От 3 до 17 август Криста Михайлова – XI клас, СОУ „С. Савов“ – Пирдоп и Ива Димитрова – XI клас, 73-то СОУ „Вл. Граматик“ – София, бяха на летен лагер в Солент Юнивърсити, Саутхемптън, Великобритания. Както вече писахме, те имаха този шанс, благодарение на най-доброто си представяне на финалния тест в летния езиков курс, организиран от Аурубис България през м. юли.
Ето какво ни разказаха Криста и Ива за своето пътуване до Англия.
• Криста Михайлова:
– Искам да благодаря на Аурубис за възможността за обучението в Англия, която ни бе предоставена.
Лагерът бе общо шест седмици, но ние се включихме в последните две. Нивото на английския ми език се повиши, тъй като бях сред много хора, с които общувахме на английски език, което е изключително полезно. По време на лагера нямахме много свободно време, тъй като имахме точно определена програма. Сутрин отивахме на закуска, след това уроци, обяд, екскурзия и различни занимания. Имахме време за разходка из Саутхямптън, което бе добре, защото няма как иначе да си купиш сувенири.
Главната тема на летния лагер бе опазването на околната среда. Всяка седмица трябваше да правим проект и да го представяме пред останалите групи. Първата седмица ние избрахме да правим проект, относно замърсяването от страна на компанията Shell.
Темата през втората седмица на посещението ни бе да представим своята страна. Двете с Ива, заедно с хората от Турция направихме общ проект за разказване на легенди от двете страни, който включваше и обща легенда. Ние представихме легендата за мартеницата. Общата легенда бе за Мустафа Кемал Ататюрк, човекът направил Турция република, и за това как е бил влюбен в Димитрина Ковачева, но така и не се събрали. Проектът и представянето ни се хареса на преподавателите.
Във вторник имахме сутринта часове, а следобед екскурзия до дадено място, а в четвъртък и неделя имахме целодневни екскурзии. Посетихме Лондон и Оксфорд, където разгледахме музея на Мадам Тюсо. В Оксфорд разгледахме огромната библиотека и Оксфордския университет, който е много хубав, но не сме влизали в него, разгледахме го само отвън. Посетихме и исторически музей, където бе доста интересно, имаше различни изобретения, които са помогнали за развитието на човечеството. Повечето музеи в Англия са със свободен вход и може да ги разгледаш безплатно.
Най-голямото изживяване за мен във Великобритания бе запознанството ми с всичките тези хора, както и да намеря общите неща между нас. В летния лагер на Солент Юнивърсити имаше хора от Турция, Чехия, Тайланд, Украйна, Мексико, Дубай, дори момиче от Япония.
Учителите във Великобритания имат уникален подход към учениците. Те ги карат да се отпуснат. Карат те да бъдеш себе си и да не се притесняваш от това, което казваш. Дори и да допуснеш грешка, те са готови да те поправят, без да ти се карат. Просто ти показват как трябва да бъде. Съвсем спокойно може да общуваш с тях без да се притесняваш. Те ни учеха на нови неща, но по такъв начин, че не се натоварвахме.
Видяното в Англия много ме мотивира да продължа образованието си в чужбина, а като завърша, смятам да се върна отново тук. Тяхната страна е красива, но аз обичам България и ми харесва да живея тук и предпочитам моята страна. Определено ми хареса техния университет, невероятно място, което ме промени и ми даде стимул за нещо повече. Беше наистина невероятно преживяване, което ще си остане спомен за цял живот.
Студентите там по държание, по външен вид, не приличат на студентите в България. Изглеждат по-свободни и по-щастливи.
Голям плюс за нас бе че имахме WiFi, защото по този начин най-лесно се свързвах с приятелките си от България, които след две седмици започват да ти липсват.
Когато отидох там се притеснявах изключително много дали ще се справя с материала. След курса се чувствам по-уверена в себе си. Мидля, че с още малко тренировки, ще говоря перфектно английски.
Ива Димитрова:
– Благодаря на Аурубис за възможността, която ми даде. За мен това бе едно невероятно преживяване.
Самият лагер бе натоварващ, но уроците бяха забавни.
Преподаването е коренно различно от това в България. Връзката между учител и ученик е много различна и не съществува тази граница между тях, а всички са на едно ниво. Може да отидеш да си говориш с тях за всичко. Всички са дружелюбни, готови са да помогнат във всеки един момент, какъвто и да е случаят. По време на заниманията се наблягаше най-вече на говоренето, а не на сухите упражнения. Благодарение на това упражних английския си изключително много и получих сертификат за знанията си с ниво С1. Много хора ме питаха дали някой от родителите ми не е англоговорящ, защото английският ми е много добър. До тогава нямах сертификат, защото не съм учила този език в училище.
Всяка седмица бе тематична. Темата на първата седмица, в която бяхме ние бе „Казино“. За всичко което правехме – устни или писмени упражнения, при добро справяне, получавахме напечатени банкноти с лика на преподавателите. В края на седмицата имаше казино вечер, където можехме да наддаваме с тези пари. Можеше да залеем някой учител с кофа вода, или пък да го ударим в лицето с крем за бръснене. Имаше и две мистериозни награди. Преподавателите ни посъветваха няколко души да обединим „парите“ си, защото наградите бяха много скъпи. Италианците спечелиха първата мистериозна награда, за която платиха страшно много пари, а тя бе лъжица. Ние, с още няколко момичета спечелихме втората мистериозна награда, която бе обяд на свещи, с бяла покривка, а сервирането бе от мениджъра на лагера.
Успях да видя какъв е животът в английския университет. а той е вълнуващ. Целия ден прекарвахме в Солент Юнивърсити – от закуската в 8 ч. до вечерта в 21:30 ч. Там е много оживено, има кафета, ресторанти. Един малък град, затворен в сграда. Образователната им система е на много по-високо ниво от нашата във всяко едно отношение – и учителите и материалните им бази. Всяка една стая бе оборудвана с мултимедия, компютър, достъп до интернет. Преподавателите ни позволяваха когато се изморим да станем и да си пуснем някоя песен.
Запознах се с много хора от различни държави и мисля, че с доста от тях ще си останем приятели и за в бъдеще. Поддържам контакт с тях, дори и с един от учителите и вече имаме планове за следващи срещи.
По принцип не съм общителна, но там нямаше как да не бъда. Всички идват при теб и ти казват „Здравей!“ и започват разговор с теб. Доста хора ме питаха къде се намира България, обяснявах, че се намира между Гърция и Румъния и дори им показах на картата. Хората от Кувейт и Дубай си нямаха представа къде се намирахме ние. Другите бяха чували за нас.
Най-голямата група бе от италианци, които бяха спечелили европроект, за да бъдат в Англия. Докато бяхме там, имаше национален италиански празник и затова ги помолихме да ни заведат да гледаме фойерверки. Преподавателите каза: „Да, разбира се. Няма проблем, ще ви заведем.“. Преживяването бе невероятно. Имахме също и разходка с лодка по р. Темза. Тя бе много приятна, а екскурзоводът бе забавен. Имахме пешеходна обиколка на Оксфорд и точно тогава силно валеше. От лагера ни дадоха якета, бяхме с чадъри и въпреки това бяхме мокри. Много от Оксфорд не запомних, просто помня как се сипе дъжд.
Личното ни свободното време бе вечер от 21.30 до 23 ч. Тогава всеки се прибираше и уморен заспиваше. Имаше и обща стая, където се събирахме. Там имаше телевизори, игри, маса за билярд, въздушен хокей. Имахме интернет навсякъде. В момента на пристигането ни получихме персонална парола и потребителско име за използването на интернет. Където и да отидохме в университета навсякъде имахме връзка. Това бе много добре, защото аз съм си пристрастена към телефона и не мога да живея без контакт със света. Това бе много голямо улеснение за мен, защото не можех да си представя как ще живея две седмици без интернет.
