Проблемите на селото чакат своето решение

 

 

Рад Кавалджиев, кмет на с. Буново пред в.“Камбана“

 

Рад Кавалджиев е роден през 1954 г. в с.Буново. По професия е ж.п.специалист. Завършил е ж. п. институт „Тодор Каблешков“ в София – автоматика и телемеханика. Неизменен кмет на Буново от 1988 год. До сега. Женен, с две деца.

 

– Г-н Кавалджиев, какво представлява с. Буново днес?
– В днешно Буново живеят около 360 души, половината от които са пенсионери. Младите хора до 18 години са 50-60. Възрастното население основно се занимава с животновъдство и земеделие, за да добави нещо към малките си пенсии. Отглеждат крави, овце и кози и обработват по 1-2 декара земя. Част от работоспособното население работи в „Елаците мед“, „Челопеч майнинг“, Кремиковци и в частния сектор.
След затваряне на училището, на борсата отидоха десетина души учители и помощен персонал.
Земеделските земи, включени в някогашните блокове са дадени под аренда на три фирми. Една от тях е засадила 180 дка с рози.
– Какви са проблемите на с. Буново?
– Проблемите на Буново са много и те чакат своето решение. Един от тях е лошото състояние на пътищата до главното шосе. Има изработен и внесен проект за ремонт и асфалтиране на двата пътя и очакваме той да бъде одобрен. Освен него от общината има внесен проект за подмяна на водопровод и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води. От няколко години има проект за корекция на коритото на реката и също чакаме финансиране. Освен това е необходима канализация за вилната зона.
– Как се отрази затварянето на училището?
– Много хора страдат от носталгия по времето, когато училището работеше. Сега те ни обвиняват в какви ли не грехове. Те не могат да разберат, че с 10 деца училище от І до VІІІ клас не се прави. Затварянето не е прищявка на ОбС, на кмета на общината, на мене, или на директора на училището. Има си законови изисквания, които ги спазихме. Благодарение на кмета на общината Цветанка Йотина ни бе предоставен ученически автобус, който сутрин извозва 22 ученика до Мирково, Челопеч, Златица и Пирдоп и след обед ги връща в Буново. Шофьорът е от селото. Родителите и учениците са много доволни.
– Какво е състоянието на обслужването на селото?
– Недостатъчно е транспортното обслужване на населението. Само сутрин има един автобус до Пирдоп. За София няма автобус и хората ползват 5 пътнически влака до там, както и три влака до Карлово, един до Копривщица и един до Пирдоп. От много години се говори, че за нашия район е необходимо изготвянето на единна транспортна схема. Сега всяка община си изготвя такава отделно за себе си. Буново например не влиза в схемата на общините Копривщица, Антон, Пирдоп и др., особено за маршрута до София и обратно.
Зле сме с медицинското обслужване. През селото преминаха за по 2 – 3 месеца няколко лични лекари, които поеха пътя към Мирково, Златица и Пирдоп. За 290 души няма джипи, а останалите 70 са се записали на други места. Разполагаме с медицински кабинет, но нямаме и зъболекар. Такава е съдбата на малките и отдалечени села.
Що се отнася до административното обслужване на населението, стараем се да бъдем максимално полезни. Издаваме различни документи, като актове за раждане, за наследници, за смърт. За да не ходят хората до Мирково тук им събираме данъците.
В селото няма постоянно полицейско присъствие, но сме включени в схемата за патрулиране. Засега не са констатирани кражби.
За мобилните апарати има покритие. Приемаме само две ТV програми от ретранслатор, но в повечето къщи има антени на Булсатком. В магазините има необходимите хранителни и промишлени стоки. Освен това има млекосъбирателен пункт, в който млякото се заплаща за смешната сума от 0.30 лв./литър, което е причина кравите да се намалят на 40 броя.
Добра дейност развива читалището. Има две певчески групи, поддържаме традициите.
На населението са осигурени дърва за отопление по 40 лв./куб.м. които докарахме до домовете на хората.
– Какво предлага Буново на своите гости?
– Няма какво много да се предложи. Подминавам темата за селския туризъм, която не се разбира правилно от жителите на селото. На разположение е хижата, която се посещава от много туристи. Тя е ремонтирана, сменени са леглата, санитарните възли са вътре, има парно отопление. Много хора спират и се отбиват да разгледат паметника на Васил Левски. Интерес представлява църквата „Св Тодор Тирон“, която е построена през 1834 год.
– Вие сте от различна партийна принадлежност с тази на кмета на общината, отразява ли се това на съвместната ви работата?
– С г-жа Йотина работим много добре. За нас партийната принадлежност е оставена на заден план. Така беше и преди години с г-н Нончев, които беше от СДС. Кметът на общината се отзовава незабавно на нашите искания, като в случая с осигуряването на ученическия автобус за нашите деца. Освен това тя редовно присъства на общоселските събрания, които се организират на всеки три месеца. На тях тя не само дава отчет за извършеното от ОбА и ОбС, но преди всичко изслушва проблемите на хората от селото и техните предложенията как те да бъдат разрешени.

Добави коментар