• Антоанета Кафеджиева
За първи път в нашата демократична история, на 27 януари, ще има референдум. Предишните три трудно се вписват в значението на думата референдум.
Като начало, много добре! Все пак някой иска и нашето мнение, на народа. За първи път се чувстваме значими, някой ни пита, иска да знае какво мислим … Но нека спрем до тук, до началото, защото ако продължим да разсъждаваме, нещата започват да стават по-груби и грозни. Вижда се, че никой от управляващите, не иска и да знае какво мислим, никой не ни иска мнението, ние пак напразно решихме, че все пак сме демократична държава и че е време да си поискаме пряката демокрация.
Но колкото повече гледам дебатите по медиите на представителите на отделните партии, все повече се убеждавам, че народът и този път ще стане жертва на политическите игри и спорове на власт имащите.
Да не говорим, че малко са енергетиците в страната ни, които наистина разбират и биха дали компетентен отговор на този експертен въпрос. А и хората все повече се объркват от посланията, които слушаме от ефира, веднъж говорят едно, в следващия момент са на противоположното мнение – много компетентно! Все пак е добре, че ще има такова допитване до народа, може пък следващото да бъде с някой по-добре формулиран и ясен въпрос, на който хората биха отговорили веднага, без да се налага да им го разясняват цял месец, като например: Нужни ли са ни 240 депутати в Народното събрание?
Ако гласуваме на 27 януари, ще подкрепим самата форма пряк вот, а именно референдум, ще се преброим като гласоподаватели, тъй като ще изключим тези, на които им се плаща, за да отидат да гласуват, ще покажем, че искаме мнението ни на граждани да се зачита и поне малко да се почувстваме европейци.
Нека го направим на 27 януари, независимо от всички призиви, прогнози и резултати.
Нека се почувстваме значими!
