Пред празника – минорно!

21 януари – Ден на родилната помощ

 

 

 

 

Д-р Петя Хвалабогова –

зав. АГ отделение в МБАЛ – Пирдоп,

пред в. Камбана

 

– Д-р Хвалабогова, годината започва с бебета в отделението Ви. Колко са родените досега?
– Родиха се шест деца, като вчера се роди първото момче.
– От колко години работите като акушер-гинеколог?
– Вече 21 години.
– Удовлетворена ли сте от професията си?
– Аз съм много удовлетворен човек, защото малко са лекарите в големите болници, които могат смело да работят като мене. Голямата болница пази лекаря. Докато тук, в малката болница – лекарят създава името на болницата. Малко са лекарите от големите болници, които биха се съгласили да работят, както се казва „на гола поляна“. Нямаме кръвна банка. Много често съм водила раждания без педиатър. Но за мен винаги най-важното е било доверието на пациента. След като тя ми е поверила живота и здравето си, аз съм длъжна да направя всичко възможно.
Въпреки това, цяла година живея с мисълта за вината. Защото ако на 100 души си успял да помогнеш, а на един не си успял – това е вина. Тази година имах такъв случай, въпреки че не беше свързано с пропуск от моя страна. Ставаше въпрос за жена, забременяла инвитро, дълго чакано бебе, наблюдавана в София, там където е правено инвитро оплождането, тук й водех женската консултация. Тя идва и ми казва, че не усеща движенията на бебето. Току що бях водила раждане, не можех да я вкарам в отделението, за да й чуя тоновете, защото апаратът в този момент е в родилна зала, трябва да се почисти, да се дезинфекцира и т.н. Видях я на ехографа, отчетох сърдечната дейност на бебето. Казах й да се обади на своя лекар в София. Но този лекар не си беше вдигнал телефона и на сутринта тя дойде с мъртвия вече плод. Изпратихме я в София. Звъня и казвам на колегата какъв е случаят, а той ми отговаря – ами вие там довършете нещата. Значи тук настъпва едно голямо разделение между лекарите, които работят в големите болници и нас, които работим в малките. Той ще обере лаврите, ако всичко е наред. А ако не – вие там довършете. Но нали тя е човешко същество, жена, която мечтае да има дете. От друга страна, щом това нещо се е случило в толкова напреднала бременност, може би въпреки всичко е имало някакви малформации, които са невидими. И ако тя беше родила детенцето, дали то щеше да бъде живо и здраво, или щеше да бъде нейната мъка и болка за цял живот?!.. Но въпреки всичко това, аз чувствам вина!..
– Колко души работят сега в отделението?
– Като лекар съм само аз. Не се търсят други лекари. Акушерките са три на цял щат, една на половин и една нова акушерка, която постъпи на 4 януари, което много ме радва, защото може би 15 години нямаше завършили акушерки в нашия район. Това вече не е престижна професия, както едно време.
С мъка и болка мога да заявя, че откакто работя тук, в отделението никога нищо не е направено от страна на ръководството на болницата. Всички останали отделения са с алуминиева дограма. Входната врата на отделението си е същата, от времето, когато сградата е била пусната в експлоатация. Родилна зала се намира в най-студеното крило на болницата, където парното е изключено. А имаме прекрасно помещение за родилна зала, което с много малък ремонт и много малко вложени средства може да задейства. Просто трябва да се избие една врата и да се постави нова антибактериална мазилка на стената, но никой не го е грижа за това.
– На фона на тревожните очаквания за преструктуриране на болницата, фатално ли би било ако АГ отделение бъде закрито?
– Като човек, който живее в Пирдоп знам, че при едни тежки зимни условия, които тази година слава Богу ги няма, пътят до най-близката болница е минимум час и половина. За час и половина могат да станат много неща.
От друга страна АГ отделение е част от болницата. То не може да съществува самостоятелно. Защото то има пряка връзка с лабораторията, с педиатрия, с хирургия, с анестезиолози и реаниматори, макар и рядко се прибягва до услугите и на рентгеново отделение, на физиотерапия. Когато започва една операция, задължително е нужен интернист, който да даде съответната консултация. Т.е. отделенията имат взаимовръзка помежду си. И когато тя е на добро ниво и самата болница съществува. Когато различните отделения работят истински, тогава и болницата я има. Но за съжаление, аз не виждам тук да се работи много добре.
– Как преценявате нещата в болницата?
В настоящия момент нещата са неразрешими. Никой от горе не може да наложи дали тук трябва, или не трябва да има отделение. Навремето, когато имаше задължително разпределение на млади лекари, Пирдоп, заради близостта си до София, беше много привлекателен. Сега какво става? Дори Бърза помощ е оставена с двама лекари, единият от които е пенсионер. И от ръководството на БП постоянно се казва: Да, има кандидати, но като чуят Пирдоп, за тях било много далече. Може ли да се разсъждава по този начин?! Когато един човек иска да започне работа в София област, значи че той ще бъде в областта, не в центъра на София. Не знам как е в другите филиали. Тук се ражда дете, изплаква, но след пет минути започва да се влошава и е необходимо да се извози до София. Системата при тях е такава, че те трябва да се обадят в своя координационен център, който да им изпрати линейка с екип, защото едно новородено дете не може просто да се качи в линейката и да пътува като куфар. Идва колега от Ел.Пелин, който казва, че досега не е придружавал новородено. И ние започваме да го учим. Даваме му кувьоз, в който да пътува новороденото, но той ни заявява, че не бил длъжен после да ни връща кувьоза. А това е апаратура, която е скъпа.
Нещата са повече от ужасни. И това не е нещо, което е настъпило през последните месеци. От началото на демокрацията реформата в здравеопазването тотално беше сбъркана, всъщност нямаше такава.
Снощи гледах „Референдум“ по Канал 1, където бе казано, че по време на реформирането на болничните заведения, доболничната помощ щяла да поема нещата. Ама как? Как аз като изляза от АГ отделение ще поема една родилка, която ражда в Бърза помощ? Като каква ще бъда там, след като не работя там?!
Още един пример за сбъркаността на реформата. Преди два месеца бях глобена от Здравната каса, защото по време, когато е била обявена грипна епидемия в АГО бяха приемани жени, на които е правено абразио, а съм нямала право да правя операции. Лекарят е този, който преценява спешността на интервенцията, а не Здравната каса. За съжаление тя се явява като един репресивен орган спрямо лекарите. Пред нея ти не можеш да изказваш собствено мнение, не можеш да защитиш тезата си. Нито бях предупредена, че ми се прави проверка, нито бях извикана след това да обясня защо съм действала така.
– Според Вас какво трябва да се направи, за да излезе болницата от състоянието си на колапс?
– Трябва да се направи преструктуриране на болницата. Трябва да се спре изтичането на пари от болницата.
Трябва да се включи в правилника на болницата клауза, която да дава възможност на пациенти, които искат бързо и преференциално да бъдат обслужвани, да си плащат за такъв вид услуга. Трябва да се намали фонд „Работна заплата“, така че колегите лекари да се накарат да работят. При нас приходите и разходите ни са на едно ниво. Трябва да знаеш колко са приходите, за да знаеш какви разходи да направиш. Ние, в нашето лечебно заведение поставяме каруцата пред коня. Ние знаем колко ще изразходваме като фонд „Работна заплата“, оттам насетне не можем да си платим на фирмите, които ни доставят лекарства, тока, други услуги, консумативи и затъваме. При д-р Червенков заплатите бяха по-ниски. Като останат пари от две три месеца – тогава се дават за клинични пътеки. Това е по-добрият вариант.
Ето например, АГО е едно печелившо отделение. Ние всеки месец, с изключение на декември сме си изкарвали лимита от приблизително 20 хил. лв. Т.е. ние сме заработвали парите на някои други отделения, които не са го достигали. Ние останахме с три акушерки, а трябва да са минимум пет, за да върви работата. Три акушерки трудно връзват график. АГ е отделение, на което не може в 17 часа да му се врътне ключът. Тук денонощно трябва да има персонал. Трябва да има санитарка, защото тя има специфична дейност и се включва в процеса на раждането наравно с лекаря и акушерките. Много често АГ отделение е без нощна санитарка. Идват от други отделения, но те не са обучени. В момент, когато се бориш за два човешки живота, не ти е до това да учиш санитарката какво да направи. Предлагала съм на ръководството на болницата да се вдигнат заплатите на акушерките. Имаше изгонени акушерки от АГ отделение и за съжаление сега те не искат да се върнат тука. Две от тях сега работят в Бърза помощ а една работи в дом за социални грижи за деца в гр.Златица. Не им е мястото там, а в АГ отделение, Има и една друга акушерка, която си има собствен бизнес-магазинче, но тя искаше да работи при нас, дори дойде за известно време – после напусна, защото както тя се изрази „ не можеш да си назначен на 50%, да работиш на цяла длъжност и да ти плащат когато си искат и да не ти обясняват защо е така“. Оставям без коментар случилото се…
Предполагам, че и при новите структурни промени пак ще има грешки. Така както навремето в София бяха закрити сума ти детски градини, а сега има нужда от нови. Може би така ще стане сега и с болниците. На места ще бъдат закрити някои отделения, в последствие ще се види, че има нужда от тях и отново ще се разкрият. Животът ще го покаже. Лошото е, че кадрите ще избягат.
– Какво става с конкурса за нов управител? Вашето име също се спрягаше като кандидат за поста?
– Яви се един кандидат, но не бяха пълни документите му.
Не съм кандидат за тази длъжност по ред причини. Първата е, че аз съм акушер-гинеколог и искам да работя като такъв, а не като управител, или мениджър. Второ – нямам завършен курс по здравен мениджмънт. А не съм от хората, които биха си подали документите и после да се сдобиват с диплома за това.
Родена съм в Пирдоп, потеклото ми е пирдопско и ще остана в този град до последно. Дори и да бъде закрито отделението, ще имам кабинет, ще търся варианти да упражнявам професията си и като акушер. Но каквото и да се случи занапред, аз няма да изоставя моя град.

 

 

 

Добави коментар