По случай 134 години от Априлското въстание и 160 години от рождението на Захари Стоянов, автор на „Записките по българските въстания“, читалище „Хр. Смирненски“ организира среща-разговор с Катя Зографова. Тя е писател и уредник на къщата-музей „Н. Вапцаров“ в София , автор на осем книги, член на Сдружението на българските писатели, носител на национални и чуждестранни награди, член на Дамски литературен салон Евгения Марс.
Срещата се проведе на 20 април в малката зала на читалището. И този път ел. разпределителното предприятие прояви великодушие и не спря електричеството, което кметът на общината упорито отказва да плати. В залата присъстваха много граждани, между които общински съветници, директорите на учебни и детски заведения и др. В началото женският хор „Златолира“, с ръководител Кузман Кузманов изнесе кратък концерт с изпълнение на популярни народни песни. В залата беше уреден кът с книгите на писателката.
Председателят на читалището Петър Белишки представи гостите – Катя Зографова и Георги Гемиджиев от историческия музей в Панагюрище, след което проследи накратко историята на Априлското въстание, обхванало основно нашия район. Беше прожектиран филмът „Душата на един град“.
Росица Чернева и Цанка Варгелова прочетоха есета, посветени на Райна Княгина и столицата на въстанието – Панагюрище. След тях Георги Гемиджиев представи на присъстващите цялостното творчество на родената в Панагюрище Катя Зографова, която си е спечелила прозвището „адвокат на онеправданите от историята“. През годините на прехода тя се опази от изкушението да влезе в политиката, макар че вратите към властта за нея бяха широко отворени. Катя Зографова остана в своята партия на литературата, партията на литературната история и литературното слово, бълбукащо като средногорски поток, възложила на самата себе си да защитава хубостта на българското слово.
Присъстващите изслушаха с голям интерес словото на писателката, която разказа за себе си, за своя роден град, за българската литература, за нещата, които й позволяват да твори и да отстоява своята гражданска позиция. Тя не скри огорчението си от факта, че докато цял свят познава творчеството на поета Никола Вапцаров и ЮНЕСКО го бе включил в календара си, то в България негови роднини племенници изкопаха гроба му, за да положат в него починалата си майка. Но такива са законите в България. В случая, по ирония на съдбата, тези негови роднини с този свой абсурден акт цитират известния стих: „Какво тук значи някаква си личност?“
