Бъдещето на европейската минна индустрия обсъждат в София

На 18 май 2018 г. София беше домакин на Европейски минен бизнес форум.

 

  • За пети път събитието събира ключови представители на европейски институции, Министерството на енергетика, инвеститори и важни за развитието на бранша заинтересовани страни за дискусия по въпроси за бъдещето на минната индустрия.

 

  • Целта на форума е да утвърди ключовата роля на минерално-суровинната индустрия за развитието на Европейския съюз и да създаде платформа за дискусии относно въвеждането на иновативни методи за проучване и производство в съответствие с важните аспекти на устойчивото развитие в отрасъла.

 

  • Събитието се провежда под патронажа на Министъра на енергетиката, г-жа Теменужка Петкова, в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

 

  • Министър Петкова отбеляза, че събитието е ключово за енергетиката, както и в рамките на председателството на Съвета на Европа.

 

  • Мотото на българското председателство „Съединението прави силата“ отразява политиката на ЕС за добива на суровини. Нито една държава в ЕС не може сама да доставя суровините, които са необходими за индустриалния и икономически растеж, към който се стремим.  Суровините са предпоставка за икономическия растеж. Те са в основата на повечето икономически дейности – индустрията, земеделието, туризма и дигиталните технологии

 

София беше домакин на петото издание на Европейския минен бизнес форум. Събитието се проведе под патронажа на Министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. В контекста на все по-осезаема нужда от ресурсна независимост на Европейския съюз, форумът предостави най-висока платформа за дискутиране на бъдещето на минния бранш.

От страна на Евромин, организацията представител на минния бранш на европейско ниво, г-н Марк Раховидес обобщи основния акцент – „ … индустрията е гръбнакът на икономиката, тя създава продуктите, от които имаме нужда в ежедневието си, създава добре платените работни места. Тази индустрия трябва да е устойчива и конкурентноспособна – нещо, което понякога забравяме.“

България продължава да бъде сред водещите страни в европейската минерално-суровинна индустрия, в това число и в рудодобива. С произведена продукция за 2,7 млрд лева за 2016 година, индустрията устойчиво участва в брутния вътрешен продукт с близо 5 %. Отчитайки това, страната ни предоставя благоприятна среда за обмяна на добри практики и споделяне на дългогодишен опит в минното дело.

Европа поставя на фокус суровините, добивът и преработката им става ключов елемент в стратегията за развитие до 2050. „Приложението на високи технологии, обвързаността на индустрията с образованието, дейностите, които осигуряват реално функциониране на кръговата икономика, сътрудничеството между различни отрасли са сред стъпките в плана ни за действие“ посочи Родриго Чанес – специалист Политики към Европейката комисия.

В рамките на програмата бяха обсъдени едни от най-важните теми в дневния ред на добивния отрасъл и геология в ЕС – законодателството, възможностите за инвестиции, перспективите в областта на енергетиката. Специално внимание беше отделено на набиращата все по-голяма скорост интелигентна минна индустрия, където приложението на новите дигитални технологии става все по-широко използвано. Важна пресечна точка за развитието на минна индустрия 4.0 са иновациите, тясно свързани с качеството на образованието.

По време на дискусионните панели бяха очертани политиките и законодателните инициативи на национално и европейско ниво, бъдещето на този основен за индустрията и икономиката на Европа сектор. Форумът ангажира участници и представители на различни заинтересовани страни в открит диалог по актуални въпроси, които вълнуват не само минните компании, местната общественост, но и цялата европейска общност. Във форума участваха и представители на Западните Балкани.

Българската минна промишленост има с какво да се похвали не само в локален, но и в глобален мащаб, стана ясно от специално осъществената връзка на живо от рудник „Челопеч“. Благодарение на над 90% покритие с wi-fi в подземния рудник, дейностите стават видими и преноса на данни в реално време е възможен.

Инициатор и основен организатор на Европейския минен бизнес форум е Българска минно-геоложка камара. Съорганизатори и партньори на форума са Министерството на енергетиката на Република България и Европейската асоциация за добив на метални руди и индустриални минерали (Евромин), НТС по минно дело, геология и металургия, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) и Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.

 

 

 

Проф. дтн инж. Цоло Вутов, председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия, пред Европейския минен и бизнес форум 2018

 

  • Включването на Европейския минен и бизнес форум 2018 в календара на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз е от изключително значение. Това е мероприятие от европейска величина, насочено към  устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия.

Убеден съм, че това събитие ще покаже съвременния облик на българската минна индустрия. По време на панелите ще се обсъдят важни въпроси от европейското партньорство за иновации в областта на суровините, ще се разгледат законодателни практики и инвестиции, ще бъде обърнато внимание на ресурсната ефективност на суровините.

Конференцията има за цел да събере на едно място и на високо равнище представители на българските и европейски институции с ръководителите на европейските асоциации и техните български партньори, както и участници от бизнеса,  които да анализират и оценят развитието на тенденциите в минерално-суровинния сектор с фокус върху интелигентната минна индустрия и добрите практики в минното дело и геологията.

Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия подкрепя тази значима инициатива, воден от разбирането, че достъпността и устойчивостта на ресурсите са от ключово значение за доставките на суровини през 21 век и че за стабилността на ЕС от важно значение са редица фактори, за които са необходими общи усилия на национално и европейско ниво.

Сред участниците във форума има и представители на страни от Западните Балкани, един от основните акценти на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Бих искал да спомена, че европейската перспектива и свързаност на този регион има както политическо, така и икономическо и социално значение за ЕС. И наред с развитието на инфраструктурата, инвестициите в минното дело също са важен ресурс за бъдещето.

 

 

 

За Европейски минен бизнес форум

От 2010 г. Форумът събира на всеки две години ключови представители на български и европейски институции, неправителствени организации, експерти в областта на проучването, добива и преработката ма минерални суровини, инвеститори и медии.

Цели на ЕМБФ

Целта на форума е да покаже ключовата роля, значение и място на добивния бранш, да бъде обсъдено състоянието, новостите, политиките и бъдещето на този важен за икономиката на Европа сектор.

Чрез ЕМБФ се търсят възможности за разрастване на сътрудничество в Югоизточна Европа и в Европейския съюз. Организаторите правят опити да привлекат всички заинтересовани страни в процеса на разширяване на мрежата от сродни бизнеси и организации от региона и от ЕС.

Очакванията за настоящото издание са да се съберат над 250 души – високопоставени ръководители и взимащи решения за бранша професионалисти на европейско, национално и корпоративно ниво.

За минния бранш в България

  • България разполага със запаси от 7 вида енергийни суровини, 8 вида метални руди, 48 вида индустриални минерали и 48 – строителни и скално-облицовъчни материали.

 

  • Находищата на полезни изкопаеми са 658, като 209 от тях се разработват.

 

  • Основните суровини, които се добиват в страната, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор.

 

  • Към април 2017 г. действащи са общо 523 броя концесии за добив на подземни богатства и 128 броя разрешения за търсене и проучване или за проучване.

 

  • За 2016 г. приходите в държавния бюджет от концесионни плащания са достигнали почти 120 340 690 лв.

 

  • Добивните предприятия в България се отличават с относително висока производителност, която е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустрията. Високата производителност на бранша се дължи на значителни инвестиции в дълготрайни материални активи и технологии.

 

  • Добивната индустрия създава произведена продукция на стойност 2,7 млрд лева. Най-голям дял има добива на метални руди – 53%, следван от течните горива – 28% и неметалните минерали и суровини – 16%.

 

  • За 2016 г. са добити 97 млн тона – метални руди – 34%, твърди горива – 32%, инертни материали – 24%, индустриални материали – 10%. С най-малко участие в общия добива са скално-облицовъчните материали – 1%.

 

  • След 2014 г. браншът отбелязва устойчива тенденция на повишаване разходите за опазване на околната среда. За 2016 г. в мерки за опазване на околната среда за инвестирани над 35 млн лева.
  • Браншът показва устойчива тенденция към намаляване на злополуките при работа.

 

  • Директно наетите в минерално-суровинната индустрия са над 22 000 човека, а общия брой на ангажираните в обслужващи бранша дейности достигат до 120 000.

 

  • Доставчици на стоки и услуги за минерално-суровинната индустрия са над 83 000 предприятия, в които работят около 800 000 души. Секторите, купувачи на продукцията на бранша, обхващат над 26 000 предприятия, които създават заетост за над 302 000 души.

 

  • С приемането от Европейската комисия на Референтен документ за най-добри налични техники за големите горивни инсталации се увеличиха проблемите пред българската конвенционална енергетика и съответно, пред българския въгледобив.

 

  • Подсектор „Инертни материали“ продължава да страда от случаите на незаконен добив на такива материали.

 

  • Минерално-суровинната индустрия оказва положително въздействие върху българските региони с осигуряването на заетост и приноса си за устойчивото развитие. Благодарение на корпоративната социална отговорност в регионите на дейност на дружествата като цяло има сигурност, социална стабилност и гарантирани приходи за местния бизнес и общините

За Българска минно-геоложка камара – „Силни заедно!“

Българска минно-геоложка камара е учредена на 09.08.1991 г. от 18 търговски дружества. Днес в нея членуват 116 компании, които осигуряват висока представителност в 8 подотрасли: геология, добив на нефт и газ, въгледобив, рудодобив, индустриални минерали, скално-облицовъчни материали, инертни и строителни материали, логистика. Камарата е член на КРИБ, БСК, Евромин, Еврокол и активно участва в Българска мрежа на Глобалния договор на ООН.

Мисията на БМГК е да защитава интересите на своите членове в съответствие с принципите на пазарната икономика, устойчивото развитие и етичните норми и стремейки се към основната си визия.

За дългосрочно развитие като национално представителната браншова организация на работодателите със значим принос за подобряване на бизнес условията за развитие на отрасъла и социално- икономическия просперитет на страната.

Добави коментар