• Д-р Десислава Толинова, изп. директор на МБАЛ-Пирдоп АД,
пред в. Камбана
– Д-р Толинова, от 1 февруари официално сте изп. директор на Пирдопската болница, ориентирахте ли се вече в работната обстановка и каква е оценката Ви за състоянието й?
– Още в първите дни след вписването на новия Управителен съвет в Търговския регистър и след встъпването ми в длъжност, се сблъсках с купища проблеми. Отвън всички знаем, че състоянието на болницата не е добро, но нещата, погледнати отвътре, наистина са отчайващи.
В отчайващо състояние е материалната база – сграда и апаратура. Всичко е толкова занемарено, че самата сграда е започнала да се руши отвътре.
Налице е и сериозна кадрова криза. Накратко, това не е болницата, която познавам от детството си и от не толкова далечното минало.
До момента една от основните ми задачи, ведно с навлизането ми в нещата, беше окомплектоването на заявителните документи за сключване на договора със Здравната каса за 2015 г. и за издаване на Разрешение за осъществяване на лечебна дейност, което ми отне много време и енергия. Както знаете, болницата до момента нямаше издадено актуално Разрешение за дейност, поради това, че предишният изп. директор не отговаряше на законовите изисквания. Въпреки че този факт е бил известен на старото ръководството, осем месеца до момента на вземане на решение от Надзорния съвет за смяната му, не са били предприети никакви действия и болницата реално можеше да затвори врати през настоящата година.
Друг много сериозен проблем, с който се сблъсках буквално още първия ден при постъпването ми този пост е крайно тежкият финансов дефицит на болницата. Тя на практика е с блокирана дейност, поради липса на каквито и да било свежи пари. Заварих празна каса и множество задължения и заплахи за предявяване на съдебни искове и запори от кредитори. Ще конкретизирам накратко някои цифри, които изисках от счетоводния отдел, отнесени към 31.12.2014 г.:
- Касовата наличност е 830 лв, наличността в банки е 23 000 лв.
- Финансовата загуба за 2014 г. е 133 000 лв, като от тази загуба са приспаднати дарения, в размер на 720 000 лв. или реалната финансова загуба за 2014 г. е приблизително 854 000 лв.
- Непокритите загуби от минали години са в размер на 5 млн. и 164 хил.лв.
- Задълженията към персонал и доставчици са в размер на 1 409 400 лв.
Това не са окончателните цифри, тъй като все още продължават да се осчетоводяват фактури за миналата година и крайният резултат се очаква да бъде в още по–негативна за болницата посока.
– Потърсихте ли съдействие и намирате ли подкрепа от страна на акционерите на болницата?
– Още в първите дни изпратих писма до всички общини-акционери, в които накратко ги информирах за критичното финансово състояние на болницата. Отговор получих единствено от община Антон, в който любезно ми обясниха, че нямат възможност за финансова подкрепа.
През месец февруари болницата работи с близо 90 % натовареност на леглата. Всеки ден в болницата имаше средно по 56 пациента при разкрити 72 легла. От началото на месеца до 18 февруари през болницата са преминали 187 пациента и са заработени 93 508 лв. по клинични пътеки. При сегашната нормативна уредба, на болниците ще се изплаща лимит от 95 % от заработената от тях дейност за миналата година. Останалите средства от заработената сума трябва някой да ги плати.
Всъщност, болницата няма да получава и тази част от заработените от нея средства, тъй като от тази година има постановление на МС, съгласно което, парите от Здравната каса ще отиват директно към НАП за покриване на задълженията за осигуровки към персонала и чак след това, ако остане някаква сума от заработеното, тя ще бъде превеждана на лечебните заведения. Болницата има натрупани 360 000 лв. задължения към НАП, тъй като за миналата година не са превеждани всички осигуровки на персонала. Това означава, че за следващите няколко месеца болницата няма да може да разполага с изработените от нея средства по здравна каса, което на практика ни поставя в ситуация да не можем да се разплащаме с различните си доставчици, респективно – да нямаме възможност да изплащаме и възнагражденията на персонала.
В момента болницата е със запорирани от НАП сметки. Получихме и поредната призовка от ЧЕЗ Електро. При опита ми да постигнем някаква договорка за извънсъдебно споразумение за разсрочване, от ЧЕЗ ме уведомиха, че болницата има неразплатени задължения към дружеството още от 2012 г. и няколко съдебни дела и споразумения по отношение на тези задължения. И тъй като до момента тези споразумения за плащане не са се спазвали и едновременно с това не се е плащало и текущото потребление, няма възможност да се сключват повече споразумения за разсрочване на задълженията. Това означава нови съдебни дела, запори и утежняване на задълженията ни с лихви и такси по съдебните институции.
– Какъв според Вас е изходът от тази критична ситуация. Имате ли вече изготвен бизнес-план и стратегия?
– Това, с което в момента съм се заела е, да изработя ясен и максимално точен и конкретен анализ на дейността, структурата и финансовите потоци на болницата, който ще представя на Надзорния съвет и на общините-акционери. Ще предложа също така и визия и мерки за подобряване и оптимизиране на функционирането на болницата, както и мерки за оптимално свиване на разходите и увеличаване на приходите. Моето наблюдение е, че до момента болницата е била оставена на автопилот, както по отношение контрола на разходите, така и по отношение контрола на медицинската дейност. Това трябва да се промени. Трябва да се наложи ред и дисциплина, за да може болницата да заработи като единен организъм, в който всяка система да знае какви са нейните функции и задължения и на кой е подчинена. Това съм решила да се опитам да направя.
Едновременно с това трябва да се седне на една маса с общините-акционери и да се реши искаме ли да има болница в района и ако искаме, как да направим така, че да я има.
В момента на болницата е необходим план за оцеляване. Защото много бизнес-планове се написаха в последните три-четири години и много срещи се проведоха на различни нива, но простичката истина е, че болницата ни няма как да съществува, ако нейната дейност не се дофинансира поне до един етап, в който тя се стабилизира и започне да се самоиздържа, разбира се при строг контрол на разходите. Именно тук аз виждам неразбиране от страна на общинските ръководства и това неразбиране е от години. Сумарният резултат от това неразбиране е налице в момента.
– Оптимист ли сте по отношение оцеляването на нашата болница?
– Разбира се, защото болницата е необходима на хората от района и защото финансови възможности в общините ни има. Просто за това трябва да има воля и желание. Надявам се такава воля и желание да се намерят. Естествено не се заблуждавам, че нещата ще се случат лесно, напротив, ще се случат много трудно и то по ред обективни и много субективни причини. Но аз вярвам, че в общините ни има хора със здрав разум и съм убедена, че в крайна сметка с много упоритост и с общи усилия, нещата могат да тръгнат да се оправят.
За да се случи това, трябва да се загърбят всякакви политически пристрастия, както и лични финансови и други интереси и да се помисли поне един път само и единствено за хората. Защото болестта идва и не пита кой към коя политическа партия принадлежи, нито кой на кого е симпатичен, най-малкото пък пита кой колко пари има в джоба. Когато сме болни, всички отиваме при лекаря и за да може той да ни даде максималното от себе си е необходимо да му бъдат осигурени условия и спокойствие за това.
