Д-р Ирина Павлова е родена в Пирдоп. Средното си образование получава в СОУ „С. Савов“. Завършва медицина в Медицинския университет – София, през 1995 г. След дипломирането си работи една година в Пирдоп като анестезиолог, а след това около шестнадесет години като анестезиолог в Пета градска клинична болница. От 2008 г. съвместява анестезиологична дейност и в болницата в Пирдоп, за да се подпомогне дейността тук. От декември е назначена за прокурист на МБАЛ – Пирдоп, Семейна, с две деца.
– Д-р Павлова, как се решихте да поемете ръководството на болницата в тежкото състояние, в което се намира?
– Доста трудно взех това решение, тъй като съм наясно със ситуацията. Според това, което се случи през последните години си личеше, че болницата върви към упадък, губят се специалисти, качествени хора, местни колеги, включително и медицински сестри, което е сериозна загуба и е недопустимо. Смятам, че се подценяват специалистите по здравни грижи, както се водят по класификация и все по-малко са желаещите да учат за мед. сестри, а и прекалено малко са тези, които след завършване на образованието си се връщат да работят в Пирдоп. А имаме такъв кадрови ресурс в района и това не бива да се случва.
– Професионално предизвикателство ли бе поемането на тази длъжност?
– Не, професионалното предизвикателство не бе причината, независимо, че ми предстои дипломиране и придобиване на специалност, която е необходимо изискване за ръководител в областта на здравеопазването. Започнах тази магистратура с идеята, че човек винаги трябва да надгражда по отношение на квалификацията си.
Аз съм четвъртият ръководител на тази болница, за последните три години. От страна на моите предшественици, видях едно умишлено водене на болницата към унищожаването й. Ако трябва да формулирам решението си да поема управлението на МБАЛ, то е че ми бе болно и ми писна да гледам в родния ми град чужди хора дошли да дерибействат и да се разпореждат със съдбите на хората от района! Те дойдоха с много силни комерсиални намерения, бих казала дори хищнически.
През последната половин година се сблъсках с доста ситуации, в които стана ясно, че болницата много здраво се източва. На 13 октомври написах и изпратих писмо от името на Медицинския съвет до вр. изп. длъжността управител д-р Динев, задавайки въпроси от името на колегите за поредица от нарушения, за които ние имахме информация и поискахме отговор. Писмен отговор не получихме, но изпратихме копие на писмото до ОбС.Същото бе архивирано непосредствено преди изборите, за да не бъдем обвинени в политизиране на проблема. Идеята бе новият ОбС като принципал на болницата да бъде запознат с проблемите, да се направи проверка и да изрази становище.
– Още на първата сесия на ОбС бе решено да се създаде анкетна комисия, която да установи поне част от истината.
– Да, и истината по отношение на въпросите, които бяхме повдигнали се установи.
– Стабилизирането на болницата в известна степен зависи от управителя.
– Така е, но не зависи единствено от него. В прерогативите ми на ръководител влиза контролът по разходването на средствата, създаването на организация, която би оптимизирала работата и други действия, които биха довели до повишаване на качеството на медицинската дейност и здравното обслужване на населението. Но като общинска болница, една голяма част от нещата зависят от общинското ръководство. Без неговата подкрепа, не бих могла да изпълня ангажимента, който поемам. Аз получих уверенията на кмета инж. Цанко Цанов и на общинските съветници и до момента нещата наистина стоят така. Налице е необходимото сътрудничество и готовност за реализиране на мероприятия, които биха помогнали да възродим имиджа на болницата, като лечебно заведение.
– Какво предприехте от 2 декември, когато встъпихте в длъжност до сега?
– Работата на управителя на МБАЛ е свързана с една многостранна дейност, изискваща наличието на сериозен екип, работещ в обща посока и с доверие помежду си. Познавам хората от екипа не от 2 декември, а от доста време. Всички те са предполагали тези нарушения, за които говорим, дори са имали преки наблюдения. Докато останалите, които оставаме по-встрани, изобщо не сме подозирали, че това какви нарушения са се извършвали. Занапред ще работим заедно в правилната посока и ще дадем съдействието си нещата да се случват по най-правилния начин за доброто на болницата и доверието на населението към нашата институция.
ОбС ми възложи да изготвя в едномесечен срок бизнес план, което е една програма, даваща представа за бъдещата визия на болницата и какво ще предстои да се случва. Бизнес планът може да бъде дългосрочен, но не и окончателен, тъй като законодателството се променя и би следвало да се актуализира периодично. За стабилизирането на болницата е необходимо спешно повишаване на прогнозния месечен бюджет /лимит/ определен от НЗОК . Същият беше изкуствено намален не без участието и бездействието на предходните ръководства на болницата и това на община Пирдоп.
– Какво представлява този лимит?
– Това е финансова стойност, при която спрямо дейността на болницата се определя размерът на средствата, които тя получава от Здравната каса, на базата на което са сключени договори по клинични пътеки. Лимитът е бил в размер на 130 хил. лв., което означава, че сме имали дейност за тези пари и здравната каса ни ги е изплащала регулярно всеки месец. В следствие на предходното управление, този лимит умишлено е намален, персонала остава без заплати, дейността се затруднява, кредиторите не си получават просрочените задължения и болницата потъва. И какво се получава: нашият сграден фонд е на стойност от около 2 млн. лв., а задълженията са ни 1 млн. и 600 хил. лв. и скоро ще бъдем длъжни да обявим несъстоятелност. Т.е , почти бяхме на прага на приватизиране.
– Според Вас е имало интереси за приватизация на МБАЛ?
– Да, политиката на управление на болницата е било точно в тази посока. Бившото общинско ръководство е назначило тези управители, подкрепяло е политиката им, не са им потърсили отговорност и до момента не е направена дори една ревизия. Решението на ОбС е да не се снема отговорността от предишните управители. А е редно да се знае какво се е случило и да има наказуемост.
– На какви други фрапиращи неща се натъкнахте?
– По време на една среща с представители на Аурубис, във връзка с молбата ни за съдействие относно необходимостта от спешна подмяна на апаратура, главният секретар Георги Николов ме попита дали съм наясно колко пари са дадени от тях на Община Пирдоп за нуждите на болницата и уточни, че са над 400 хил. лв. Отговорих, че в болницата от тези пари са постъпили не повече от 238 хил. лв. Болницата не разполага с дарителска сметка, по която да се внасят тези дарения, същите се превеждат на общината и тя ги препраща към нас. Къде са останалите пари, дадени от Аурубис целево за болницата, трябва да попитаме старото ръководство на общината.
Запознавайки се документи, показващи досегашните разходи, ясно се вижда, че оцеляването на болницата не е било приоритет за предшествениците ми.
Сблъсках се с проблеми по отношение на задълженията, които сме натрупали. Разсрочват се задълженията, проведени са и също така предстоят разговори в тази посока, ситуацията е доста тежка, но това, което ме притеснява е, че колегите са вече с по две неизплатени заплати, сега предстои трета. Искам да им благодаря за търпението и толерантността, която проявяват те и техните семейства и продължават съвестно да изпълняват служебните си задължения с ясното съзнание , че трябва заедно да успеем в тази кауза. Защото на практика това е един безлихвен кредит около 350 хил. лв., който всички работещи в болницата са предоставили, за да може тя да продължи да работи и въпреки деликатната ситуация да има осигурена болнична медицинска помощ за населението в района. Нашите планове са да увеличим дейността на болницата, за да имаме приходи и да не се получават такива забавяния. А що се касае до разходите, те трябва да бъдат ограничавани. В момента водя преговори и вярвам, че ще успеем да увеличим лимита на болницата.
– Разкажете за новата придобивка – апаратурата в отделението по хемодиализа.
– Когато започнах работа, се появи проблем в диализно отделение, защото ние разполагаме с 4 апарата, единият от които е много стар, дори няма резервни части за него на територията на България, а другите 3 апарата са надработили петократно работните си часове. След определените работни часове на апарата, той също може да работи, но извън рамките на гаранцията и аварира, пациентите не се обслужват в рамките на графика, налага се персонала, който работи в това отделение да работи сутрин от 7, вечер до 22 ч., за да обслужи всички пациенти. Държавата дава определена субсидия, която касае медицинската част на тези отделения, но по отношение на апаратите в тези отделения, тя не поема никакъв ангажимент в общинските болници. Поради тази причина поискахме дарение от Аурубис за тази апаратура. Точно на 30 и 31 декември имаше сериозна повреда в отделението, бях уведомена късно следобед и нямах възможност да реагирам. Дадох си сметка, че независимо дали ще получим дарение или не, незабавно трябва да се предприеме действие. Все пак диализата е процес, при който се филтрира кръвта, а при пациентите с бъбречна недостатъчност, освен че има задържане на течности, има задържане на отпадни продукти, като последствията и в единия и в другия случай са сериозни и организмът се интоксикира. Ето защо апаратурата трябва да бъде сигурна и надеждна.
Поисках оферти от няколко фирми. Едната от тях предложи добри отстъпки за два нови апарата и един рециклиран, който ни е подарък.
Другият ми успех е придобиването на портативен апарат, който всъщност е един сериозен биохимичен анализатор. Той ни е предоставен под наем, като от нас се изисква на месец да купуваме от фирмата по една опаковка консумативи за апарата, за да работи той качествено. Това не ни натоварва, защото ние имаме нужда за месеца повече от една опаковка.
– Къде вложихте средствата, събрани от Коледните благотворителни концерти?
– От дарението, което се събра от Коледните концерти, в размер на 1 089 лв., с колегите взехме решение то да се използва за клиничната лаборатория. Аз организирах получаването на апарата, а входящия консуматив и първите поръчки на реактиви – със средствата от дарението. Това, разбира се стана възможно благодарение на добронамереността и съпричастието на всички хора, които с участието си декларираха своята гражданска позиция и се включиха в каузата на благотворителността, за което ние всички, работещи в болницана горещо им благодарим.
– Каква конкретна подкрепа очаквате от общинското ръководство?
– Ние вече получаваме подкрепа в нашите първи действия. Но за да може болницата да се стабилизира и да работи нормално, абсолютно наложително е да се намери допълнително външно дофинансиране на дейността на лечебното заведение.
За разлика от предишния силно рекламиран бизнес план, в изготвения от нас, който е внесен в ОбС на 12 февруари, се предвижда да бъдат погасени задълженията, да се закупи нова апаратура и чрез увеличаване на прогнозния месечен бюджет от НЗОК и медицинската дейност, до две години тя да може да самофинансира дейността си, а през 2015 г. да започне да работи с печалба. Докато в предишния план бе заложено съкращаване на дейността с 40 % и бе отбелязано, че въпреки предложените мерки за преструктуриране и инвестиции, болницата ще продължи да търпи финансови загуби и след прогнозния период, т. е., че освен че ще съкратим дейността сега, след 4 години пак ще извършваме дейност на загуба и пак ще имаме нужда от финансиране. Това изобщо не е приемливо.
– Каква е дейността на болницата в момента?
– В момента болницата работим със 72 пътеки и намерението ни е техният брой да се увеличи. Ще сключим договор с акушер-гинеколог, шеф на отделение в Софийска болница, за гинекологични операции, които ще могат да се извършват в нашата болница.
– Ще заработи ли отново Родилно отделение?
– На този етап Гинекологично отделение ще продължи да изпълнява своята дейност, но ще изчакаме с родилната помощ, защото една родилна дейност изисква сигурност и за персонала и за самите родилки. Трябва да има необходимия капацитет от специалисти и възможност да обслужваме тази част от медицинското обслужване.
Основният проблем е, че в момента има разкрити отделения, но в следствие на липсата на финансов ресурс, с който да се обезпечи дейността им, всички работият със занижен капацитет. Така че ние имаме отделенията, но те не работят с максималният си обем и не привличат достатъчен брой пациенти. Липсват и елементарни условия като храна и отопление, и това разколебава пациентите. Освен, че тези акценти са включени в бизнес плана, имахме разговори и с кмета инж. Цанов и очакваме необходимото съдействие .
– Как ще разрешите ли проблема с нощуването на лекарите, пътуващи до Пирдоп?
– Преустанових досегашната практика болницата да плаща излишни пари за нощувки в хотели . За целта сме предложили свободни помещения. Лошото е, че те все пак не са пригодени за една адекватна релаксация след работен ден с пациенти. Предвид на това съм провела разговори да се извърши ремонт на няколко помещения, които да бъдат пригодени за спокойно пребиваване на персонал във времето за почивка .
В една от точките на бизнес плана за осигуряване на инвестиции е включен ремонт на малкото крило на ІV етаж, където да се обособят стаи за живеене на пътуващи колеги.
– Какви други новости предвиждате?
– В бизнес плана е предвиден ремонт на ІІІ етаж, което да позволи той да се пригоди за Хоспис. От една страна ще носи допълнителни приходи, от друга страна ще може да се обслужва от персонала, работещ в болницата. От трета страна ще е възможно, когато се пуснат допълнителните пътеки за долекуване, да се използва и ресурс от Здравната каса. Но ето, че ключов момент е нуждата от инвестиция, за да може това да се осъществи.
Бих искала да благодаря на кмета инж. Цанов за цялостното съдействие, което получавам, защото то касае не само моята работа, но и спокойствието на хората в района, които виждат, че е възможно нещата да тръгнат напред.
Сутрин по време на ежедневните рапорти уведомявам колегите си за проведените от мен разговори, допитвам се за тяхното мнение за определени проблеми, уведомявам ги за моята позиция по тези проблеми и евентуалните ми решения. Опитвам се да обясня и да споделя, че имам желание да ръководя болницата не без тяхно участие и активната им позиция. Нещо, което преди не се е случвало. Държа в течение и общинското ръководство за хода на разговорите и преговорите, които установявам, за да има колаборация и ефективност в съвместната ни работа.
Гледаме с благодарност и надежда към съпричастието на Аурубис, които са поели ангажимент за закупуване на нова рентгенова система и се надяваме това да се случи тази година.
Благодаря на всички добри хора, на всички колеги, на всички съмишленици и на онези, които не могат да помогнат но ни вярват и ни подкрепят, за да успее нашата кауза.
От свое име искам да кажа, че ще положа необходимите усилия и ще вложа целия си ресурс от добри намерения и
умения, за да помогна болницата в гр. Пирдоп отново да бъде в позицията на едно уважавано лечебно заведение. Благодаря на всички, които ме подкрепят, на всички които Ни подкрепят и водени от чувството си за роден край и отговорност към настоящето и бъдещето желаят нашият успех! Благодаря!
