• Трябва да се мисли, да се говори
и да се действа в положителна посока
• Доц. д-р инж. Стефан Чобанов –
управител на фирма „СМС-С” ЕООД град Пирдоп пред в. Камбана
На фона на пандемията от covid-19 икономиките в световен мащаб страдат. По-голямата част от бизнес-секторите са блокирани и светът е на крачка от изпадане в голяма финансова криза. В България процентът на безработните стремглаво нараства поради една или друга причина. Въпреки това, има и фирми, които продължават своята дейност, паралелно на извънредното положение в страната. Въведени са строги хигиенни норми, планират се работни графици и други. Благодарение на това, икономиката ни остава все още стабилна, хората имат работа и успяват някакси да се справят в трудните времена. Всичко това, обаче, е плод на големи усилия и правилен мениджмънт от страна на собствениците на фирмите, които трябва да се превърнат в пример за обществото.
В тази връзка се срещнахме с доц. д-р инж. Стефан Чобанов – управител на фирма „СМС-С” ЕООД град Пирдоп, който ни разказа по какъв начин фирмата успява да работи в сегашните условия. Той също така сподели и неговото виждане за излизане на държавата от несигурната икономическа обстановка, в която се намира в момента.
– Г-н Чобанов, по какъв начин „СМС-С” ЕООД извършва своята дейност по време на въведеното извънредно положение и чувства ли се уплаха?
– За мен уплахата е до толкова, че да се затяга дисциплината и да не се разпускаме. От своя страна прекомерното плашене води до разстройство на психиката и трябва да се внимава. Особено тези хора, на които им се е паднало честта да ръководят други хора, трябва да са много внимателни какво говорят, какво поведение имат за да търсят този баланс – наличие на дисциплина за спазване на мерките, но в никакъв случай прекомерно плашене, защото всички здравомислещи смятаме, че трябва да се работи. Иначе ще направим по-голяма беля.
По отношение на дейността на ръководената от мен фирма, се старах да следя ситуацията, още когато бе извън територията на страната. Първата ми официална реакция беше, когато излязоха първите два случая в България в началото на март. Първият работен ден след това направихме във фирмата инструктаж, базиран на онова, което съм чул по трите големи масмедии в страната. Слушал съм само думите и мнението на специалисти, лекари и официални лица – тези, които отговарят за градовете, държавите и т.н. Тази информация, дадена в първите часове, когато ни споходи вируса, си я извадих на едно листче и доразвих съветите за условията на фирмата. Защото хората дават принципни съвети, като примерно „дезинфекцирайте дръжките на вратите”. При нас това не са само дръжки на врати, а то едва ли има и място, където е достатъчно да се направи само това. Трябва да се дезинфекцират ключовете за лампите, дръжките на вратите на служебните коли, таблата им, лостът за скоростите, лостът за ръчната спирачка. Тоест, елементите които се пипат от различните хора, трябва да се дезинфекцират. Въведохме правило това да се прави един път сутрин. Дамите, които отговарят за хигиената, идват по-рано на работа. Свършват цялата тази дезинфекция, включително и подовете, пулта за управление на кафе машините, за спускане и вдигане на врати, тоест всичко онова, което се докосва от повече от един човек. Например, не дезинфекцират моите лични очила, но тях ги пипам само аз. Всичко, което се пипа от повече от един човек, се дезинфекцира един път сутрин преди започване на работа, и втори път – по време на обедната почивка. При нас тя е 1 час, през което време жените успяват за това време да свършат още един път тази работа.
Всички други съвети, които по време на извънредното положение се дават, ние сме ги изписали и под формата на заповед още при появата на първите два случая в България. Тоест, доста преди обявяването на извънредното положение. Отдавна при нас носенето на маски е задължително, далеч преди последната неделя, когато го въведоха задължително за държавата със заповед на министъра. Забранени са ръкостисканията, прегръдките, целувките. Въведен е официален поздрав – вариантът е поздрав с лакът. За да не се чудят какъв да е вариантът на поздрав. Дадохме и съветите, които пак от лекари сме чули. Първо, по отношение на преяждането, че не е полезно. Злоупотребата с алкохол също, като в никакъв случай ние не говорим за чашата вино, за която съм слушал изказвания на пулмолог, че действа като антиоксидант. Стига да говорим за чаша вино, разбира се! От този сорт съвети и препоръки сме въвели, като ние сами разбираме, че дадени от страна на ръководителя, това си е заповед. Накрая беше и оформено като заповед и спазването й е задължително за всички.
В никакъв случай не нарушихме работния режим на фирмата. Доколко зависи от самите нас. Следствие на въведени ограничения от страна на нашите инвеститори, при които работим, естествено работният ни график страда. За да не се отрази това на доходите на нашите работници, се възползвахме от официалното разрешение от властите да даваме до 50% от платената отпуска на хората. Както беше казано, то може да стане и без тяхно съгласие, но всъщност при нас няма такъв пример някой да не иска платената си отпуска и да го задължа да я вземе. Но се възползваме от това право до 50% от платената отпуска да бъде дадена. Когато няма такава и за съответния ден не може да му се осигури работа, поради ясни проблеми, тогава го пускаме да „работи от вкъщи”. Това е в кавички, защото естеството на работата ни е такова, че на практика е невъзможно да се работи от вкъщи. Просто човекът вкъщи стои като дежурен и ако потрябва, може да бъде повикан. Те са предупредени и независимо, че работят от вкъщи и нямат служебни ангажименти си стават в 8 ч., готови са за излизане ако ги извикат. Чувстват се като на работа, макар, че не са. Нищо служебно не правят, освен, че стоят и за това се плаща 80% от заплатата. Гледаме да не притесняваме държавата с нашите проблеми и го правим за собствена сметка. Поне за сега успяваме, така че гледаме да не създаваме други проблеми.
Разбирам напълно мерките, които предприема държавата за подкрепа на бизнеса. Те са полезни и трябва да бъдат използвани от колегите, които на практика им забраниха работата – хотелиери, ресторантьори и прочие. Това е една безспорно полезна работа, която трябва да се съхрани и такава помощ за значима част от тях е действително необходима. Не съм привърженик на изказвания от сорта тези хора да си продадат колите и да си платят на работниците. Това ми звучи популистко. Сигурен съм, че в тези хотели и ресторанти има и бармани, които карат скъпи автомобили. И тях ли да ги съветваме да си продадат колите?
– Ще ви се наложи ли да се възползвате от тези мерки?
– Искрено се надявам, че няма. Правим всичко възможно това да не се случи. Продължаваме да си изплащаме кредитите. Обадиха ми се от основната банка, която ни обслужва. Намериха друг повод, по който да се обадят, но мен ми е ясно, че тях ги вълнува точно тази информация и аз им я дадох. Правим всичко възможно да не правим отлагане на лихви, главници и т.н. Ще гледаме стриктно да си погасяваме задълженията. Човек никога не може да бъде категоричен, че никога няма да му се наложи това нещо. Аз съм от оптимистите и вярвам в бързото излизане от кризата и възстановяване на икономиката. Ако действително прогнозите ми се сбъднат, ние няма да търсим помощ от държавата или от банката. Стига тази прогноза да се окаже вярна.
– Какви са вашите прогнози кога и как България ще излезе от ситуацията?
– От групата на оптимистите съм. Думите, които ще кажа, са не само, защото трябва да ги кажа и да звуча оптимистично. Напротив, аз вярвам в това, което ще кажа и то е следното.
Кризата, в която навлизаме, все още никак не прилича на предната, която преживяхме. Да не кажа, че практически няма нищо общо. За мен разликата е огромна. Ние в момента имаме една действаща икономика – поне това е моята оценка. Знам, че тя се отличава от някои изказвания по телевизията. Според мен, ние попаднахме в кризата в момент, в който икономиката, не само българската, а и световната, беше в едно доста прилично състояние. Това не е толкова трудно да се докаже, виждайки ръста във водещите държави. Ако се гледат просто числата, това е добре движеща се икономика. В един такъв момент всъщност какво се случва – насилствено се спират някои дейности. Да, това непременно ще доведе до дефицит на някои услуги и стоки, никой не го отрича. Този дефицит може да бъде сериозен и да изчезнат някои стоки или услуги. За услугите, вече се вижда как някои изчезват и е много вероятно това да се случи и с някои стоки. Надявам се, че ако действително продължаваме да спазваме мерките, които ни се налагат от щаба, възстановяването ще се случи в обозримо бъдеще. Според мен строгият ограничителен режим не би трябвало да продължи повече от три месеца. Ако го постигнем, връщането обратно към нормалния ритъм на производство и наличие на стоки и услуги би трябвало да стане бързо. Защо? Защото когато има дефицит на стока и услуга, то нейната цена се повишава. Повишението на цената автоматично регулира пазара за увеличаване на усилията на съответните предприемачи към този тип услуга, чиято цена расте и е изгодно да се занимаваш с това нещо. Естеството пък на услугите и стоките, които би трябвало да станат дефицит са точно тези, които могат много бързо да се задвижат като дейности. Поради което, аз съм от хората, които вярват, че графиката с възможността за излизане от кризата ще е под формата на буквата V. Дълбок спад, но бърз изход. Ще се каже, че това е свързано с инфлация и повишаването на цените. Да, безспорно, но кой може да твърди, че инфлацията е спирачка на развитието на икономиката? Напротив, дефлацията е тази, която блокира икономиката. Тоест, че ще се преживее някаква инфлация – да, но това не е проблем. Напротив, това стимулира икономиката. Не разбирам защо се твърди, че дефицитът ще доведе до икономическа криза и то дългосрочна. То, че ще има, ще има, но би трябвало да е краткосрочна и свързана с дефицит, от която да се излезе бързо благодарение на същата тази инфлация.
Обратното говорене за мен е вредно. Защото ние може да създадем криза, но според мен тя няма да има обективен, а субективен характер – тоест тя ще бъде благодарение на това говорене, че ни чака криза. Така инвеститорите се плашат и си прибират парите. Така ще го докараме до криза. Няма ли инвестиции, няма и развитие на отделните сектори. Да, може да го докараме и до криза, но това ще го направим само с говорене, а не че има някакви обективни условия да обуславят такава ситуация.
Тези обективни условия не ги виждам, а напротив – трябва да е точно буквата V. Трябва да е дълбок провал, но бързо излизане. Като под бързо излизане имам предвид месеци. В никакъв случай не говоря за година или повече. По мое виждане, това е въпрос на месеци, стига сами да не си го направим с говорене. Тъй като вярвам в това, което говоря и действията ми са свързани със същата тази логика. Ние се стремим да работим за нашите възложители, но не сме намалили или премахнали, която и да е от нашите вътрешни инвестиции. Защото пък те са свързани с работата и на други хора и фирми, които пък работят за нас и независимо, че това е разход. Много хора по телевизията, в това число и икономисти, ни съветват в момента ние да увеличаваме своите спестявания. Това се отнася, разбира се, като съвет към физическите лица и към стопанските субекти. За мен това е вредно. Напротив, този, който е решил да си купи тази година кола, аз го съветвам да си я купи, а не да спести парите, защото видиш ли утре няма да има какво да яде. Такъв съвет не е правилен, защото в действителност и този човек, който няма да си купи колата, и него ще го поставим в по-тежка ситуация, и ще вкараме и света в криза. Затова трябва да си купи колата. Трябва да живее по начина, по който е решил преди това. Ествествено, може да се получи известно забавяне, тъй като проблеми ще имаме известно време, но не кардинално да се сменя философията. Дори съм чувал съвет от икономист по телевизията, че ние сега трябва да увеличим с 50% своите спестявания. Що за идея е това? Представям си един 62-годишен работник, който е спестил 32 000 лв., примерно, от труда си. Ние го съветваме да увеличи с 50% своите спестявания, да ги направи колко 48 000 лв. Е, как да го направи този човек? Или, хайде, то това не се отнася за тия хора. Ами за кой се отнася? За стопанските субекти ли? Да кажем, нашата фирма няма собствени оборотни средства, ползваме банкови… Ама да допуснем, че имаме 100 000 лв. собствени оборотни средства, съветвате ни, че сега трябва да ги направим 150 000 лв. Ама защо, бе, хора? Ако 100 000 лв. са ми достатъчни защо трябва да ги правим 150 000 лв. Защото очакваме черни дни и ние няма да можем да си посрещнем разходите. Има банки, а те дават кредити. Както виждаме и управляващите стимулират по някакъв начин банките да дават изгодни кредити. Както физическите лица, така и юридическите могат да се възползват от тях. Ако излезе вярна теорията, че това е дълбок, но кратковременен срив, с банковото кредитиране би трябвало да се справим по един идеален начин. Още повече, че дават поне за физическите лица /за фирмите не съм го следил и не съм много сигурен/ с едно изключително дългосрочно връщане на тия пари, не виждам какъв е проблемът човек да се справи. И така трябва да се постъпва. Живей нормално, спазвай правилата, които се изискват и в никакъв случай не трябва светът да си ограничи извънредно разходите, защото ни чакат лоши времена. Чакаме черни времена и затова няма да правим разходи. Тях няма да ги има, ако ние работим по обратния начин. Това трябва да бъде логиката и съветите, които трябва да получаваме от масмедиите. В никакъв случай не искам да кажа самите масмедиите, а говорещите по тях, не трябва да водят изкуствено обществото към криза. Трябва да се внимава какво се говори. Готов съм да участвам в разговор с всеки, който иска да противоречи на логиката, която изказвам. Не я виждам контра логиката.
Казваме, че банковата система е стабилна. Чудесно. Имаше до преди кризата чудесен ръст на икономиките на водещите държави. Ами чудесно. Какво искаме повече? А сега има криза. Да, и тя е свързана с дефицит. Чувам, че в Германия хората възнамеряват да работят по 12 часа дневно, за да възстановят пропуснатите елементи в производството. Така трябва се постъпи. В момента, в който имаш възможност да работиш, наваксай месеците, които са пропуснати. Работи по 12 часа. Ще се разберем по някакъв начин с профсъюзите по този въпрос, но ние трябва да възстановим икономиката. То от нас зависи, не от някой друг. Не го разбирам обратното говорене.
– С какво друго помага вашата фирма на държавата в това положение?
– Ние разполагаме с помещение, които в момента не могат да изпълняват своите функции. Повечето от местата ни са за обучения, но в момента нямаме нито правото, нито желанието да провеждаме обучения с повече хора. Тези помещения не функционират сега и ги предоставяме на хора, които реално могат да работят „от вкъщи”. Хора, които иначе работят във фирми в София. Така те са изолирани и вършат своята работа, без да пътуват до София и обратно. Защото, ако го правят ние ще влошим ситуацията в Пирдоп. Не, тук живеят, тук работят. Това се случва вече далеч повече от 14 дни. Ние нямаме притеснение, че те са дошли като вирусоносители, но не се смесват с хората в големите градове, в случая София. По този начин, ние, освен на хората и техните фирми, смятам, че имаме някакъв мъничък принос и към ситуацията в София – така там хората намаляват. Това безспорно е добре. Скоро давах пример за подобна ситуация, макар, че с малко обратен знак. Евакуацията, която е правена по време на Втората световна война, за да спасяват хората от бомбардировките. Това е същото. Изнасяли са се хора от София в по-малките населени места. Първо, самите те да не пострадат от бомбардировките и второ, да разредят хората в големия град. Така има повече място в бомбоубежищата и т.н. Това е аналогичен случай. Ние трябва да разтоварим големите градове, защото при тях е най-трудно. Да, болниците са много, но все пак не стига за 2 млн. души. Някои от моите колеги притеснено погледнаха на едно такова решение. Но аз го отстоях и смятам, че и те вече са спокойни. Защото мина време и се вижда, че не създадохме проблем по този начин. Напротив, частично някакъв проблем е решен.
В личен план по този начин съм постъпил с мои близки. Разполагам с достатъчна жилищна площ, която може да предостави условия. Моите деца, които не всички работят в Пирдоп, има и в София, те просто дойдоха тука, но навреме. Веднага, след като се появи първият болен в държавата. Тоест не да чакат да минат дни, болните да станат много и тогава да внесем риск тук. На секундата. Сега сме напълно спокойни, че това е правилен ход, тъй като мина време и се вижда, че не сме създали проблем по този начин.
Тези хора ползват базата ни абсолютно безвъзмездно. Не разбирам помощта, когато очакваш тя да се възмездява. Тогава това не е помощ, а бизнес. Ние с това нещо бизнес не правим.
– Какво е вашето мнение за работата на хората, които в момента превеждат страната ни през тази здравна и икономическа криза?
– Едва ли кризата ще бъде стимулът, който ще ни накара да допуснем узурпиране на власт или нещо такова. Не вярвам в такова нещо. Ние, или сме такива, които го допускаме или не сме. То няма да ни промени. В никакъв случай не съм от хората, които казват, че ние непременно трябва да поддържаме ниво на критика спрямо тези, които се опитват да се борят със ситуацията. Разбирам мотивите им, съзнавам, че в никакъв случай не трябва да се допускат уклони в каквото и да е било. Това в момента не помага. Хората са с най-различен ценз, образование, възпитание, култура, ниво на интелект и т.н., и ние трябва да сме много внимателни когато сега говорим, за да отправяме правилните послания.
Извадихме шанс да имаме един чудесен щаб, който да управлява ситуацията в момента. Да не бъда разбран погрешно е редно да заявя, че аз не съм привърженик на ГЕРБ. Важно е да се знае, за да не се допусне някакво партийно говорене от моя страна.
Според мен, имаме много добър шанс с този щаб и дори да не беше толкова добър шанса ни, ние сме длъжни да го подкрепяме, какъвто и да е той – успешен или не. Ние и най-успешния щаб можем да го направим неуспешен със своето неправилно поведение. Така че, аз съм от хората, които биха посъветвали уважавания от мен г-н президент – не е това точният подход. Разбирам желанието за опозиционност, но не го разбирам точно от устата на нашия президент в днешния ден. Това не е неговата роля. Допускам, че не е бил достатъчно уважен от хората, които трябва, при обявяването на извънредното положение и т.н. Аз самият не смятам, че е проява на добър вкус да обявяваш извънредно положение в държавата, без дори да информираш президента за това. Разбирам го това нещо, но не мисля, че трябва да се реагира по този начин.
– Какво бихте посъветвали хората в района в тези времена?
– Ще заимствам от свои приказки по други поводи. Имаме изключителен шанс да живеем в едно от най-хубавите места в България, а пък България е едно от най-хубавите места за живот в света. Много е хубаво, ако се възползваме от този свой шанс. По отношение на кризата сме в една доста изгодна ситуация. Ако не се възползваме, значи не сме хората, които заслужават живота на това място. За случая, в който се намираме, имаме прекрасни условия да минем по един много добър начин и да бъдем в помощ на другите, а не да се налага те да ни помагат. Мога да се мотивирам, но то е много очевидно, даже ми е неудобно да мотивирам това изказване. Тоест, трябва да помагаме на другите, без да вредим на себе си. Какво повече да кажа, освен нормалния съвет да спазват изискванията. Видях и вчера няколко момчета пред стадиона, седнали отвън и пиеха бира. Няма нищо лошо да седиш пред стадиона и да пиеш бира. Но бяха твърде близо един до друг и нямаха маски. Толкова ли е трудно? Пак пий тая бира, но застанете на два метра един от друг и да ви виждаме маските, било то на врата или челото. Защото, все пак като пиеш бира, не може да носиш маска. Но да се вижда, че ти имаш желание да я носиш и ще си я сложиш на лицето в момента, в който спреш да пиеш бирата. Това са много важни неща. Да, не можем да бъдем по 24 часа в денонощието с маски на носа, но маската трябва да се вижда някъде по нас. Да демонстрира нашата съпричастност да правим това, на което сме способни. Не знам до колко всеки го прави, със сигурност не. Хубаво е поне тези, които имат желание, да се замислят с какво могат да помогнат. Ако мисли достатъчно дълго човек, дори на първия опит да си каже, че няма с какво да помогне, съм сигурен, че на третия час ще се сети. Като има и изключително елементарни неща. Ако нищо не ти дойде на акъла с какво да помогнеш на другите, излез навън и си помети тротоара. С това ще им помогнеш на другите хора. Примерът увлича, а какво по-хубаво от това градът да стане по-чист и то в тази ситуация. Една метла отвън на тротоара е немалка помощ към обществото.
