Преди месец Инер Уил клуб Пирдоп обяви конкурс за есе в чест на 1 ноември – Денят на народните будители, на тема „Мисията на народните будители днес“. Според регламента на конкурса бяха предвидени първа, втора и трета награди.
В конкурса взеха участие осем ученика, чиито творби бяха оценени от жури в състав: Ренета Атанасова, Антоанета Кафеджиева и Диляна Дилова.
Всички участници се представиха добре по отношение на будителите и тяхното значение за нашата история и нация, но журито открои онези есета, които най-много отговаряха на поставената тема.
На първо място бе класирано есето „Един истински будител на Симона Пашова и Елица Владимирова, на 12 г., от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Златица.
На второ място е есето Анжела Георгиева Гюрова – 16 г. от СОУ „Св. П. Хилендарски“ – гр. Дупница.
На трето място е есето на Росен Томов – 15 г. от СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Златица
Наградените автори ще получат грамоти и парични награди, обявени в регламента на конкурса.
Един истински будител
Какво означава думата „будител“? Малки сме, но вече знаем, че будителите са просветители от времето на Възраждането. Помним достойни имена на предци, направили много за България, посветили живота си на народа. Затова сме им признателни.
Но искаме да разкажем за един от съвременните златишки будителии, за приятното усещане, че лично го познаваме.
От майките и бабите си бяхме слушали за една от най-обичаните учителки от тяхното време – Павлина Узунова. Благодарни са й за получените знания по български език и любовта, която е насадила у тях към българската литература. Но най-запомнящото от нейната личност е силата на духа, с който ги е подкрепяла и учила на човещина.
Коя е тази благородна жена? Щастливи сме да я познаваме. Годините на нейния живот са преминали цифрата 80, но жизнеността й е сравнима с пролетното съживяване на природата. Възхитихме й се още при първата ни среща. Потърсихме я, защото разбрахме, че тя всяка година организира възпроизвеждане на пролетния ритуал „Лазаруване“. Когато започна да ни разказва за българските традиции и обичаи, искахме разказът й да не свършва. А когато запя и заигра, за да ни покаже ритуала, не беше нужна покана – запяхме и затанцувахме, като че отдавна сме го правили. Колко къщи обиколихме на Лазаровден, на колко семейства доставихме радостта да повярват, че наричанията ни ще им донесат здраве и благоденствие! Но когато стопаните ни посрещаха, виждахме как те естествено се навеждаха, хващайки ръката на нашата ръководителка и с обръщението „Учителко!“ изразяваха силното си уважение към нея.
Тя самата не се хвали, никога от нищо не се оплаква, но отвореното й към благотворителност сърце е стоплило много хора. Сиротните деца от Домовете, малката дъщеря на сакатия Марио и други нуждаещи се хора са се топлели в зимните дни с изплетените от Павлина Узунова чорапи и ръкавици. Сръчните й ръце постоянно изработват красиви неща, които тя подарява. За скромността и отзивчивостта й знаем от други хора, защото тя никога не говори за това.
Ето, това е за нас пример за съвременен будител: човек, който отдава знания и опит с любов към хората. И както казва пословицата: „Направи добро, пък да става каквото ще“, то признанието за тази златишка будителка е обичта на хората. Тази любов накара сърцето й да почувства топлината, когато беше предложена за награда в конкурса „Личност на годината“ и бе удостоена за почетен член на Инер Уил клуб – Пирдоп.
Симона Пашова и Елица Владимирова – 12 годишни,
СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Златица
Благодарим ви, че ви има!
Будител – човек, който популяризира и извежда в приоритет знанието за националната ни история, правилната употреба на родния език, както и любовта и преклонението към родната култура и национален дух.
А кои са будителите днес?
Това са хората, които всекидневно се стремят да ни покажат, че има с какво да се гордеем. Това са хората, борещи се не с финансовата, а с духовната криза, която е много по-тежка. Те – днешните будители някак незнайно как успяват чрез силата на невидимата нишка на поколенията и мостовете между историческите събития и превратности, да превърнат словото в мисъл, мисълта в проекция на знанието, а знанието – в енергия за двигател на историята.
Те са нашите учители!
Карат ни да се гордеем с езика си, да обичаме историята и Родината си. Те са тези, които ни помагат да вървим по пътя, по който сме тръгнали, за да станем пълноценни хора. Учителите всеки ден разкриват пред очите ни нови хоризонти. Въвеждат ни във вълшебството на литературата, в тайнството на науката, в стройния свят на цифрите, в светлите и мрачни периоди на историята ни, в безкрая на българските поля и дори в небесните галактики. Те всекидневно ни даряват с много повече от това, което пише в длъжностните им характеристики – правят от нас достойни хора, готови за изпитанията на новото време.
Съвременните български будители са и музикантите.
Когато вдигнат лъковете на цигулките, настроят арфите, докосната се до клавишите на пианото, те проникват в душата ни. И горчивината от суровия ден се превръща в дълбоко удоволствие. В залите омайно и тържествено се носят мелодиите на Панайот Пипков. Умората се стопява, духът полита – истински празник за душата. Човешкият гений тържествува дори и над смъртта и ни убеждава, че за хората няма невъзможни неща.
Ами писателите?!?
И в най-трагичните си времена човечеството оцелява, защото е съхранило мъдростта на миналото в книгите. Човешкият гений е оставил в тях преживяното, за да го ползват идните поколения. Моканина, баба Илиица, Бойчо Огнянов, Рада… Любимите ни герои от книгите, без които не можем. С тях растем, преживяваме радости и скърби. Те ни съпътстват цял живот. Те, любимите ни книги, дело на любими писатели!
Учителите, писателите, артистите, музикантите, художниците… те са днешните Будители. Тях ще ги познаете лесно – по погледа и по чистата българска реч, по милеенето по родното и значимото. Те обаче през целия си живот имат и една трудна мисия, защото са призвани да водят човечеството по пътя на познанието и светлината. Те са хората, водещи Бъдещето за ръка, просветителите на народа, последната искрица съхраняваща историята и градяща бъдещето!
Днес е първи ноември! Нека сведем глави пред святото дело на всички български дейци, допринесли за съхранението и развитието на българската история, но нека и не забравяме имената на днешните български будители. Нека ги оценим достойно сега и ги назовем в деня на техния празник! Нека им кажем днес „Благодарим ви, че ви има!“ Защото без тях светът наистина няма да бъде същият!
Честит празник!!!
Анжела Георгиева Гюрова – 16 г.
СОУ „Св. П. Хилендарски“ – гр. Дупница
Нужен ни е нов Паисий
Паисий Хилендарски – първият български възрожденец! Това име ме вдъхновява и респектира. Отдалечен във времето, той е жив чрез проповедта си, че България я е имало, има я и ще пребъде. Ще пребъде, ако се вслушаме в светостта на думите му: „Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!“
Всички ние днес сме част от голямото европейско семейство, но имаме нужда от Паисий и неговия камбанен зов. Днес, във века на информационните технологии, е нужно да си спомняме по-често, че не само трябва да познаваме чуждите езици и обичаи, но и да ценим и славим българския език и традиции, да уважаваме тези, които ги пазят и предават на поколенията.
През XVIII век Отец Паисий прави нещо много значимо за България: той успява да издигне силата на българския език и да постави основите на едно по-добро бъдеще за страната ни. Кой ще ни спаси днес от залитането и прехласването по чуждите култури?
Може би един нов Паисий? „Новият Паисий“, който да върне мечтите на хората, да ги събуди от съня, в който са изпаднали, за да ги приземи в реалността. Ако ние, младите хора, не повярваме в себе си, ако не кажем гордо, „че и ний сме дали нещо на света“, то няма кой да го каже вместо нас. И когато спрем да се прекланяме пред псевдо култури и следваме пътя на знаннието в българските училища и университети, ще открием новия Паисий до себе си. Ще го видим в лицето на достойните наши учители и преподаватели във висшите училища. Та нали те, днешните български просветители обучават талантливите младежи, които носят медали от световни олимпиади. Та нали те подготвят гениалните изпълнители, прославящи България на световните сцени. От техните очи бликат сълзи на радост, когато награждават български спортисти. Техни ученици са изявените български програмисти и IT – специалисти.
Ето, това са възрожденците на днешното време. Тяхната мисия е измерима със славата за България и определена със скромното име „учител“.
Тръгнах от Паисий, за да стигна до достойния български учител, който заслужава почит и чиято мисия днес е будителска.
Поклон пред теб, учителю!
Росен Томов – 15-годишен,
СОУ „Свети Паисий Хилендарски“.
