Тръпката да преоткриваш света

Петър Николов е на 29 години, от Пирдоп.
Завършил е СОУ „Сава Савов“, хуманитарен профил.
Обича да пътува, бил е в Люксембург, Холандия, Белгия, Германия, Франция, Испания, Италия, Дания, Великобритания,
Шотландия, Мароко, Румъния, Словакия, Русия,
Доминиканската република, Бразилия и Япония.
Обича да чете книги за Великите географски открития
и за историята на страните.

– От кога мечтаеш да обикаляш по света? Тръпка ли е пътуването за теб?

– От малък се интересувам от география – още от първите часове в училище се запалих да изучавам планетата, континентите, релефа, климата, населението, различните начини на живот в държавите. Повечето хора у нас, когато ходят на екскурзии, приемат повърхностно това, което виждат, гледат материалната страна. Докато аз се интересувам и от историята на държавите, културата, постиженията в областта на науката и техниката. Могат да се научат толкова нови неща.
През 2002 година в София се записах на курс към международната организация IATA/UFTAA. /Бел. Ред. – Международна асоциация за въздушен транспорт, (от англ.: International Air Transport Association, IATA) е международна неправителствена организация. Централата се намира в Монреал, Канада. Европейският център е в Женева, Швейцария. ИАТА има 101 представителства по целия свят./ След успешното полагане на изпита получаваш диплома и право да работиш като туристически агент. Курсът продължава 2 месеца, в другите страни е по 6 месеца. Но тук е по-кратък, защото излиза доста скъпо, около 2 000 лв. Изучават се различни предмети – математика, география, история, обща култура на страните, например всяко летище и авиокомпания си имат кодове, пресмятат се различните тарифни планове и други. Водещите на курса също бяха туристически агенти с доста богат опит, който са придобили по времето на социализма. За мен това беше по-добрата перспектива, отколкото университет. Изпитите се провеждат през март или септември всяка година.
– С какво се занимаваше преди да започнеш да пътуваш? И коя е първата държава, която посети?
– Преди да тръгна да обикалям по света, работех в МакДоналдс в София. Всеки ден пътувах от Пирдоп с влака. След около 1 година напуснах и със спестените средства заминах за Холандия. Майка ми и баща ми също много ми помогнаха. Не потърсих работа предварително, мислех си, че като ида и разпитам, все ще изскочи нещо. Но един месец стоях така. Спях в младежки хостели, където можеш да срещнеш много млади хора, които обичат да пътуват. Нощувките са евтини, не като в хотели. Имаше стаи, които са пригодени и за 24 човека. Посетих и Северна Холандия, в столицата Амстердам. Запознах се с едно момиче от Етиопия, което се беше омъжило за белгиец. Тя ме покани да им отида на гости и аз отидох. Беше ми любопитно да видя старите градове там, една от старите столици в Европа – Еген, също и Антверпен, най-голямото пристанище по онова време. Обиколката завърших в Люксембург и останах дълбоко впечатлен от тази страна, която има най-висок стандарт на живот в света, според мен. Работа така и не намерих, а и тогава, на 22 години не знаех, че е по-лесно да търся чрез различни агенции и младежки програми. Като се върна назад, това двумесечно пътуване беше първият допир с широкия свят и различните нрави на народите.
– А след това, накъде те отвя вятърът?
– Две поредни лета ходих да бера грозде в Испания, в Кастилия ла Манча. Дон Хуан, човекът, при който работех, остана доволен от мен и ме покани да отида отново, но не успях. В свободно ми време посетих Мадрид и други близки градове. След като заработих парите си за месец и половина, реших да отида в Мароко. От Мадрид до Малага се пътува с автобус за една нощ, до следващия град пак с автобус и до Танжер пътувах с ферибот около 4-5 часа. Той превозваше камиони и тирове, а туристите бяхме 6 човека само. Мароко е мюсюлманска държава и улучихме Байряма. При пристигането ни на пристанището в Танжер, персоналът на ферибота ни предупреди, че трябва да изчакаме да мине молитвеното шествие и тогава да слезем. Същото ми се случи и докато пътувах до Казабланка. Автобусът спря в определения час и всички слязоха да се молят. Честно казано, едновременно е и малко страшно в Мароко, но е и много интересно и красиво. Общо взето, имах приятни изживявания.
– Кога замина за Великобритания?
– След Мароко се върнах в България и подадох документи за кандидатстване по младежката програма Work&Study за работа във Великобритания. И от 2007 година работя главно в хотелската индустрия. Програмата е NVQ Level 2 и се предлага от тамошното бюро по труда. Учат те как се прави клиентско обслужване – сервиране, отсервиране, камериерска дейност, справяне с капризни клиенти и т.н. След като свърши програмата, започнах да се местя сам от хотел в хотел, като карах по една година горе-долу. Бил съм в Шотландия и Северна Англия.
– Как те приемат хората? Има ли го негативното отношение?
– Когато аз отидох февруари 2007, България беше вече влязла в ЕС и хората знаеха за Черно море, Златни пясъци. Вече има ужасно много емигранти от Източна Европа и не им прави впечатление. Общо взето добре се отнасят към чужденците. Британците обичат да се веселят, всеки чака с нетърпение да дойде уикенда, за да разпусне. Там се плаща на седмица, работи се здраво.
– Какво правеше през свободното си време, използваше ли отпуската, за да пътуваш отново?
– Да, имах две седмици отпуск и се възползвах максимално. Посетих до Бразилия. Качих се на статуята на Христос, посетих столицата Бразилия и Рио де Жанейро. Самото пътуване беше дълго, смених три самолета. Бразилия ми се видя доста изтощена от към природа специално. Не мисля, че плажът Копа Кабана или Ипанема, са нещо повече от Слънчев бряг например. Те са доста по-страшни от европейските плажове, да речем. Особено вечерно време стават много обири. Буквално всеки квадратен метър е зает от един бразилец, който ти казва, че ако искаш да останеш на плажа, трябва да му платиш и той ще се грижи за вещите ти, ще ти предложи чадърче и такива неща. Видяха ми се нахални, спрямо нашия манталитет. Не са толкова тъжни като нас.
– Най-далечното ти пътуване кое е?
– Най-далечната страна, която съм посетил е Доминиканската република, през 2008 година ходих там. Пътувах с една туристическа компания, която се води Low-Cost, билетът струваше около 700 лева. Очакванията ми бяха по-големи, но не беше толкова красиво както си го представях. Имат доста нисък стандарт на живот. Бедно е. Иначе пък хората са сърдечни, отзивчиви, отворени, усмихнати. Местните се препитават главно като гидове на туристите – пресрещат ги на улицата и натрапчиво им предлагат услугите си – развеждат ги по забележителностите. С такъв екскурзовод се разходих и аз, поиска ми 40 долара.
За мен остров Еспаньола е много важен от историческа гледна точка. Доминиканската република е била открита през 1492 година от Христофор Колумб през първото му пътуване до Новия свят. Столицата Санто Доминго е първият официално обявен град в Америка, основан е от Бартоломей Колумб през 1496 г. Видях най-старата катедрала в Америка – катедралата Ла Примада де Санто Доминго. Там са били тленните останки на Христофор Колумб. Посетих и къщата, в която е живял, тя е отворена за туристи. Вътре в нея не можеш да не усетиш духа на онова време, на големите географски открития, на битките с конкистадорите. Запазени са най-старата болница, университет, манастир и крепост в Америка. Съхранена е древната история и култура на този град, това ми хареса най-много.
Другото ми далечно пътуване е до Япония, през август 2010-та. Една от най-подредените страни в света, с най-висок стандарт в света и с доста различен манталитет от нашия.
Столицата Токио образува агломерация с няколко съседни града и наброява около 30-35 милиона жители. Японският народ пази ревниво своята култура, трудно допускат чуждите традиции и начин на живот. Да не говорим за икономиката – нищо не се внася. Всичко се произвежда за износ и за консумация в държавата. Свикнал съм, където и да отида, да виждам МакДоналдс навсякъде. Там го открих след голямо лутане. Не ми се понравиха само техните ястия – водораслите и морските деликатеси. В супермаркетите хляб продават, нарязан на филийки. Киселото мляко е само българско, на кофичките пише България. Японците много го обичат и ценят страната ни. Познават и сумиста Калоян Махлянов – Котоошу, гордеят се с него и постиженията му. На пръв поглед изглеждат студени хора, но след като се разговориш с тях
Посетих Музея на транспорта, а в парка в центъра на града има една Пагода, малък императорски дворец. Токио преди се е казвал Едо, и именно около този малък дворец е започнал да се разраства и развива града.
Отидох до първата японска столица Нара, след това до Киото, видях и Хирошима. Разгледах Музея на атомната бомба и сградата, от която са останали само външните стени и металният й купол. Снимките са много вълнуващи, спомените са страшни. Окървавени детски дрешки, играчки, колела, кой закъдето е тръгнал, така го е сварила бомбата … Имаше снимки на хора с разлагаща се плът …
Близо до Хирошима е разположен малкият остров Мияджима. На брега е построена красивата ритуална порта – Tории, която се издига от морето и която води към светилището в Ицукушима. Тя е символ на Мияджима и един от най-известните символи на Япония. В една древна поговорка се казва, че сутрин рано, към 7 часа, когато слънцето я огрява под определен наклон и тогава тя се отбелязва в самото море и се покрива с вълшебство. На живо е още по-прекрасно, но после морето се отлива на близо три метра и арката остава на сушата.
Друго характерно за този остров е, че на свобода там се разхождат елени и маймуни, те са считани за свещени животни. При пристигането си, получаваш указания и предупреждения за безопасност, дават ти и пакетчета с храна за тях. Животните са навсякъде – в супермаркетите, по улиците, по градините, могат да ти отмъкнат раницата.
Останах на острова около 10 дена и после се върнах в Лондон, а след месец и половина си дойдох в България за празниците.
А за кои страни мечтаеш, имаш ли слабост по отношение на някоя държава?
– Да, макар за звучи налудничаво – това е Латинска Америка – по-специално Колумбия, имам приятел там, и от Африканските страни – Конго. Тя не е препоръчвана туристическа дестинация, дори е забранена. Там се намира една от най-красивите ботанически градини в света и искам да я видя.
Виждаш ли бъдещето си в България?
– След като се върнах от Япония се надявах да си намеря работа, но уви засега без успех. Подадох документи в една агенция, чакам резултати. Казах им, че ще работя и без възнаграждение, ако трябва, само и само да натрупам опит и умения. Много бих искал да остана тук и да работя като травел-агент.

Интервю на

Александра Тодорова

One thought on “Тръпката да преоткриваш света

  1. Iskam samo da dobavq,4e mn zavijdam na Petar.Radvam se, 4e za tolkova kratko vreme e obikolil tolkova strani i e vidql tolkova razli4ni narodi.Az sa6to obi4am da patyvam i izpolzvam vsqka svobodna minyta za da go pravq. Za sajalenie bade6teto v Balgaria za mladite hora e katastrofalno…..dano da ima kasmet i da ysoee da se realizira.

Добави коментар