Възкресението на духа и вярата в символиката на традициите

В навечерието на един от най-светлите християнски празници си задавам въпроса, какво всъщност е вярата и в какво вярваме ние, празнувайки Великден. Вярата според християнството „е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.“ Вярата е това нещо, чрез което хората, като част от материалния свят, разбират Бога, който Е в една по-висша действителност – духовната. А вярата, не е свързана само с религията. Във всекидневния живот, всеки човек има свои убеждения, в които вярва, а именно това ни държи към живота, да вярваме в доброто, в по-доброто утре, в хората. Вярата е също така и жизнена необходимост, в живота ни. Без нея не можем да направим нито крачка. Не можем да приемем нито глътка вода, да поемем нито глътка въздух. Вярата присъства във всичко, което правим, говорим, мислим или чувстваме: Тръгваме на път като вярваме, че ще пристигнем. Пускаме писмо, вярвайки, че ще се получи и прочете. Скачаме във водата с вярата, че ще изплуваме. Чукаме на вратата, да ни чуят и да ни отворят. Уговаряме се да работим – вярваме, че ще ни заплатят. Навсякъде – вяра! Светът е изпълнен с нея! Но каква е тази вяра? Тя е основана на опита и сигурността на природните закони. Тя постоянно се потвърждава и ни помага да живеем в нашия свят, колкото и суров да е той. Вапцаров посочва, че човешката вяра не би могла да бъде сразена, защото вярата живее у човека, човекът без вяра губи стойността си. Вярата е най-ценното притежание на човека, без което животът му би изгубил смисъл и без което не би се устремил към живота. Човекът и вярата са стожери на Живота.

„Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?“

Великденските празници са изпълнени със светлина и вяра в чудото на Възкресението на Божия син. Затова и традицията повелява обичаите да възхваляват Неговата саможертвата. В тези дни се събираме със семействата си, за да изразим благодарността си към „Онзи, който пое греховете ни и издъхна на кръста на Голгота“. Великден идва през пролетта, за да ни припомни да вярваме, че както природата възкръсва за нов живот, така и човешкият живот преминава през възходи и падения, за да направи човека по-силен. Всяка година християнският свят приветства началото на нов живот за природата и хората. Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен. Традициите се променят с времето, но ние сме запазили най-хубавото от празника, запазили сме неговите символи.

Боядисването на яйца е започнало много години преди новата ера. Според християнската традиция яйцето е символ на жизненото начало, обновлението на природата и прераждането, свързано е още с представата за мини вселената, побрана в една черупка. То е малкото чудо на живота, което пази в бялата си пазва тайната на възкресението и новата пролет. Великденските яйца се боядисват рано сутрин на Велики четвъртък или на Велика събота. Според традицията първото яйце се боядисва в червено и се очертава кръст на челото на най-малките в дома. Ритуалът се изпълнява, за да са здрави и жизнени децата през цялата година. Червеният цвят  пък символизира кръвта на Спасителя. Първото червено яйце се съхранява в семейния иконостас до следващия Великден, когато се заменя с ново. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и с разнообразни шарки. Всеки цвят има своето символично значение: червеното е силата и кръвта, синьото е небето, зеленото е природата, жълтото е слънцето.

“Заблеяло ми агънце…” –  Великденската празнична трапеза не минава без агнешко месо, защото в деня, в който е възкръснал Иисус, е било принесено в жертва именно агне. В библейския свят тези животни били считани за символ на чистотата и невинността, затова били основният елемент за жертвоприношения, защото Великден е момент за духовно прераждане и нов шанс да продължим презаредени с положителна енергия напред. Агнето е един от най-универсалните символи, почитан не само от християни, но и юдеи и мюсюлмани.

Козунакът пък е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото и плътта на Исус Христос. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай. Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.

Възкресение Христово отново идва, за да ни даде упование и вяра в силата на доброто. Нека винаги помним, че Исус Христос понесе страданията и отиде на Кръста, за да спаси човешкия род и да възвърне неговия чист образ. Великден е празник на вярата, духа и победата на светлината над тъмнината. Затова нека бъдем по-милосърдни, да си помагаме в трудности и да носим повече любов в сърцата си. Нека в тези дни, когато чудото на Възкресението отново ни дава оптимизъм, да се помолим за здравето на своите близки и доброто на всички ни.

Да вярваш, това означава да те има. Да вярваш, дори когато не е за вярване, дори когато нямаш нищо, тя ще ти остане – вярата. Като една последна Божия благодат. За нас хората, не всеки ден е слънчев, но това не значи, че слънцето не съществува. Човек дава от себе си много – любовта си, нервите си, младостта си, но вярата си винаги запазва за себе си. Защото човек е това, в което вярва. А аз вярвам, че дните пред нас са такива, каквито никой друг не е изживял до сега. Затова да вдигнем глави и да се гледаме в очите, празнувайки най-светлия християнски празник, който възкресява човешката вяра и дава надежда. Дори след най-силният дъжд изгрява слънце, дори след най-тежките времена за света, човечеството отново ще пребъде благодарение на вярата и традициите. Ние, българите поддържаме традициите си живи. А често се случва обратното – традициите се оказват тези, които ни държат.

Честито Възкресение Христово!

Пламена Питекова