На 7 август няколко регионални клубове „Традиция“ гостуваха на колегите си от Мирково и посетиха връх „Баба“, където почетоха паметта на загиналите бойци в Руско-турската война през декември 1877 г. Специален гост на събитието бче Цветанка Йотина – кмет на община Мирково, която разказа за своето участие:
„При мен дойде Методи Горгоров, член на мирковския Клуб „Традиция“, за да ме уведоми, че на територията на общината ще посрещат гости от различни регионални клубове, както и да ме покани на изявата им на връх „Баба“, където ще почетат паметта на руските войски на паметника на „Аджиица“.
Дълбоко уважавам всичко онова, което тези родобюбиви българи правят, приех поканата и реших да бъда част от това събитие. Снабдих се с една хубава носия – литак, отдолу с бродирана фустанела от пернишкия край, но чопразите, престилката и кърпата са от нашия край.
Посрещнахме гостите, изкачихме се горе, хората хапнаха по един топъл курбан, имаха половин час да се облекат в четническите си костюми и се отправихме към паметника на „Аджиица“. Там председателят на Панагюрския клуб Методи Навущанов говори за историческите събития, станали на това място, за героизма и мъжеството на руските бойци, намерили смъртта си там. На мен също бе дадена думата и казах, че ние българите сме родолюбиви, но това чувство трябва да се възпитава и да се предава на поколенията, както и колко е важно да тачим българските традиции. Председателят на Националния клуб връчи грамоти на Клуба в Мирково. Беше много тържествено. След това връчих на председателите на присъстващите клубове по един знак на Мирково – плакет с трикольор. На нашия клуб подарих иконата на св. Георги и 600 лв., за да си ушият клубното знаме, както и българския трикольор, който ни зове винаги да бъдем обединени. Последваха три залпа, в памет на загиналите и четвъртия залп, в чест на царя Освободител. Бях приета за член на Клуб „Традиция“, което много ме развълнува“.
А ето как живописно разказват във форума на „Традиция“ някои от участниците в събитието:
„…Това беше най-високопланинското тържествено честване, което НД „Традиция“ е провеждало, защото връх Баба се намира в Балкана и е висок 1787 м…..вчера към 10,30 ч. се събрахме в центъра на с. Мирково – едно много чисто, спретнато и добре поддържано село, но като се има предвид кой по-точно, т.е коя го управлява….ама поред. В уречения час се събрахме от Региноланти клубове от Н. Загора, Панагюрище, с. Баня, София, Родопските хайдути и разбира се домакините от с. Мирково – общо с двамата цивилни 26 души. Качихме багатериите и ние си на Щайера на Мето от Мирково и тръгнахме към Балкана. След с. Буново стана страшно – пътят земен, с много яко изровени коловози от пороите, машинката триосна, ама и тя зор видя. Стигнахме хижа „Чавдар“, настанихме се в стаите, обядвахме приготвената курбан-чорба от качилите се преди нас няколко мирковчани като: Пешо Спътника, бай Васо, Северин, високия Асен и който съм изпуснал да ме прощава, след което се облякохме. Оттам отново на триоската и на паметника под върха – самият връх се намираше на около 500 м. северо-западно от паметника. Отец Иван от новозагорския клуб отслужи заупокойна панахида, ние отдадохме необходимите за случая почести. Имаше и около 30 – 35 души публика от с. Мирково, от Ботевград, Етрополе и от други околни селища. Председателят на Панагюрския клуб Методи Навущанов изнесе кратко слово относно бойния път на бойците на ген. Криденер, намерили смъртта си на 27 и 28 декември 1877 г. в опита си да пресекат Балкана на това място. Кратко слово произнесе и кметицата на с. Мирково, на която връчихме членска карта на самото място на тържеството. Това е една невероятно дейна, изпълнена с енергия жена. Заяви, че в знак на благодарност към делото, което правят нашите братя мирковчани, кметицата им даде помещение, където да правят четвъртъчните си сбирки. Връчи им иконата на свети Георги, 600 лв да си ушият флаг, даде награди на председателите на РК, на Главния войвода от сдружениеуто „Родопски хайдути“ и членове от УС и от РК Мирково. Не знам и не съм чувал друг път да е правено такова нещо!…След това кой пеша, кой с Щайера обратно на хижата а там – както си му е реда отново седнахме на курбан, агнешко печено, пържоли, кюфтета, салати и на кой каквото му иска душата. Гърмежите верно продължиха до късно през нощта, ама в Балкана няма кой да ти забрани, или да ти прави забележки. Времето също беше с нас – заваля слабо като се връщахме от паметника, после усили и спря…“
„Браво момчета. Да са ви честити новите придобивки. Прави чест на Мирковската кметицата. Дай Боже и тези дето са в парламента някой ден да бъдат същите родолюбци“!
