Силвия Делчева – най-добрият млад готвач в България

  

 

Силвия Делчева, ученичка в ПГТХТ „Н. Димов“ – гр. Пирдоп, лауреат от Националното състезание на МОМН „Най-добър млад готвач, хлебар-сладкар, сервитьор и барман“, 20-22 април 2011 г., хотел „Иберостар“ Златни пясъци

– Силвия, какво е усещането да те обявят за най-добрия млад готвач в България?
– Минаха няколко дни от тогава и вече смятам, че това е голяма тежест върху плещите ми. Колко време ще бъда най-добрата? И то най-добрата от състезаващите се готвачи. Много повече са тези, които остават неизвестни и все пак са добри. Всъщност какво е да си най-добър в нещо? Ей такива въпроси си задавам сега, но миналия четвъртък в хотел „Иберостар“, в Златни пясъци беше съвсем различно. Очаквах трескаво обявяването на наградените. Сърцето ми се качи в гърлото и заби лудо, когато чух имената на победилите в моята категория на ІІІ и ІІ място. Първата ми реакция, като разбрах, че аз се класирам на І място в националното състезание, беше силна изненада и въпреки това и едно вътрешно голямо ДА, защото най-после бях успяла. Медалът и купата ми връчи председателката на журито Ади Ценова. Почти не я виждах през сълзите, които напираха от очите ми. Когато се прегърнахме и целунахме, разбрах, че и тя се беше насълзила. Много силен и вълнуващ момент. Няма да го забравя.
– Казваш, че най-после си успяла? Имаш предвид това, че имаш вече няколко участия в кулинарни състезания и това е най-голямото ти постижение?
– Точно така. Състезавам се още от 10 клас. За пръв път бях на кулинарен конкурс за най-добър млад готвач „Гурмино“ през 2008 г. в Поморие. Беше трудно. Тогава стигнах до ІІІ място от 40 участници с предястие, но при класирането на основното ястие изостанах и не влязох в челната тройка. Този неуспех ме амбицира да опитам пак. Пробвах толкова пъти, колкото беше необходимо, за да се класирам в Разлог, Своге и да стигна до национален кръг на републиканското състезание за най-добър млад готвач, организирано от МОМН в Пловдив през 2010 г. Тази година пак се класирах за това състезание, като спечелих ІІІ място на регионалния кръг в София, а сега станах и първенецът в националния кръг. Най-после успях!
– Във всичко ли, което искаш да постигнеш, си толкова упорита? Ако е така, то тогава не е случайно, че учиш и овладяваш професията на готвача, нали? Зад това решение вероятно се крие някаква интригуваща история?
– Да, връщате ме към детството. Бях на 5 години, когато дядо ми направи малка дървена точилка и аз бях горда да се уча от баба ми как се меси и точи тесто. На 6 години веднъж ми се наложи да готвя гювеч, защото баба бързаше за някъде. Остави ми почистените продукти, десет пъти повтори какво и как да направя и излезе. Сигурно не ви се вярва, но аз наистина сготвих и не подпалих нищо в кухнята. От тогава все съм около печката и гледам какво мога да „открадна“ от опитните готвачи. Този занаят не е лесен. Не стига желание, трябва и хитрост, за да успееш да откраднеш най-хубавите рецепти от големите спецове в кулинарията. На грамотата ми от състезанието в Златни пясъци пише: „С всичко се справи перфектно, затова е така ефектно“. Ефектната храна е вкусната и полезната храна – основно правило. А старите майстори готвачи знаят големите тънкости в приготвянето й. Затова трябва да се уча от тях и да поотмъквам някоя и друга тайна рецепта. Не че е практика да се краде занаята на колегите, а е геройство да накараш майсторът да се разкрие. Това означава да откраднеш майсторлък.
– А ти от кои майстори „открадна“?
Баща ми, на първо място. Той е готвач. Още от малка все съм около него в кухнята. От баща ми беше трудно да открадна занаята. Каквото и да сготвех, той само свиваше вежди, оглеждаше го и питаше: „Защо го правиш така?, „Какво сложи тук?“ или казваше пестеливо: „Става“, друг път „Добре е“ или „Може и по-добре“. Първото „браво“ от баща ми изтръгнах чак в ХІ клас. Най-накрая одобри една пълнена пуйка, която приготвих за търг, организиран от Ротари Клуб Пирдоп. После започна да ме „наглежда“ по-отблизо и да ме съветва в подготовката за състезанията. Ей така успях малко да открадна от баща си. Разбира се, не само от него се уча на занаята. В VІ клас вече знаех, че искам да стана готвач и след основно образование се записах в специалност „Кетъринг“ в ПГТХТ „Н. Димов“ в Пирдоп. В моето училище имах възможност да се уча от Горяна Борисова – учител по практика. С нея обиколихме България заради кулинарните състезания. От нея знам, че храната винаги трябва да се приготвя в добро настроение, а е добре да има и щипка хумор. От известно време усъвършенствам знанията и уменията си и благодарение на Мирослав Марковски, на когото отправям искрени благодарности и обещавам да науча още.
– Ти се изявяваш като състезател на ПГТХТ „Н. Димов“. Смяташ ли, че именно в твоето училище си развила таланта, който имаш?
– До голяма степен. В моето училище намерих това, което исках. Развих уменията си да готвя. Участвах в състезания. Научих и много странични неща. Като например как мога да сбъдна мечтата на баща ми. Той отдавна ми говори за наш семеен ресторант. За подобна стъпка трябват мениджърски познания и счетоводна и икономическа подготовка. Вече имам основата от училище. Това лято завършвам ХІІІ клас и ще кандидатствам в Пловдив и Варна. Трябва да продължа във ВУЗ. Искам действително да стана добра в бранша и да сбъдна мечтата на баща ми.
– Желаем ти успех в това начинание. Какво би пожелала на младите хора, които като теб са на прага да вземат важни решения за бъдещето си?
– Никога да не се отказват. Ако претърпят провал, да тръгнат напред още по-самоуверено. Но по-важно е да знаят какво искат да постигнат. Няма по-лошо от човек без цел и готвач без рецепта. Следвайте тайната рецепта на вашия живот и няма да сбъркате!

 

Добави коментар