Читалището е един от стълбовете на българщината

• Петър Белишки, председател на читалище
„Хр. Смирненски“ – Златица,
пред в. „Камбана“

– Г-н Белишки, какво е значението на българските читалища и оправдано ли е тяхното съществуване днес?
– Българските читалища са една уникална за Европа културна институция, която съществува единствено у нас. Преди повече от 160 години, по време на турското робство, нашите прадеди са чувствали нужда от едно средище, в което да цари културата, писмеността, духовността, място което да обединява хората в името на доброто. Те са откъсвали от залъка си, за да изградят това чудо на българската духовност, наречено читалище.
Фактът, че десетилетия читалищата са издържали повратностите на времето, създавани са в условия на мизерия, на робство и са функционирали независимо при какви обществено-политически строеве показва, че те са авторитетни и стабилни институции и са необходими на обществото.
В много населени места може да няма училище или църква, но навсякъде има читалище и неговата сграда е издигната в центъра, на най-личното място. Нека да не се забравя, че българщината се крепи на трите стълба – читалище, училище, православен храм т.е. образованието, вярата и културата Читалището е място, в което влизат от най-малките до най-възрастните.
– Какви дейности развива днес 120-годишното Златишко читалище?
– Няколко са направленията, в които се работи в читалището.
Първото е развитие на библиотечното дело. Имаме изградена читалищна библиотека с 61 хиляди тома.
Другата дейност е самодейността. Тук всеки изразява своя талант, без значение на какво ниво е.
Голяма част от населението участва в самодейните изяви. Тук се утвърждава чувството да се работи в екип, да се опре човек на другите хора, да се направи нещо и да се покаже на останалите.
Не бива да се подминава истината, че през последните години читалищната дейност донякъде се измества от различните медии, интернет, но то ще продължи да съществува, защото хората имат нужда от него. Ние залагаме основно да работим в областта на фолклора. Съществува женският хор „Златолира“ в състав около 30 души, които изпълняват обработен фолклор.
Наскоро се създаде женска танцова формация „Росица“, с ръководител Росица Ланкова. Много добре работи детската група за автентичен фолклор, както и най-старата формация за автентичен фолклор, с ръководител Снежана Борисова. Изявени солисти са Недельо Петелов и Невена Мечкарова.
В читалището развиват дейност няколко клуба, които в миналото се наричаха кръжоци.Това са музикално-поетичният клуб „Петя Дубарова“, с председател Димитринка Крънева, клуб „Родолюбие“, Рок – клубът, театрален колектив „Мара Пенкова“ с три възрастови формации.
През 1968 г. е изградена картинна галерия „Георги Златанов“, Закупили сме 20 маслени картини, рисувани от нашия съгражданин. От Софийската галерия са дадени около 100 платна на различни художници като Тодор Хаджиниколов, Бисера Прахова, Иван Любенов и др.
В читалището членуват над 160 души. За VІ пореден път провеждаме традиционния регионален празник „Песента е дар от Бога“, както и ежегоден поетичен конкурс. Спечелихме десет проекта от Министерството на културата за книги, компютри, ремонти, обзавеждане и др.
– Стигат ли парите за издръжка на читалището?
– Някои общински фактори се опитват напоследък да внушават на обществото, че получаваните от държавата субсидии са достатъчни и не е необходимо общината да се ангажира с нас. Това не е така. Твърденията на тези хора показват, че те си нямат понятие от читалищната дейност, или пък така им е наредено да говорят.
От няколко години държавата се обърна с лице към читалищата и чрез Министерството на културата залага средства в бюджета за тяхното финансиране.
В зависимост от броя на населението, по законен път Министерството определя броя на служителите за всяко читалище, от което зависи размера на държавната субсидия. За нас броят на читалищните служители е осем, за които получаваме средства за заплати и осигуровки и остава съвсем малко за издръжка. През последните две години на миналия кметски мандат читалището срещаше подкрепа от страна на общината. През 2006 г. от общината влязоха над 55 хил. лв., а през 2007 г. – 30 хил. лв. За 2008 г. новият ОбС отдели със свое решение 21 хил. лв., от които кметът преведе само 14 хил. лв., а само за отопление и осветление отидоха 11 356 лв. Без помощта на общината едно читалище би съществувало само формално. То се нуждае от допълнителни средства.
Парите, събирани от членски внос, дарения, изнасяне на концерти и др. са недостатъчни. Те не стигат за плащане на осветление и отопление, абонамент, закупуване на книги, хонорари на ръководители, консумативи, за поддържане на хигиената и чистотата, за ремонт и поддръжка.
Като пример мога да посоча ОбС – Пирдоп, който на последното си заседание реши да се осигурят на първо време 15 т. гориво за парното, което прави над 27 хил. лв. Несъизмерими сме с Пирдоп, където общинската субсидия гони трицифрено число.
За една субсидирана бройка държавата ни отпуска по 7 110 лв. за годината, което прави по 592 лв. на месец. В тези пари влизат заплатата от около 350 лв., осигуровки и за издръжка на някои читалищни дейности. Общо за годината министерската субсидия е близо 57 хил. лв. Средната заплата в областта на културата се определя от Министерството, а не от нас.
Вече две години заплатите на читалищните работници не са актуализирани.
– Г-н Белишки Вие получавате ли заплата от читалището?
– С прекъсване съм втори мандат председател на читалището. През тези години не съм получил нито една стотинка възнаграждение за дейността си в читалището.
Председателят на читалището има много отговорности.
Той организира цялата дейност на институцията, защитава нейните интереси, мотивира хората, съобразява се с цял куп закони, наредби и правилници, отговаря за административната дейност и т.н. В нашето читалище повече от 30 години има традиция председателят да не получава възнаграждение и аз продължавам тази традиция, като работя на „полза роду“. За мен е въпрос на чест и гордост да работя в читалището безплатно.
– Обект сте на нападки от страна на кмета на общината и някои граждани?
– Кметът на общината е загърбила изцяло читалището.
Тя беше член на Читалищното настоятелство, но като такъв се самоизключи, поради неучастие в неговата работа, не е платила членски внос за 2008 и 2009 г. Нонка Каменова е един от авторите на подадения до прокуратурата сигнал, че ръководството на читалището злоупотребява с финансови средства. За нейно съжаление извършените проверки от компетентните органи не откриха никакви злоупотреби. Всички средства са изразходвани по предназначение. Точно обратното, ако някой се е облагодетелствал по някакъв начин от общинския бюджет, това както сочи докладът на извършената финансова инспекция, е кметът на общината.
Научавам, че за празника на Златица е имало банкет за който общината е заплатила 1800 лв. Не ми е известно кой е пил и ял на него.
След прекратяване на преписката, Стоян Шиеков и други около него обжалват пред Окръжната прокуратура. В обжалването той допълва, че имал сведения за две фалшиви фактури, което не се доказа.
Именно изчакването на прокурорското заключение е една от причините да се отложи провеждането на общото отчетно-изборно събрание. Освен това счетохме, че не е целесъобразно да се провежда през лятото. Едно ново ръководство трябва да започне работа есента, когато се прави планиране на бюджета за следващата година.
Ето защо през ноември ще проведем общо събрание.
– От какво читалището има най-голяма нужда?
– Не търпи отлагане решаването на проблема с ремонта на Сценичната механизация, който тъпче на място от години. Съществува реална опасност от нещастни случаи по време на представление.
Най-сетне ОбС взе решение за отпускане на необходимата сума. Всяка година трябва да се прави профилактика на тази механизация. Има министерска заповед в това отношение и Инспекцията на труда извърши проверка на някои големи театри, включително и на нас. Имаме предписание за извършване на такива профилактика.
Тоалетните в читалището не функционират и направо са запушени. В тези нужници няма вода, а трябва да обслужват 500 зрители.
В социалната програма с „Аурубис“ бяха преведени 35 хил. лв. за техния ремонт, но парите бяха пренасочени за изграждане на видеонаблюдение. Надеждата ни е в новата програма. Необходим е ремонт и на централното фоайе.
Столовете в голямата зала са от 45 години и също трябва да се подменят.
– Защо се отложи с близо половин година честването на 120-та годишнина на читалището и кога то ще се проведе?
– Още през миналата година заложихме да бъде отбелязана тази годишнина на 11 май 2009 г., когато православната църква отбелязва деня на светите братя Кирил и Методий. Поради незаинтересоваността на кмета на общината и ОбА и умишленото саботиране чрез нефинансиране, въпреки решение на ОбС, не успяхме да подготвим необходимото за честването. А имахме сериозно разработена програма.
Ние решихме, че ще преодолеем тези пречки и 120-та годишнина все пак ще бъде отбелязана. За целта избрахме дните около 1 ноември, когато отбелязваме Деня на народните будители. На 27 октомври от 17.00 ч. ще бъде открита етнографска изложба в Старата поща, а след това художествена изложба във фоайето на читалището. На 28 октомври от 18.00 ч. ще се проведе театрална вечер, под наслов „Театърът не може да умре“, а на 30 октомври от 18.00 ч. в големия салон ще се състои тържествен юбилеен концерт. Ще бъдат раздадени плакети, награди и грамоти на граждани, допринесли със своята дейност за развитие и утвърждаване на нашето читалище.
Остава седмица до честването, всички читалищни работници сме запретнали ръкави и чистим, боядисваме, подреждаме, а от общината не е дошъл нито лев. Със или без пари, със или без кмет – честване ще има!