Тържествен водосвет на Св. Св. Константин и Елена

От километри блести позлатеното кубе на параклиса „Св. Константин и Елена“ построен и тържествено осветен преди две години на върха на „Таушан тепе“. Още от сутринта на 20 май заприиждаха стотици жители и гости на района да запалят свещ в храма, да присъстват на освещаването на курбана. Похвални са грижите на „Елаците мед“ да поддържат района около параклиса в изрядна чистота и зеленина. Илия Медаров едва смогваше със скарата и бирата, а от западната страна под навеса Тодор Бантов, професор по приготвяне на най-вкусните курбани, с помощта на Елена Дринчева бъркаше в трите казана, в които вреше месо от седем шилета и агнета.
По молба на ръководството на „Елаците мед“, честването на „Св. Константин и Елена“ се проведе един ден по-рано, за да могат хората да опитат от курбана, тъй като следващият ден е постен. На тържеството присъстваха изпълнителният директор на „Елаците мед“ – АД инж. Добри Цветков, инж. Цоло Вутов – изпълнителен директор на „Геотехмин“ – ООД, благодарение на които беше изграден този великолепен християнски храм, служители от двете фирми, Цветанка Йотина – кмет на община Мирково, Антоанета Илиева – кмет на община Пирдоп, инж. Алекси Кесяков – кмет на община Челопеч, Любомир Цеков – кмет на община Копривщица, Искра Шипева – председател на ОбС Копривщица, бившият изпълнителен директор на „Кумерио мед“ – АД Том Биймиш, директорът на ДЛ-Пирдоп инж. Светослав Петров, бизнесмени, представители на държавни институциии др.
Изпълнителните директори на „Елаците мед“ и „Геотехмин“ посрещнаха топло Негово високо преосвещенство ловчанския митрополит Гавриил. От името на Сдружение „Св. Св. Константин и Елена“ кратко приветствено слово произнесе инж. Добри Цветков /публикуваме го отделно/, след което Н.в.пр. митрополит Гавриил, заедно със свещениците Йордан Георгиев, х. Недко Бръмбаров и отец Николай извършиха водосвет. В края на службата ловчанският митрополит честити на всички празника. Той припомни голямото значение на делото, извършено от дарителите за построяване на храма, който сега освещава и украсява цялата околност. Хората, които минават по пътя в подножието на параклиса, дори когато нямат време да се изкачат горе се прекръстват и се помолват на Св. равноапостоли Константин и Елена и техните молитви биват чувани и християните получават помощ.
Н.в.пр. изтъкна, че мястото на храма е едно светилище, което носи здраве и благоденствие на хората и на тези, които уважават и почитат светиите, в памет на които е построен. Тук отдавна те са били почитани, но не са били създадени тези прекрасни условия, които има днес. Дарителите се знаят, знае ги и Господ, те се поменават в много молитви. Господ не забравя добрините, за разлика от хората, които често ги забравят.
Митрополит Гавриил разказа за голямото значение на Св. Константин и Елена за християнството. 300 години християнството е било жестоко преследвано в Римската империя. Тогава по-добро е било отношението към престъпниците, отколкото към християните. Не са успели опитите на езичниците да изкоренят християнството. Колкото повече ставали мъчениците, толкова повече то се е разраствало из цялата империя. Римският император Св. Константин, възпитаван от майка си царица Елена в християнство е издал през 313 г. известният Милански едикт с който за пръв път в империята е разрешено на християните да изповядат свободно своята вяра.
В края на службата всички бяха поръсени със светена вода. На присъстващите беше раздадена брошура „Съветите на стареца“ към християните, живеещи в света – издание на Ловчанската Света Митрополия. След освещаването на курбана на всички беше раздадено от него. На следващия ден бе извършена Света литургия.

Параклисът е символ на живота и християнската вяра

Слово на инж. Добри Цветков

Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми кметове и съграждани, колеги,
приятели и гости

Щастлив съм да Ви приветствам от името на сдружението „Св. Св. Константин и Елена“ с добре дошли на празничния водосвет, тук на параклис „Св.Св. Константин и Елена“.
Това място е обитавано още от тракийски времена, когато през 13 век се е издигал параклис с ограда и църковни помощни пристройки, а по-късно от тук е минавал и междуселищен път. За нас местността и параклисът са символ на живота и устоите на християнската вяра. Храмът е здание, посветено на Бога и предназначено за богослужения. Тази църква е израз на приноса на групата Геотехмин, в това число и „Елаците- мед“ АД за спокоен и добър живот в Средногорието. Тук се събират границите на няколко общини /Чавдар, Мирково и Челопеч/, ето защо бих се радвал параклисът да бъде символ на сътрудничеството и да ни напомня, че заедно можем да си поставим и да изпълним по-високи цели. Нека не забравяме, че ще ги изпълним само ако проявим търпимост към убежденията и различията ни, а не с популизъм и голи обещания.
Това са посланията от земния живот на Равноапостола, съградил и осигурил мир и благоденствие в Константинопол, на императора прекратил гоненията на християните.
Нека уважим този, който е създал Първата християнска столица и свикал Първия вселенски събор, а царица Елена открила Кръста Господен, в чиято чест е и този параклис.

Добави коментар