• Тодор Чомпалов
Една овца може да се стриже много пъти, но само веднъж се дере. Тази максима се прилага точно обратното върху най-бедните жители на ЕС – българите. Дерат ги с постоянно увеличаване цените на всичко – ток, горива, вода, хранителни стоки. На глава от население се падат приходи 5 пъти по-малко от тези на средния европеец..
Най-големият кожодер обаче са банките. Недоволството към тях придобива големи размери. Те променят банковите лихви по кредитите, когато и както си искат. Без наше съгласие или дори уведомление. Това е записано с много ситни букви в договора и ние сме се съгласили доброволно, защото иначе няма пари.
В тълковен речник понятието „договор“ се обяснява, като постигнато съгласие за вземани задължение по някой въпрос. В случая единствено банката диктува условията и само тя има право да ги променя, т. е. да завишава лихвите. Защото е по-силна и се е преборила с лоби пред политиците, които законодателно са я поставили в привилегировано положение.
В момента около 18% от раздадените кредити са „лоши“ и няма да се върнат никога. Говори се за 9 млрд. лв. Тези пари са загуби за банките и трябва да се избият от някъде. И се започна с увеличаване лихвите на тези, които са редовни, които си плащат. Добрите плащат заради лошите, умните – за глупавите, можещите – за неможещите, работещите – за фалиралите.
Всичко ще си дойде на мястото когато в България влезе директива 93 на ЕС, че ние не може едностранно да се променят условията по договорите.
Но дотогава нещата ще ескалират, защото проблемът изключително е наболял. Самите банки знаят, че това положение няма да е вечно, но си правят оглушки, защото сега разликата между привлечен и отдаден капитал е най-голяма. Колкото повече се бави влизането на директива 93, толкова по- добре за тях, за да избият всичките си загуби и да трупат печалби.
