златица е свято място.
В изложбата, посветена на 150 г. от рождението на активния деец за Съединението са включени негови портрети и документи за важни от живота му събития. Сред експонатите е и офицерският му нож.
Събитието продължи пред Алеята на славата в Златица. Там инж. Магдалена Иванова, заедно с Илияна Стоянова и Любомира Христова официално откриха паметна плоча и барелеф на Събко Милков. Паметта му беше почетена с едноминутно мълчание и падане на колене. Бяха поднесени венци и цветя.
ОБЩЕСТВЕНИК, УЧИТЕЛ И АКТИВЕН ДЕЕЦ ЗА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Тази година се навършват 150 години от рождението на Събко Лулчов Милков, активен деец за Съединението на Източна Румелия с Княжеството от 1885, учител и общественик, един достоен българин.
В Златица, където живее след Съединението, малцина си спомнят за него. Младите дори не знаят кой е той, макар в града да има улица, наречена на името на героя от 1885 г., както и че немалка част от живота му да е преминала тук.
Събко Лулчов Милков е роден през 1866 г. в гр. Панагюрище. Син е на герой от Априлското въстание. Баща му – Лулчо, е посечен от турците при потушаването на бунта. По време на Руско-турската война при освобождението на Панагюрище, той тръгва с един офицер от отряда на генерал-лейтенант Виктор Дезидериевич Дандевил, като негов помощник, с намерението да отиде в Русия и да продължи образованието си. Но в едно от следващите сражения офицерът е убит и Събко Милков се завръща в родния си град. По-късно учи в Пловдивската реална гимназия, в която завършва четвърти клас и става учител в Панагюрище.
След Руско-турската освободителна война Берлинският договор разделя българските територии на Княжество България и Източна Румелия. Тази несправедливост предизвиква появата на движение, целящо обединението на българските земи и народ. Начело на това движение застават панагюрци. В протестите, органвизирани в Пловдив против разделението на териториите ни и подкрепящи съединенението им участват около 1500 души от Панагюрище и Копривщица.
В много български градове се създават комитети, образуващи мрежата на съединитското движение. Тези комитети подкрепят личности, които да отговарят за отделните околии. Андрей Ляпчев, един от бъдещите дипломити, а също и министър-председател, е личността определена да отговаря за панагюрската околия.
В новата история на България Съединението на Княжество България и Източна Румелия е едно от първите значими събития след Освобождението.
На 2 септември 1885 г. в Панагюрище, тримата младежи Събко Милков, Андон Оряшков и Тодор Хаджикирилов издигат знамето на Съединението, гърмят с оръжието си и с възгласите „Долу Румелия! Да живее Съединението!” провъзгласяват обединението на Източна Румения с Княжество България. Последвало тяхното арестуване, но под натиска на около 2000 човека събрали се в тяхна подкрепа, младежите са освободени, заедно със знамето и оръжието им.
След акцията на 2 септември 1885 г. Събко Милков напуска Панагюрище и се установява в Златица. Става учител в местното двукласно училище. При мобилизацията и подготовката на княжеството за защита на Съединението той се включва в доброволческия отряд, съставен по инициатива на народния представител Георги Чолаков от Златица. На 21 септември 1885 г. отрядът се присъединява към Втора Софийска опълченска дружина, с командир Цанко Николов Кавалов. Дружината участва в боевете за отбраната на Трън и Брезник и овладяването на височините над с. Братушково. А след превземането на гр. Пирот, именно на тази дружина е възложено административното управление на града.
През учебната 1889-1890 г. преподава география и естествена история в третите класове и френски език в Пирдопското народно училище „Неофит Рилски”, изявява се като артист в театралната трупа към читалището. За следващата 1890-1891 учебна година той отново е условен да обучава децата, но по лични причини напуска града и се установява в Златица.
Тук Събко Милков учителства няколко години, работи заедно с македонските преселници в града поп Сава Докторов и Георги Чолаков, близък приятел е с поборника от годините на Възраждането и бивш учител – архиерейския наместник поп Иван Груев. Към 1892 г. създава семейство с Анка Костадинова Кацарова, дъщеря на Костадин и Рада Кацарови и живее в къщата им, която е и хан в старата българска махала в града. От брака си имат три деца – Васил, който умира още като дете, Григор – роден през 1894 г. /починал в София през 1955 г./ и Иван, роден след 1902 г. /починал през 1942 г./, и двамата родени в Златица.
През 1889 г., той е сред учредителите на златишкото читалище „Единство”, а през 1896 г. и сред инициаторите за възстановяване на културната институция, на която тогава е избран за секретар. Известно време е на държавна служба. Към 1908 г., по покана на редакцията на в. „Пряпорец” – орган на Демократическата партия /излизал от 1898 до 1932 г./, на която е бил симпатизант и член, се преселва в София. Като заслужил за Отечеството българин, столичната община му предоставя място, на което той строи малка къща. Намирала се е на днешната ул. „Опълченска” №120.
В живота на Събко Милков има две интересни събития, които показват неговата честност, отговорност, скромност и обич към родината. По повод отбелязването на 25-годишнината от Съединението, Събко Милков получава покана да уважи с присъствието си тържеството, което става в началото на 1910 г. в София. Като един от особено важните гости е помолен да се изкаже пред множеството. И той започва словото си с думите: „Е, какво толкова сме направили! Майка България се е нуждаела от нас и ние сме се отзовали!”.
Другото събитие е от 1928 г. в Министерския съвет. Министър-председател, министър на вътрешните работи и народното здраве тогава е неговият приятел и съратник от младежките години Андрей Ляпчев от гр. Ресен, Македония. Той именно е връзката на панагюрци с БТРЦК в Пловдив за Съединението.
Зает с важни държавни дела, Андрей Ляпчев наредил на младия си секретар да не допуска по никакъв повод хора при него. В предверието на министър-председателския кабинет обаче, влиза Събко Милков, който бил непознат на младежа и пожелал да се види с премиера. В изпълнението на даденото нареждане, гостът не бил допуснат да влезе при Андрей Ляпчев. Посетителят вдига скандал и удря плесница на секретаря на министър-председателя, който го спира. Привлечен от шума, Андрей Ляпчев отваря вратата, за да види кой е предизвикал неразборията. Тогава Събко Милков заявява: „Когато става дума за съдбините на България, затворена врата не трябва да има!”.
Събко Милков умира през 1931 г. в София. До края на дните си не прекъсва връзката с родния си край и селища, в които е преминала част от младостта му. Познати на обществеността и изследователите на живота му са фотографии с майка му, голям негов портрет и като учител в Панагюрското училище.
