• По повод наградата, която ДПМ Челопеч получи от Българската Минно-геоложка камара за постигане на нулев трудов травматизъм през 2021 г., разговаряме с Александър Цанов – Мениджър „Безопасност и здраве при работа” на дружествата на „Дънди Прешъс Металс“ ЕАД в България
– Г-н Цанов, бихте ли представили работата и екипа на отдел „Безопасност и здраве при работа” в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“?
– Преди година в отдела работехме четирима души, към момента сме шест. Функциите на част от екипа ни в Челопеч са споделени и отговаряме за здравето и безопасността при работа и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“. Към нашия отдел са звената на „Минно-спасителна служба“ и „Лапистерна“, в които работят около 20 души. Не сме голям по численост отдел, но отговорностите и задълженията ни са много важни за всичките близо 900 човека, които работят в предприятието в Челопеч.
През 2012 година екипът ни в България започна работа с така наречените „Златни правила“. Те се преразглеждат периодично и важат за всички служители, подизпълнители и посетители на Дружествата ни. На всеки две години правим преглед на тези правила, а обучения имаме непрекъснато. Благодарение на „Златните правила”, чрез които развиваме и прилагаме най-добрите практики, успяваме да постигнем максимални резултати. Основен приоритет на „Дънди Прешъс Металс“ е здравето и безопасността. Правилата са израз на нашата ангажираност и грижа.
– Имате ли наблюдение, в течение на годините, как са приемани от служителите тези норми за безопасност при работа? Вие работите в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ от 2008 г.
– Има разлика. Хората, които работят в момента, нямат нищо общо с тези, които работеха преди 7-8 и повече години. Поколенията се различават и е голямо предизвикателство пред ръководство да намери правилния подход. Имали сме различни предизвикателства при обучение на млади работници от да се използват небезопасни практики или „преки пътища“, а не трябва да се случват така нещата. С течение на времето хората свикнаха с правилата, те станаха част от ежедневната им работа и това не се наблюдава. Днес всеки един от нас работи, мислейки за своето, а и за здравето и безопасността на колегите си.
– Какви инициативи провеждате по отношение на работата?
– Стремим се да осигуряваме обучения за нашите служители, както и да подобряваме уменията им. Работим ефикасно за подобрението на условията на работната среда. Ангажираме местните жители като организираме различни събития с училищата, местната власт и широката общественост. Провеждаме опреснителни упражнения по пожарна безопасност с екипа на „Минно-спасителна служба“ и екипите на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“. Всички бъдещи служители, подизпълнители и посетители преминават задължителен инструктаж по безопасност.
През годините сме снимали и филми, които прожектираме пред колегите. Имаме и календари по безопасност, всеки ден с мисъл или съвет за безопасност. Всеки месец има тема по безопасност.
Правим и т.нар. кръстосани проверки. Хора от различни отдели проверяват работните места на техните колеги. Като добра практика е въведен и анализ на безопасността при работа и планирано наблюдение на работата. Работниците, които ще изпълняват определена дейност за първи път описват стъпките на работа и идентифицират и оценяват потенциалните опасности.По този начин, преди да се започне работа, се предприемат съответните мерки и се осигуряват средствата за безопасност.
– Има ли обратна връзка от работниците към отдела като предложения, мнения?
– Всеки работник, по време или преди смяна, има карта за проверка на безопасността на работното място, която трябва да попълни преди започване на работа. Ако има идентифицирана опасност, която не може да се отстрани заедно с неговия пряк ръководител, тази карта идва при нас. Ние я въвеждаме в системата по БЗР и тя отива нататък за предприемане на съответните действия. Пред офиса на отдела има екран, на който всеки ден се изписва какъв е статусът, дали всичко е изпълнено, дали е забавено, защо е забавено изпълнението. Затова безопасността не е отговорност само на нашия отдел, а на всички нас, които работим тук.
Електронната система по безопасност беше разработена през 2016 г., в нея въвеждаме всички докладвани инциденти иопасности, доклади от ICAM разследвания, препоръки от планирани и кръстосани проверки. Всеки отговорник получава задачата си по имейл и уведомление, кога изтича срокът за отговор. Имаме пълна проследяемост на цялата въведена информация.
Всички тези инициативи са част от въведеното системно лидерство и личния пример.
– Наградата, която „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ получи от Българската минно-геоложка камара, е за липса на трудови злополуки през 2021.
– Да, през 2021 г. нямаме трудови регистрирани трудови злополуки. Определението за трудова злополука е за нараняване по време на работа, което е довело до загуба на работно време. Последното регистрирано нараняване със загуба на работно време беше през април 2020 г. в Обогатителната фабрика. От тогава до април месец тази година, ние направихме, фактически, две пълни години без регистрирана трудова злополука. Към края на месец Юли достигнахме 5 милиона отработени човекочаса без злополуки за дружествата в България. За да постигнем това ниво, процесът е дългогодишен – от близо 30 регистрирани през 2004-та, с тези инициативи и обучения, които провеждаме и отговорността, които хората имат, вече имаме нулев резултат. Бих добавил, че благодарение на правилата, които се спазват от всички, добрата практика за безопасност се пренесе и в домовете на нашите служители, а и не само там. В крайна сметка, човешкият живот и човешкият капитал са на първо място.
– Как подпомагат високите технологии за безопасността при работата в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“?
– Ще дам пример с маркшайдерския отдел. Те вече работят с автономен самообучаващ се дрон. Именно с цел безопасност, маркшайдерът пуска дрона в труднодостъпните места и по-небезопасни под земята и така замерванията и заснеманията стават по-бързо и безопасно. Това е една от иновациите ни. Другото е дистанционно управление на машините. Голяма част се управляват от операторите, които се намират в безопасна зона и на разстояние от тях. Имаме изнесено работно място за управление на челен товарач, който се намира в СМАРТ центъра, в Административната ни сграда, което все още е в процес на въвеждане. Наричаме го tele remote управление, като операторът може дистанционно да управлява машината от седмия етаж на сградата. Два от шестте челни товарача, които са там, могат да се управляват по този начин. Самото работно място изглежда почти по същия начин като кабината на челния товарач. Ако се случи така, че wi-fi връзката спре, машината под земята спира автоматично. Отделно, има поставени физически и инфрачервени лъчи, и ако машината ги пресече, тя отново спира. С механизация и ръчният труд при взривните работи се намалиха. Имаме два взривни камиона, които се пълнят механично, няма ръчно прехвърляне на чували с взрив. Имаме проект за подобряване на работната среда за въвеждане на машини на батерии под земята.
Нещо друго, което го няма в рудниците по света, са аварийните спасителни камери под земята, които поддържаме. На 90% работните места са с изградена Wi-Fi мрежа.
Благодарение на високоразвиващите се технологии и добрите световни практики, от които черпим идеи, безопасността при работа се подобрява в пъти. Заедно следваме и прилагаме иновации, за да бъдем на високо ниво в индустрията, отговорни и с грижа за нашите служители. Стремим се всяка година да правим някакво нововъведение, инициативи и да поддържаме вниманието на хората.
Хубавото е, че сме търсени, ако има проблеми. Именно това се промени в годините – идват за съвет, питат ни, приемат ни като част от тях, а не като проверяващи. Защото безопасността не е само каска и очила, тя е поведение. Работната култура се промени, работната среда също се промени в добра посока.
Взаимодействаме си добре с всички държавни институции – Инспекцията по труда, Службата по пожарна безопасност и защита на населението.
Ежегодно се правят и профилактичните медицински прегледи на служителите.
– Черпят ли други фирми с подобна дейност от вашия опит?
– Ние с радост и готовност споделяме нашите добри практики с тези, които се интересуват. Колеги от различни рудници по света идват постоянно, за да черпят опит от нас.
Трябва да отбележим, че с Ковид мерките, които въведохме при нас, успяхме да продължим да работим на пълен капацитет, без да прекъсваме работа. Някои от тях продължават и в момента.
– Има ли какво още да се желае от страна на държавното устройство по линия на здраве и безопасност при работа?
– Да. Нашият минен правилник е от 1971 г. Бяха направени опити през 2012-2013-а да се обнови, но всичко приключи без успех. Наредбата за минно-спасителната дейност е отменена, нямаме нормативни изисквания. Но ние поддържаме техниката – двете линейки, противопожарният автомобил, екипът. На национално ниво има въведени минимални изисквания. Другото остава на личната отговорност на всеки от нас и на добрите практики от компаниите в бранша.
В далечната 2011-2012 г., всеки отдел правеше нещата по свой начин. Един ден седнахме и описахме процесите кое как се случва, като накрая ги уеднаквихме. После запознахме всички работещи. Тогава се говореше за производство и безопасност отделно, днес вече говорим за безопасно производство. Сега всеки знае как по един и същи начин да се случат нещата навсякъде, ако е необходимо. Това е много ценно. Работихме почти две години. Готовата схема приложихме директно и в рудника в Крумовград.
