Есе
Любовта е прекрасно чувство, прекрасно магия, която се доближава до нас и се случва в момент, в който най-малко я очакваме. Тя идва и ни връхлита като буря, като ураган. Понякога тя е трудна, но кой е казал, че всичко в живота е розово.
Дали има любов от пръв поглед не знам, защото не ми се е случвало. Бих искала да срещна любовта, рано или късно. А дали ще бъде от пръв поглед или не, важното е да я срещна. Понякога един жест, една дума, една искра са достатъчни, за да пламне истинската, завладяващата любов.
Освен, че любовта е прекрасно чувство, тя е и страх. Страх да не загубим човека до себе си и да останем сами.
Ако всичко се срини в един миг, затваряме очите си и ни се иска да не е така и се питаме: защо точно на мен, защо не мога да бъда щастлива? Изпълнена си с болка, защото си загубил човека до себе си. А стрелките се въртят и те отдалечават от времето на прекрасните дни, прекарани заедно.
Момичетата на моята възраст си мислят, че са срещнали голямата, истинската любов. Но аз не вярвам, че при всички тях това е голямата любов.
С времето човек става все по-зрял и по-улегнал, замисля се как да създаде семейство, как да изгради свой дом с любимия човек.
Силно се надявам, че ще срещна голямата любов, защото съм сигурна, че тя съществува. И както в приказката с принца и белия кон, да изживея живота си.
Илияна Пенчева, Х кл. ПГТХТ
